Маргарита Хранова: Такава ми е зодията - огън, пламваме, гаснем...!

Може да й завиди всяка жена. С годините Марги Хранова сякаш става все по-хубава, все по-усмихната и чаровна. И нищо че осезателното й присъствие на сцената е повече от четири десетилетия. Нейното младежко излъчване не се е променило. Дали това иде от гена й, или от вечно търсещата й зодия Стрелец, или просто е резултат на нейната естественост? Тъкмо тя грабва и в разговора, който водим с голямата певица.

- Марги, как успя да останеш все същата усмихната чаровница през всичките четири десетилетия?
- Сигурно е генетично обусловено. А може би немалка роля играят зодиакалният ми знак, характерът ми. Спомням си още като дете бях много луда глава. Предпочитах момчетата, играех с тях на стражари и апаши. Катерех се по дърветата, по разни строежи. Куклите много не ме вълнуваха. Аз съм такъв тип - спортна натура. Какво ли не съм спортувала на младини - спортна и художествена гимнастика, волейбол, баскетбол... От всичко по малко, но не се задържам на едно място дълго време. Единствено пеенето ме грабна от дете и ме "държи" досега. (Смее се.)

- На кого приличаш повече - на майка си или на баща си?
- Мисля, че на баща ми, макар че имам нещо и на майка ми. Всъщност е много интересно, защото и тя беше Стрелец, но беше по-друг тип. Мисля, че неспокойният ми дух ме поддържа да изглеждам млада. Разбира се, грижа се за себе си, но не съм чак толкова суетна, не се вманиачавам. Според мен най-важното е генът. 

- А любовта има ли значение за това как изглеждаш?
- Разбира се, че има. Човекът до теб, любовта към работата, тази, която получаваш от хората, за които правиш това изкуство, любовта в семейството и подкрепата в него са много важни неща. 
Често ми казват: "Мъжът ти хубаво те гледа, затова изглеждаш добре!"
Е, какво значи хубаво ме гледа, просто имам спокойствие у дома, разбираме се, живея в семеен уют.

- Кога се усещаш хубава жена?
- Понякога, когато се подготвям било за концерт, било за някое светско парти и съм отделила повече време и внимание за себе си. И тогава, като се погледна в огледалото, си казвам: "Да, хубавка съм!". Защото много често пък не се харесвам и това е естествено. Най-важното е настроението, от него много зависи външният вид на човека.

- Какво не би облякла, съобразявайки се с възрастта?
- Не бих облякла някогашните си къси роклички. Смятам, че вече не ми подхождат. Обичам дълги рокли или панталони, костюми с прави поли... Е, някой път през лятото си позволявам и къси панталони. Човек може да се отпусне, като е на море, с шоколадов тен.
Но не бих си позволила да се явя на сцената така, както го правят някои колеги - с тоалети, които не им подхождат на годините

- Марги, какви качества трябва да има един мъж, за да му обърнеш внимание?
- При всички случаи да е чаровен! Когато се запознаеш с един човек, ще го погледнеш как изглежда - стегнат ли е, какво е излъчването му. Да е добронамерен, контактен, но и същевременно - сериозен и отговорен. Да е спортна натура, защото аз харесвам такъв тип хора - не разплути, трътлести. Всъщност то не пита, когато се случи. Любовта идва изведнъж.

- Как те глези твоят мъж?
- Не бих казала, че кой знае колко ме глези. Много ми помага вкъщи, понякога ми прави манджички - специалитети. Когато имам пътувания, го моля да идва с мене. Прави го с удоволствие, макар и не винаги. Той много не обича да ходи на светски партита, аз пък обичам. Все пак са те уважили с поканата си, запознаваш се с различни хора. Не бих казала, че много често ми прави подаръци. Прави ги рядко, но стойностни и добри. Никак не обича да ходи с мене по магазините. Понякога ме води на екскурзия, прекарваме седмица в планината...


Марги с внуците

- Струва ми се, че всичките ти колеги са с добро чувство към тебе, така ли е?
- Не съм усетила лошо чувство, злоба или някакво съперничество. Защото аз съм такъв човек и не завиждам никому за нищо. Напротив, радвам се на успехите на колегите си.
Всеки има място в шоубизнеса, стига да си достатъчно качествен, да знаеш какво можеш
Без да се надценяваш, просто да си реален в живота и в бизнеса. Вероятно и заради това колегите ми са добронамерени към мене.

- Защо реши да се изявиш и на театралната сцена?
- О, първата ми изява беше преди години. С фондация "Мисия" направихме спектакъла "Сластно, страстно и горчиво". След това пиесата "Едмънд" по Дейвид Мамет и така тръгна. Преди години в естрадния отдел на Консерваторията се занимавахме с актьорско майсторство, със сценично поведение. И реших да се пробвам. Мисля, че се получи. Истината е, че аз обичам разнообразието. Пак казвам, такава ми е зодията - обичаме да сменяме нещата, да търсим нови изживявания. Огън! Пламваме, гаснем...

- Какво още искаш да ти се случи в този живот?
- Много неща, ама да са хубави! Но да оставим това на съдбата...

- Какви цветове преобладават в дома ти?
- Жълто, синьо, зелено, бежово и много дърво. Разбира се, и много цветя. Не мога да се лиша от тях, защото дават много уют на къщата. Те са моята слабост и непрекъснато си чопвам оттук-оттам по някоя чепчица. Понякога мъжът ми се смее, че вече няма къде да ги слагаме. Разбира се, трябва да се спазва мярката, но без тях ми е едно голо, сухо, никакво...

- Какво още допринася за уюта у вас?
- Имам страшно много джиджавки, дребни красоти. Всичко, което са ми подарявали, е по витрините. От Африка имам много хубави корали, някога си донесох едни маски от сандалово дърво, картини от Еди Демирджиян. Опитала съм се светът да присъства у нас със сувенири. Разбира се, там са статуетките ми от "Златният Орфей". Не обичам да е стерилно, изчистено до такава степен. Предпочитам да има живот. И още, знаеш ли, обичам големи гардероби. Преди време поставихме един грамаден с вградени огледала в моя коридор. 

- А кои са цветовете, които преобладават в него?
- За по-официални случаи предпочитам черното. Нямам определен любим цвят. За ежедневието - най-вече джинси. Иначе имам дрехи в червено, бяло, бежово, кафяво, в почти всички цветове. Еднообразието би убило един Стрелец като мен.

- А как си почиваш?
- Когато имам време, обичам да гледам филми. Прелиствам списания, слушам музика, избирам си песни. Понякога решавам кръстословици. Понякога ей така тръгвам да се разхождам по улиците, без конкретна цел. Просто да се разтоваря. 

- Ако ти се наложи да попаднеш на самотен остров, какво би взела със себе си на тръгване?
- О, много ще ми е трудно. Но и там бих искала да ми е уютно. Сигурно ще взема едно радио, за да слушам какво става по света, музикална информация и музика. Обезателно и няколко книжки, за да не ми е скучно. Де да знам - сама на остров?! Бих изучавала природата, екзотичните растения. Обичам и животните.
Колкото до самотния остров, сигурно ще ми е трудно да живея там, защото обичам да общувам
У дома често каним приятели, приятно ни е да имаме гости.

- Май си се наситила да пътуваш?
- А, не, не съм! Бих пътувала с най-голямо удоволствие, където и да било. Обичам да се срещам с различни хора, да бъда на различни места. Но пък не бих останала за постоянно никъде другаде по света. Имала съм възможност, но просто не мога. Човек си тежи на мястото. Тука е моята работа, хората тук ме познават, тук ме обичат... Където и да останеш на друго място, ще бъдеш чужденец.

- И накрая, нека те попитам - как виждаш себе си след 15-20 години?
- Не мисля, че човек трябва да се притеснява от възрастта, тя е естествен процес. Каквото има да става, ще става. Дано само да съм с акъла си и със здравето си. (Смее се.) Това са много години, дано ги доживея...

Валентина ИВАНОВА