Иван Иванов - кумирът на ученичките: Аз съм индивидуалист анархист, не търпя затворени пространства!

"Всичко е любов" (1979) - това е филмът, след който Иван Иванов се превръща в секссимвол на българското кино и до днес остава един от най-харесваните мъже сред артистичната гилдия. "С образа на Радо успях да кажа много неща тогава. Самият аз притежавам повечето от чертите на героя. И той има характер, който нищо в живота не може да пречупи", споделя актьорът в интервю след премиерата.

Идол на няколко поколения кинолюбители, Иван Иванов сигурно е единственият актьор в нашето кино, превърнал се в звезда след първата си главна роля. Роден на 16 декември 1951 г. в Асеновград, завършва техникум по механотехника с 3,00. През 1969 г. става републикански шампион по джудо. Кандидатства география, право, иска да бъде летец като баща си, но ниската диплома му пречи. Започва работа като радист на софийското летище. Съвсем случайно кандидатства във ВИТИЗ... и го приемат от първия път! Тогава е вече “възрастен” спрямо състудентите си - на 23 години, има и малък син. Играе на сцената на учебния театър, както и в малки роли в киното. До деня, в който Борислав Шаралиев го вика на проби за бъдещия си филм. Режисьорът залага на основния холивудски принцип, според който актьорите чаровници се харесват много повече на зрителите. И се оказва прав.

Иван е невероятно красив, също толкова талантлив, но и ужасно чепат

Това е добре за работата, защото героят му - 17-годишният Радо, е момче от трудововъзпитателно училище. При едно от бягствата си се влюбва в богаташката щерка Албена (Янина Кашева). Ролята така лепва на синеокия чаровник, като че ли цял живот е пребивавал в ТВУ. Младият Иван Иванов получава наградата за дебют на Съюза на филмовите дейци и става истинска звезда. Заглавието на филма е заимствано от Петър Дънов, който в учението си проповядва, че всичко е любов. Най-трудни за снимане били голите любовни сцени. Иван е много деликатен човек. Колежките му казват, че е и изключително толерантен. Първия път, когато с Янина трябва да се съблекат пред камерите, сцените са пълен провал. Режисьорът организира опознавателен купон, на който кани целия екип и гости отвън. Иван и Янина така и не стават гаджета, но след купона любовните сцени се правят по-лесно и изглеждат съвсем като истински.



След “Всичко е любов” ученичките се влюбват в него и лепят снимките му в лексиконите си

Изкъртват столовете в салоните, плачат, припадат. Забременяват мнимо. Налага се да го пазят с конна милиция и джипове. Той обаче не се заглежда по младите дами. А след “Комбина” започват да му подражават момчетата - като поведение и прическа. Всички ученици от един клас във врачанска гимназия се подстригват като героя му Вас.

Иван Иванов играе и на сцените на Младежкия и Военния театър, но само до 1983 г. Екранът го обсебва изцяло. Аз съм предано отдаден на киното. Напуснах театъра именно заради него. Явно така ми е било предопределено. От дете харесвам киното, признава той пред медиите. И още: Аз съм индивидуалист анархист и не търпя затворени пространства. Киното пасва на характера ми. Пред камерата аз съм сам, аз съм герой и играя герой. Не персонаж. Иначе мога навсякъде и всичко да изиграя, но в киното се занимавам със самия себе си.

През 1983 г. става щатен актьор към Киноцентъра. Започва да снима по 2 -3 филма годишно, понякога и два едновременно: “Юмруци в пръстта”, “Ударът”, “Лавина”, “Комбина”, “Мярка за неотклонение”, “Романтична история”, “Борис I”, "Нощем с белите коне", "Мечтатели" и така... близо 40 роли в киното.

След 1989 г. всички щатни актьори към Киноцентъра са уволнени. Родното кино изпада в ступор. Иванов участва в чуждестранни продукции, дублира филми. Снима се в сериала “Гори, гори огънче”, но така и не му се предлага роля, в която да разгърне огромния си талант. Все повече време прекарва в къщата си в с. Оборище, далеч от светската шумотевица.

На "София филм фест" през 2015-а Иванов получава Наградата на София на Столичната община. По този повод актьорът казва: Актьорството не е лавина. Не е нито комбина, нито мярка за неотклонение. То е тихо и самотно занимание.

И в това е парадоксът: природата му е публична, а се ражда в самота

През 90-те години се увлича по писането. Издава книги с разкази и стихове - "Този живот, онзи живот", "Отговори", "7 часа разлика", “Добре дошъл у дома”, “Живот”. В последните години играе в "Стъклени топчета" (1999 г.), “Наблюдателят” (2001 г.), във филма на Илия Костов - комедията "Асистентът" (2002 г.), където се превъплъщава в бос на мутри, “Другият наш възможен живот” (2004 г.), в телевизионния сериал “Врабците през октомври” (2007 г.).



Още в първи курс във ВИТИЗ се влюбва в колежката си Петя Силянова. Двамата са заедно и до днес, имат един син. "Имал съм много жени. Всякакви. Но то е минало. Жена ми е адски стабилна. С нея сме от първи курс.

Видях я и си казах, че това е моето момиче

Оттогава си я обичам. Съпругата ми е голяма актриса. На нея просто Господ й е дал таланта", казва той преди време.

А ето и няколко мисли на актьора, който остава свързан с изкуството под една или друга форма:

“Най-много ме плаши невежеството. То е в основата на всички беди, то ражда всичко грозно. С него не можеш да се бориш.”

“Всички беди идват от стремежа на човек да задоволи желанията си. Аз съм гордо човешко същество. Не съм разочарован човек. Когато харесвам нещо - крещя. Когато не харесвам - пак крещя. Започнах да пиша, за да се превърна в същото, което съм.”

“Драмата на всички поколения е да не осъзнават, че са човешки същества. За да видиш другия до себе си, трябва ти самият да си буден. Буден ли си, виждаш красотата наоколо. Всеки човек е красив.”

Подготви Кристина КОСТОВА