Борис Димовски се нуждаел от девет жени

Този е щастлив, който е здрав, живее просто, лишен е от болни амбиции, работи с удоволствие и може да понесе несгоди и дори поражение без отчаяние...На човек му трябва малко, но и целият свят не може да му стигне. Ако проумее това, може да бъде щастлив. Но малцина доживяват мъдростта. И след десет хиляди години човекът си е все същият глупец, само дето вместо каруца кара самолет.”

Дали човекът, сътворил тази формула за житейско щастие, е бил щастлив. Тези, които го познават, ще кажат: Да. Само допреди десетина години той беше между нас. Хапваше чорба в една малка закусвалня на ул. „Стамболийски“, рисуваше смешни картинки в едно още по-малко таванче на съседния блок-мастодонт. Понякога се появявяше по телевизията. Говореше с езика на древните мъдреци, въпреки и облечен в скромно конфекционно сакенце. Журналистите го обичаха. За тях той бе „брашненият чувал“, в който винаги има още нещо интересно и неказано до тогава.

А защо мислим, че Борис Димовски бе щастлив. Защото горната формула бе отражение на неговия живот. И ако на 26 март 2007 година Господ не бе го прибрал в небесната си галерия, на 20 октомври щеше да навърши 92 години. 


С Доньо Донев, любимия му приятел за чаша вино

Науката все още не е създала сметачна машина, която да преброи колко рисунки е нарисувал Димовски. За илюстрираните от него книги се знае, че са около триста. Казваше, че ако има някаква рентичка , никога  не би рисувал нищичко. „Рентичка“ нямаше. А  и да имаше това едва ли щеше да стане. Защото всеки човек се ражда за нещо. Е, някои за нищо, но и това си е нещо. А Димовски си бе роден да рисува. В родата му имало още един такъв талант. Негов братовчед, който докато пасял овцете, не преставал да рисува по скалите офицерски профили с високи фуражки и мустаци. Това, разбира се, ставало в родното им село Яврово, Асеновградско, където бял свят видели още: класикът Хайтов, няколко професори, доктори и още друга висока интелигенция. Всъщност и по свидетелство на художника в детството селските му били доста необразовани. Та когато за първи път слязъл от планината в града бил истински изненадан да срещне  възрастна жена  да чете вестник. Това в неговото село не би могло да се види и на рисунка. 

Художник, но и писател, и философ Борис Димовски се хвалеше, че след толкова нарисувани физиономии е станал професор по разгадаване на характери от пръв поглед. Някога дори предложил на тогавашния втори човек в републиката Станко Тодоров да го направи кадровик. От големия шеф се искало само леко да притвори вратата, за да може художникът да види кандидата за съответния пост. И после веднага ще му каже: Този? Не става. На бесилото. Следващият? Издигни го. Направи го заместник. Всичко е изписано на лицето на човека. Като в роман.

Веднъж една състоятелна бизнесдама поиска да купи картини от Димовски. Било й заръка от покойния баща, който някога  бил приятел на карикатуриста. Влязохме в споменатото миниатюрно ателие, в което нямаше място дори за статив.  Дамата каза, че е приготвила пари и иска да  вземе повече неща. В такива  случаи повечето художници подскачат и започват да редят и хвалят „стоката си”. Нищо подобно. Домакинът мълчеше, което разбирахме като: Нямам нищо за продаване.  Моят стил не е за купувача-простак. В крайна сметка  госпожата въпреки волята на автора им, взе всички рисунки, които видя на бюрото му, свали няколкото графики от стената. Протестите, че не са довършени и че не се продават, не я притесниха,  плати щедро и си тръгна. С парите в ръка Димовски я гледаше като ограбен.  

Според таланта от Яврово всички гении са се родили в монархии. Така може би обясняваше и собствената си гениалност. В политически план официално той бе червен, депутат от БСП. В същото време в идеите му имаше доста от синята боя,  тогава символ на демократичността. Но най-голямото объркване настана,  когато вместо да отиде с родните дисиденти на закуска с френския президент Франсоа Митеран, явровецът отлита за Мадрид, за да обядва с Царя.
 

С Радой Ралин и Мануш Романов чакат Мария-Луиза

За годината във Великото Народно събрание Димовски, както сам казваше, направил стотина скици на  депутати, малко борчове и три изказвания. Почувствал се странно, щом  разбрал, че според декларациите за доходите, се оказал сред най-бедните избраници, въпреки че рисувал и получавал хонорари. Но още повече се учудил, щом му казали под секрет, че на първо място сред богатите бил най-скромният и невзрачен човечец, бивш счетоводител, за когото никой не подозирал, че е толкова работлив и пестелив.

Освен нарисуваното Димовски остави за живите и написаното и казаното. Според него: Мъжът има нужда от девет жени, за да произвежда ток, да си търси реброто, да храни дявола, да заглавиква ангела и т. н. А любовта е като отиването на Луната - мислиш кой знае какво, а то и там - пръст и камъни.

Дъщерята Валерия