На 10 юли 1944 г. е родена една от най-ярките поетеси на България - Ваня Петкова, оставила трайна и неугасваща следа в българската и световната литература със силната си поезия и дълбоко съдържателните си романи. В деня на нейното рождение тази година беше подписан Статут на Националната литературна награда за поезия “Ваня Петкова”, учредена от УС на Съюза на българските писатели, съвместно със семейството на поетесата. Това е още една отворена страница за безсмъртието на един поет - в продължението му с новите талантливи творци на България!
С Националната литературна награда за поезия “Ваня Петкова” ще се отличават само български автори за постижения в областта на поезията, любовната лирика или социално ангажирани художествени произведения в духа на посланията на Ваня Петкова, считани за принос в националната литература.
Тя ще се връчва на две години по повод 1 ноември - Денят на народните будители
Миналата и тази година преминаха в едно истинско възрождение на творчеството на Ваня Петкова - поетичен ренесанс. Бяха издадени две култови книги на поетесата от издателство “Книгомания” - антологията “Аз съм Сириус”, събрала 100 избрани стихотворения от различните творчески периоди на авторката, и скриваният половин век автобиографичен таен роман “Бог е Любов”, превърнал се два месеца след издаването му в бестселър, за който в. “Над 55” писа.
И двете книги видяха бял свят на култови дати - “Аз съм Сириус” излезе на 26 април в деня на “отлитането на поетесата на Сириус”, както е твърдяла самата тя, а романът бестселър “Бог е Любов” излезе на 1 ноември в Деня на Будителите, каквато беше и самата Ваня Петкова за българската култура - един истински будител.
На екран излезе и първият документален филм със заглавие “Ваня Петкова: Неудобната поетеса” от Християн Иванов. Премиерата му се състоя в чест на 80-годишнината от рождението на поетесата в Къщата музей “Ваня Петкова” в село Езерово. Два спектакъла по творчеството на поетесата обиколиха страната: “Аз съм Сириус” - впечатляващ музикално-поетичен спектакъл с мултимедиен филм и разказ зад кадър, изнесени от Оля Ал-Ахмед и по-малкия внук на поетесата Джозеф Ал-Ахмад.
Те зарадваха зрителите в препълнените зали на градове и села. А театралната постановка “Бог е любов” бе представена от актрисите Михаела Павлова и Мария-Радена Божкова в клуб “Перото” в НДК, както и в Къщата музей “Пейо Яворов” в Чирпан.
Дарение бе извършено от семейството на Ваня Петкова за Националния литературен музей - ценни вещи на поетесата, включително една от роклите й, както и една от пишещите й машини, които бяха включени в експозиция в Къщата музей “Никола Й. Вапцаров” в София.
С Булат Окуджава
За голямата поетеса е казано много и не е възможно да се цитира всичко. Нека да дадем думата на някои от съвременниците - поети, писатели, актьори, журналисти, просто приятели:
Ваня Петкова! Приживе немалко мъже се бояха от избухливостта й, носеха се легенди за нейната чувствена освободеност, а младите повтаряха наизуст някои от най-смелите й стихотворения. В кръвта на Ваня се сливат гените на руски белогвардейци-емигранти, на гърци и на българи, може би затова тя е творец с космополитно съзнание, свободно владее и превежда от седем езика, а поезията й е издадена на пет континента и е преведена на 13 езика, сред които - на арменски, японски и арабски. Тайната автобиография “Бог е Любов” праща по дяволите всички нелепи митове и анекдоти за битието и за творчеството на поетесата, тя изважда наяве болката, с която може да живее и да твори само невероятно силна личност, напълно отдадена на мисията си да надмогва рани - физически и духовни, да преодолява ужаса от расистките изстъпления на властите и на убогите люде.
Несъмнено Ваня Петкова с великолепната си поезия и проза вече е сред най-значимите творци, които можем да определим като “модерна българска класика”!
Георги Цанков, литературен критик и преводач от френски
Премъдрият, талантлив и прозорлив руски поет Евгений Евтушенко го е казал най-точно: “Ваня, природата те е създала в един-единствен екземпляр”. Много красиво, но тежко на онзи, на който му се случи. Такива дори в рая ги гледат накриво. Защото не са като останалите. Те са различни, стъпката им е друга и не съвпада с такта, с който марширува “прогресивното” човечество. А и мислите, приказките, дори дрехите им са някак си шарени и бият на очи сред общата сивота. За съжаление, на Ваня Петкова й е писано да живее в свят, в който сивотата е свещена. Всичко извън нея е ерес. Дори любовта. Да се влюбиш и омъжиш за човек от друга държава, с различна вяра и цвят на кожата, веднага те подрежда в някакъв съмнителен обществен черен списък и те прави еретик. Това по наследство се предава и на тези, които са след теб. Никой после не се интересува какво те могат, как са се учили и какви граждани са. Това няма никакво значение: защото те вече са дамгосани по рождение. Вярно, че в лозунгите обичаме черните и сме солидарни с тях, но споменатото общество отдавна не вярва на лозунги.
Исак Гозес, журналист, писател, публицист
И накрая няколко незабравими фрази на Ваня Петкова:“Не бъдете шовинисти, а обичайте България! Тя е нашата родина. Родината на българите, на българските турци, българските роми, гагаузи, арнаути, черкези, арменци, евреи. Това е нашата родина! Когато излизаме зад граница, нас не ни питат “Ти каква си? Туркиня или черкезка, или арменка, или еврейка?”. Там гледат паспорта и казват “Ти си българин. Ти идваш от България”. |
