Георги Минчев завещава китарата си на Васко Кръпката

Георги Минчев си отиде от този свят на 18 февруари 2001 година. Само на 57 след осем мозъчни операции. Тръгна си все така усмихнат, с висок дух и влюбен в музиката. В този ден България се сбогува със символа на рока, но не и със спомените за него. Приятелите му издигнаха паметник, общинарите кръстиха на него улица, хиляди всяка година поднасят „Цвете за Гошо” и пеят песните му.

За 57 години Георги Минчев завърши няколко образования, изпя много хитове, стана любимец на милиони, влюбва се и страда, пи бира сам на бара. Единственото, което не успя да направи, бе да остарее. Остана си същото момче, което възхити България и журито на „Златният Орфей” с култовата песен на Борис Карадимчев „Бяла тишина”. Първата награда на авторитетния тогава конкурс бе толкова заслужена, че дори и най-върлите конкуренти не я оспориха.
Георги Минчев е роден на 9 април 1943 година в София. Завършва престижната специалност „Външна търговия” във ВИИ „Карл Маркс”, учи и телевизионна режисура в Белгия, но в крайна сметка никакви дипломи не успяват да го отделят от музиката

„Просто - кеф ми е да си пея!”, казва Жоро в едно от последните си интервюта. С Бисер Киров правят първия дует. По-късно става солист на „Студио 5”. Свири заедно с лудата банда “Бъндараците”. В годините на своето създаване тя е явление, което силно притеснява властта. Причините: позволява си да бъде свободна и да живее и твори по свой, а не по наложен от партията и комсомола начин. „Бъндараците” са първата  българска рок група. Кръстена е на британския лорд Бънди, който представя Обединеното кралство в Тристранната съюзническа комисия, формирана след 9 септември 1944 г. Основават я братята Димитър “Бъндарака” и Иван “Вачо” Милеви. В състава й са още Кирил Маричков и Петър Цанков. Заедно с тях Гошо Минчев изпълнява песните на Клиф Ричард, Джери Лий Луис, Елвис Пресли и Литъл Ричард. “Бъндараците” се разпадат, а още на следващата година Маричков и Цанков основават нова група, която по-късно е наречена “Щурците”, в която пее и Минчев. 


Георги Минчев беше един от любимите певци на България

С популярността Георги Мичнев си спечелва и славата на най-желания софийски ерген. Той оспорва стремежа да го фаворизират точно в тази посока: „Аз съм най-обикновен мъж - казва. - Изобщо не съм сваляч - това е една роля, която съм си измислил и продължавам да играя. Всъщност - доста срамежлив съм! Видя ли жена, в повечето случаи се изприщвам или поне се изчервявам”. 

Между 1980 и 1982 г. Жоро е автор на радиопредаването “Песни на седмицата“ по радио София. Водещ е и на телевизионния конкурс “1 от 5” през 1982-1984 г. и Младежкия конкурс за забавна песен от 1980 г. по БНТ. В края на 80-те най-сетне успява да издаде дебютния си албум „Българският рок“. Сред парчетата в него са „Урок по рок“, „Почти полунощ“, „Есен в Созопол“, „Какви времена“, които отново изкачват името му на върха на музикалните класации у нас. До края на живота си издава още 4 албума - „Рокендрол ветерани“ от 1989-а, „Равносметка“ от 1995-а, „BG рок“ от 1995-а и „Бяла тишина“ от 1997-а. 

През 1991 г. с П. Гюзелев създава групата “Стари муцуни”, а през 1998-а заедно с Развигор Попов - групата „Полезни изкопаеми“. Особено нашумява с песента “Блажени години”, която е кавър на американска кънтри мелодия.
 През 1998 г. с Развигор Попов създават групата „Полезни изкопаеми“. През 2000 г. Георги Минчев издава албум на френски език със свои песни, които са слабо познати в България.

Георги Минчев завещава китарата си на Васко Кръпката, който от своя страна прави с нея поклонение пред гроба на Джими Хендрикс в Сиатъл.


Снимки Иван Григоров