В ямболското Бояджик има два внушителни паметника. Единият разказва за драматично събитие, окървавило селото в мрачните години на турското робство. Другият е на възрастен мъж с очила, роден и живял на хиляди километри от тук. И въпреки това бронзовите гиганти са свързани. Събира ги и миналото, и настоящето.

На 11 май 1876 година хората от Бояджик се събират в църквата, за да почетат светите братя Кирил и Методий. В селото обаче нахлува бандата на Едем ага и започва грабеж и безчинства. Местните успешно се защитават. Тогава от Сливен идва подкрепление. На 17 май табор башибозуци, предвождани от Шефкет паша, принуждават скритите в църквата селяни да излязат. Започва второто по жестокост клане след Баташкото. Убити са 170 мъже, жени и деца. Играе се кърваво хоро, къщите горят. Иван успява да се спаси в прегръдките на простреляния си баща. Куршумът остава белег на лицето му.

На 13 години заедно с чичо си той заминава за Америка. На шестнадесет той остава съвсем сам. Въпреки това успява да завърши електроинженерство. Жени се за Айва Парди, раждат му се осем деца. Най-големият от тях, Джон , идва на бял свят на 4 октомври 1903 година в Хамилтън. Негов е паметникът в центъра на село Бояджик. Защото този човек, Джон Атанасов, със свои ръце сътворил нещото , които направи друг живота на човечеството. Днес почти няма къща в съвременния цивилизован свят, в която неговият компютър да не е на видно място. 
Но години преди това домът, в който живее семейството на българския инженер, е единственият в околността, който има електричество. Още съвсем малък Джон успешно отстранява проблеми с крушката. Играе волейбол . Увлича се по техниката и математиката. Когато получава от баща си малка сметачна машина, той става различен. Забравя спорта. Дълго и внимателно я изучава и се опитва да вникне в същността на работата й. 

Две години са достатъчни момчето да завърши гимназията в Мълбъри с отличие. През 1925 г., на 22 години, вече е бакалавър-електроинженер. През един летен ден се качва на влака за Еймс, където се намира щатският колеж на Айова. Там става магистър по математика, жени се за Лора Мийкс, ражда се дъщеря им Еймс, а после още две момчета- близнаци. Работата му върху дисертацията „Диелектрическа константа на хелия“ му дава първите познания по сложни пресмятания. Той прекарва часове с калкулатора на Монро — една от най-модерните сметачни машини по това време.
 След защитата на доктората си по теоретична физика през юли 1930 г. той се завръща в щатския колеж на Айова. Става асистент, доцент, но нито за миг не спира да мисли как да направи „по-добрите машини за пресмятане“. През 1936 г. започва последния си опит за конструиране на малък аналогов калкулатор, използван за анализ на геометрията на повърхности. Силното му желание да намери решение на проблема, го подлудява. Една нощ, през зимата на 1937 година, разочарован от множеството безплодни идеи, се качва на колата си и кара без посока. След двеста километра спира в крайпътно заведение в Илинойс. Там пие бърбън, втори и продължава да мисли по създаването на машината. Не след дълго, без нерви и напрежение, открива, че мислите му се подреждат. Той започва да „вижда” как да направи компютър. След като му отпускат 650 долара от щатския университет на Айова през март 1939 г., Атанасов се впуска в това вълнуващо приключение. За помощник наема добрия студент по електроинженерство Клифърд Бери. 

През периода 1939 — 1941 г. те работят по създаването и усъвършенстването на ABC (Atanasoff-Berry Computer), както е наречен по-късно техният компютър. Когато започва Втората световна война, на 7 декември 1941 г., работата по компютъра е прекъсната. Въпреки че щатският колеж в Айова започва процедура, изобретението им така и не е патентовано.
По време на войната Атанасов работи на морската отбранителна програма на САЩ, после продължава в научната сфера до пенсионирането си през 1961 година. С това обаче не започва заслужената почивка на големия учен, а неговата упорита и дълга борба за защита на изобретението. 

Патентният спор чието откритие е компютърът, бележи години от живота на Джон Атанасов. Изписани са стотици страници със свидетелски показания по техническата страна на спора, изхабени са много нерви. И накрая, на 19 октомври 1973 г., Федералният съд излиза с решение, което разрушава мита, че първата електронна изчислителна машина е създадена от Джон У. Мокли и Джон П. Екърт. Съдебното решение обявява патента за тяхната ЕНИАК за невалиден и установява, че и двамата са заимствали основните принципи на изобретението от Джон Атанасов. 
Справедливостта побеждава, но в тези дни вестникарските колони са заети с друго-скандала „Уотъргейт”. Той е на първите страници и скоро ще свали президента Никсън. Справедливото решение на съда за патента на компютъра е неглижирано от пресата. Освен това материята е сложна както за журналистите, така и за читателите. Затова се бяга от темата. От своя страна пък конкурентите в съдебната битка Мокли и Екърт използват този информационен вакуум и активно се стремят да обезценят  заслугите на Атанасов . Напразно. Макар че в негова защита е единствено ръководството на щатския университет в Айова, Джон Атанасов получава нужното признание. Президентът Джордж Буш му връчва национален орден за заслуги в сферата на технологиите. 

В България вижда грохналата си леля