Това е една от малкото звездни актриси, чийто живот не е изпъстрен със скандали. Тя рядко попада и на клюкарските страници на таблоидите. Защото е икона - най-номинираната за “Оскар” актриса, която пази в дома си три златни статуетки.
Помня колко гняв изпитвах, когато гледах филма, който й донесе първия “Оскар” - “Крамър срещу Крамър”. И колко се разкъсвах между емоционалната си подкрепа към горкия Дъстин Хофман, който не само си гледаше детето, но и продължаваше да вярва по някакъв начин на незнаещата си на кой свят се намира съпруга, и чисто женската ми жал и съпричастност към измъчваната от собствените си демони душа.
И всеки следващ филм на актрисата предизвикваше същата буря в мен. И до днес не разбирам как се живее след толкова невероятни женски съдби, които си разчел, приел, изиграл, изживял. А Мерил Стрийп го прави и до днес - всеки път различна, всеки път зашеметяваща - не само с красотата си, но и с най-търсещите и питащи очи на света.
Мери Луиз Стрийп, или Мерил, както я наричат близките й, е родена на 22 юни 1949 г. в малкото американско градче Съмит, Ню Джърси. Баща й е управител на фармацевтична компания, а майка й художник, но загърбва кариерата си и се посвещава на отглеждането на трите си деца - Мерил и двамата й братя. Между другото, Мерил има швейцарски, ирландски и немски корени.
Списъкът със семейни ценности включва не закупуването на кола, а четенето на книги и посещението на театрални и филмови премиери
Майката е тази, която въвежда дъщеря си в света на изкуството и насърчава творческите начинания на момичето, вдъхвайки й увереност от най-ранна възраст. “Мерил, можеш да направиш всичко. Ти си великолепна. Можеш да направиш всичко, което искаш, ако не си мързелива”, казва тя. И въпреки че като млада бъдещата звезда е доста затворена и срамежлива, инструкциите на майката скоро дават резултат.
Още в ученическите си години Мерил играе в театрални постановки, но въпросът за бъдещата й професия е решен, след като завършва гимназия - тя имитира перфектно своите съученици и учители, така че без колебание избира да стане актриса.
Стрийп завършва с отличие колеж по драма и по-късно печели стипендия и продължава образованието си в училището за драма в Йейл.
С Дон Гъмър
Тя все още не е сигурна, че иска да е актриса и решава да учи екологично право, за да може да “прави нещо сериозно”. За щастие, Стрийп пропуска датата за кандидатстудентския си изпит и решава, че това е знак на съдбата да остане да учи в драматичното училище.
През 1975 г. тя се присъединява към театъра в Ню Йорк и веднага е забелязана от няколко театрални директори. Актрисата впечатлява с дълбокото си потапяне във всяка роля. Тя не просто запомня думите, но напълно променя начина си на говорене, походката и изражението на лицето си.
Стрийп играе водещи роли в класически и съвременни пиеси, печелейки аплодисменти от публиката и одобрение от критиката. Едно събитие определя бъдещата й съдба. Филмът “Шофьор на такси” с участието на Робърт де Ниро я вдъхновява да започне да се снима в киното. И още първите прослушвания й донасят и първата роля - не главна, но в компанията на Джейн Фонда.
Бъдещата рекордьорка по номинации за най-престижните награди и притежателка на много от тях трябва да преглътне доста горчиви хапове в началото на дългата си и бляскава кариера
Тя мечтае за кариера в киното, но пробиването в този свят се оказва много трудно. Принудена е да приема епизодични роли, които често биват напълно изрязани от филмите. Възхитен от играта на Мерил в театъра, Фредерико - синът на Дино де Лаурентис, я кани на прослушване за “Кинг Конг” и с нетърпение очаква своя триумф - убеден е, че е намерил диамант! Разочарованието му е огромно, когато чува на италиански:
“Тя е толкова грозна. Защо я доведе?”. Шокът е още по-голям, когато Мерил отговаря, също на италиански: “Съжалявам, че не съм достатъчно красива, за да играя Кинг Конг”. И напуска прослушването. Отива си, за да стане не просто една от най-известните актриси в историята на киното, а истинска холивудска легенда.
Междувременно Де Ниро, който е забелязал Стрийп в една от театралните й изяви, я кани да участва в негов филм. Филмовата индустрия обаче не бърза да приветства обещаващия талант. Стрийп продължава да работи в театъра, като от време на време се явява на прослушвания за големи филми. Талантливата дебютантка постоянно получава откази, често заради нестандартния си и нетипичен за Холивуд външен вид. Ролите, които по-късно ще направят името на Мерил Стрийп велико, никога не са били предопределяни от нейната младост или красиво лице.
1975 година се оказва съдбовна за Мерил. Тогава тя открива любовта в лицето на талантливия актьор Джон Казале
Стрийп и Казале са играли заедно на Бродуей, преди актьорът да направи големия си дебют като безхарактерния Фредо Корлеоне от “Кръстника”. Именно Джон въвежда Мерил в киното, убеждавайки я да се яви на прослушването за филма “Джулия”. Освен това, както актрисата по-късно признава, тя се съгласява да участва в “Ловецът на елени” само защото Казале играе в него.
С четирите деца
По това време вече му е поставена фатална диагноза: бързо прогресиращ рак. Въпреки болестта си актьорът успява да заснеме всичките си сцени в този филм. Джон убеждава любимата си да отиде в Австрия, за да заснеме сериала “Холокост” - той просто не може да позволи на младата актриса да се превърне в болногледачка. Когато Казале умира в ръцете на Мерил, тя си обещава никога повече да не поставя кариерата си над семейството и близките си.
Мерил е съкрушена от смъртта на любимия си, но съдбата често е непредсказуема
Само шест месеца след смъртта на Казале в живота на Стрийп се появява нов мъж - приятелят на брат й, скулпторът Дон Гъмър. Отивайки на околосветско пътешествие, той й преотстъпва апартамента си. Започналата между двамата кореспонденция толкова ги сближава, че скоро прераства в любовен роман. През есента на 1978 г. започва техният дълъг съвместен живот, благословен с 4 деца. Както ще се шегува след време актрисата: “Аз не съм някаква знаменитост, а просто “домакиня, която от време на време се снима във филми”.
Днес Мерил Стрийп е безспорна холивудска икона: борец за правата на жените, реформатор, майка на четири деца и прима на индустрията с много ярки, разнообразни роли зад гърба си, които определят американското кино и нейното време.
Образът на великата и може би най-добра актриса на нашето време обикновено се свързва с благородство, деликатност и остроумие, но щом тя се появи пред камерата, всичко в Стрийп се променя до неузнаваемост.
Тя може да бъде вулгарна и първична, нежна и жестока, игрива и съсредоточена
Нейните героини винаги са били различни от нея, поради което истинската Мерил Стрийп никога не е била разпозната сред галерията от портрети на нейните изключителни женски образи. Въпреки че присъщият й чар винаги е наблизо.
След поредица от блестящи роли, които й носят много заслужени награди, Мерил се страхува да не попадне в капана на жестоката кинореалност - почти няма роли за актриси над 40-годишна възраст. И въпреки успехите си, признава, че се страхува за актьорското си бъдеще, защото всяка година в Холивуд се появяват нови талантливи актриси: “Страхувах се, че след 40 години няма да получа нито една роля във филм”, казва Стрийп за списание Woman’s Weekly.
Страховете й обаче се оказват неоснователни. Тя постига нещо, което не се е случвало досега - актрисата успява да поднови кариерата си и да стане звезда от най-високо ниво със съответните звездни хонорари. Наскоро беше обявено, че 75-годишната Мерил Стрийп се е съгласила да участва в продължението на “Дяволът носи Прада“
Като пикантна подробност изтече информацията, че след 45-годишен брак Мерил Стрийп и Дон Гъмър са се развели. Без скандали, без жълтини. Новината не изненада никого, Мерил е заслужила статута си на недосегаема за дребните теми на дребните хора. “Веднъж някой ми каза, че тайната на живота е да се наслаждаваш на всеки момент. Така се държа: просто съм щастлива, че сега живея тук, правя това, което обичам - снимам се във филми”, скромно казва звездата. И продължава: “Странно е да чуеш хората да те наричат “легенда”, особено когато не се чувстваш такава”.
Подготви Мариана ДОБРЕВА
