„Мерк” и „Байер” бълвали метамфетамини, кокаин и опиати за нуждите на нацистка Германия

В навечерието на Втората световна война Германия е фармацевтичен гигант и компании като „Мерк” и „Байер” произвеждат кокаин, опиати и главно метамфетамини, предназначени за консумация от всички – фабрични работници, домакини и милиони германски войници. Динамичният разказ на Норман Олер разкрива една смайваща страна на Втората световна война – всеобхватната зависимост от наркотици на нацистка Германия. Нацисткият режим проповядва идеология на физическа, духовна и морална чистота. Но както показва Норман Олер в своето изследване, Третият райх бил потопен в наркотици. В армията редовно се раздават порциони под формата на кристал мет – повишената енергичност и усещането за непобедимост, свързани с ефекта им, могат да обяснят дори някои германски военни успехи. Уникалното журналистическо разследване можете да проследите в книгата „Тотално опиянение” на издателство Екслибрис, която вече е на книжния пазар с великолепен превод и уникални кадри.

Наркотиците си намират път до висшето командване и особено до самия Хитлер. В течението на войната фюрерът става все по-зависим от инжекции с коктейл от наркотици – включително една форма на хероин – предписвани от личния му лекар. Въпреки че токсичните расови теории на нацистите, както и събитията от Втората световна война не могат да се отдадат само на наркотиците, изследването на Олер убедително доказва, че ако пропуснем ролята им, разбирането ни за Третия райх ще бъде фундаментално непълно.

Основана на грижливо проучване и приковаващо четивна, „Тотално опиянение” хвърля изненадваща светлина върху една история, която досега е оставала в сянка.



„Натъкнах се на материала в Кобленц, и по-точно в трезвата обстановка на Федералния архив - една сграда от мит бетон от осемдесетте години. Наследството на Тео Морел, личният лекар на Хитлер, не ми даваше повече покой. Отново и отново прелиствах дневника на Морел: криптирани бележки, отнасящи се до „Пациент А". Опитвах с лупа да разгадая почти нечетливия почерк... Постепенно картината се изясни - всекидневни инжекции, странни субстанции, повишаващи се дози”, пише авторът.


Единственото вредно странично въздействие на хероина е запекът - твърди навремето германският концерн "Байер". В миналото много от забранените днес дроги се продават легално. Голяма част от тях са изобретени от германци.


Тоталното опиянение влиза под кожата на кръвожадните масови убийци и техния послушен, подлежащ на прочистване от всякаква расова и друга отрова народ, и оглежда директно артериите и вените. Но това не става по арийски чист, а по-скоро по германски химически начин - при това доста токсично. Защото там, където идеологията вече не достигала, тя въпреки всички забрани била подпомагана без всякакви задръжки с фармаколо­гични средства - долу в низините, както и по върховете.

Хитлер бил водещият и в това отношение - дори армията била снабдявана за завоевателните й походи доста разточително със стимуланта метамфетамин (днес известен като „ кристал мет ")

Ще падне една маска, за която дори не сме подозирали, че съществува. Този препарат може да предизвика странични ефекти, които обаче не е задължително да настъпят у всеки. Чести до много чести: трусове в светогледа и вследствие на това иритация на главния мозък, понякога свързана с гадене или болки в корема. Тези оплаквания отзвучават в повечето случаи още по време на четенето. Не чести: реакции на свръхчувствителност. Много редки: тежки, продължителни нарушения на възприятията. Като противомярка четивото трябва да бъде доведено във всеки случай докрай, за да бъде постигнат анксиолитичен и антиконвулсивен ефект.
 

Будни, безстрашни, неуморими

Националсоциализмът беше отровен, в буквалния смисъл на думата. Той остави на света едно химическо наследство, което ни засяга до днес: една отрова, която няма да изчезне така бързо. Макар нацистите да се представяха за честни и почтени и с пропагандистки апломб и драконови наказания да прилагаха идеологически подплатена стриктна политика срещу дрогата, при Хитлер една особено силна, особено пристрастяваща, особено перфидна субстанция се превърна в популярен продукт. През трийсетте години това вещество под формата на хапче с търговското име Первитин съвсем легално направи кариера навсякъде в Германския райх, а по-късно и в окупираните европейски страни и се превърна в разрешена и предлагана във всяка аптека „народна дрога", която едва от 1939 г. се отпуска с рецепта, а през 1941 г. най-после попада под разпоредбите на Имперския закон за опиатите.

Активното вещество метамфетамин днес в световен мащаб е нелегално, респективно строго регламентирано, но с почти сто милиона консуматори се смята за една от най-любимите съвременни отрови с възходяща тенденция.

Той се произвежда в тайни лаборатории от много химически лаици, в повечето случаи е замърсен и медийно известен като „кристал мет". Кристалната форма на така наречената дрога на ужасите - често приемана във високи дози предимно чрез смъркане - се радва на неподозирана популярност, и то тъкмо в Германия. Психо-активното вещество с опасно силно действие се използва като парти дрога, за увеличаване на производителността на работното място, в офиса, в парламента, в университетите. То прогонва съня и глада, обещава еуфория, но то, още повече във формата, в която се предлага днес, е увреждаща здравето, потенциално унищожаваща човека дрога, която бързо предизвиква зависимост. Едва ли някой е запознат с нейния възход в Третия райх.

За да открия останките на заводите „Темлер", някогашният производител на Первитин, трябва да сляза в Адлерсхоф, покрайнините на Берлин, който днес се нарича „най-модерният технологичен парк на Германия". Заводите „Темлер" са се установили тук през 1933 г. Година по-късно, когато отчуждават Алберт Мендел, еврейският съсобственик на химическата фабрика Темпелхоф, „Темлер" поема неговия дял и се разширява бързо. Тогава времената били добри за германската химическа индустрия (или поне за арийските й собственици), а фармацевтичното производство бързо се развивало. Неуморни изследвания за нови революционни вещества, които да донесат облекчение за болките на модерния човек и да го отклонят от грижите му. В лабораториите се изпробвало какво ли не и се сложило началото на фармакологични насоки, които до днес определят нашите пътища.
Междувременно някогашната фабрика за лекарства „Темлер" в Берлин-Йоханистал се е превърнала в руина.

Това е някогашната лаборатория на д-р Фриц Хаушилд, шеф на фармакологията на „Темлер" от 1937 до 1941 г., работил за откриването на нов вид лекарство - „увеличаващо производителността средство". Това е предишната кухня на Третия райх. Метамфетаминът се получил - и то с качество...

Историята на развитието на модерното общество е така свързана с историята на възникването и разпространението на наркотични средства, както икономиката с техническия прогрес. За начало: през 1805 г.

Гьоте написва в класицистичния Ваймар своя „Фауст” и извежда с поетични средства една от своите тези до това, че генезисът на самия човек е предизвикан от лекарства: променям мозъка си, следователно съществувам.


Гьоте

По същото време в по-малко бляскавия Падерборн във Вестфалия помощник-аптекарят Фридрих Вилхелм Сертюрнер започва опити със сънотворен мак, чийто сгъстен сок, опиумът, притъпява болките като никое друго вещество. Гьоте искал по поетико-драматичен път да узнае какво държи света здраво свързан в неговата същност; Сертюрнер - да реши един сериозен хилядолетен проблем, който не по-малко засяга човечеството.


Фауст с Мефистофел, "Фауст"

Предизвикателство пред младия, двайсет и една годишен гениален химик: в зависимост от условията, в които е отгледано маковото растение, активното вещество в него се съдържа в доста различни концентрации. Веднъж горчивият му сок не облекчава достатъчно силно болката, друг път води до нежелано предозиране и отравяне. Оставен сам на себе си, така както Гьоте с неговата опиумна тинктура лауданум в работната си стая, Сертюрнер прави сензационно откритие: успява да изолира морфина, онзи решаващ алкалоид на опиума, един вид фармакологичен Мефистофел, който омагьосва болката и я превръща в наслада. Това било повратна точка в историята не само на фармацията, но и едно от най-важните събития в началото на ХІХ век и на човешката история изобщо.

Болката, този зловещ спътник, вече можела да бъде укротявана чрез прецизна дозировка, дори да бъде елиминирана

Навсякъде в Европа аптеки, в които дотогава фармацевтите приготвяли хапчетата си най-добросъвестно с растения от собствените си билкови градинки или доставени им от билкоберачки, само за няколко години се развили до същински манифактури с установени фармакологични стандарти. В морфина се криели не само облекчението за всички злини в живота, но и големият бизнес.

В Дармщат Емануел Мерк, собственик на аптеките „Енгел", се изявил като пионер в това развитие и постулирал през 1827 г. бизнес философията, че алкалоидите и други лекарствени вещества винаги трябва да се доставят с едно и също качество.
Това било рождената дата не само на и днес проспериращата фирма „Мерк", но и на германската фармацевтична индустрия изобщо. Когато през 1850 г. е създадена спринцовката, вече нищо не могло да спре победоносния ход на морфина.

Болкоубиецът бил използван масово в Американската гражданска война от 1861-65 година, както и във Френско-Пруската война от 1870-71 г.

Там морфиновата игла скоро станала нещо обичайно. Нейното влияние било решаващо - за добро и за зло. Наистина, мъките дори на тежко ранените били успокоявани - но това довело до възможността войните да се разгърнат още по-мащабно: ако преди ранените обикновено оставали за дълго време негодни, сега бързо ги вдигали отново на крака и при възможност ги връщали обратно в първите редици на боя.





С морфина, наричан още морфиум, развитието на борбата с болката и обезболяването постигнало своя решаващ апогей. Това се отнася в еднаква степен както за армията, така и за цивилното общество. Тази предполагаема панацея се наложила от работника до благородника, навсякъде по света, от Европа през Азия до Африка и Америка...

Чудодейното средство на германския Вермахт е произведено първоначално в течна форма - от един японец. Химици на берлинските заводи "Темлер" обаче доразработват субстанцията и я патентоват през 1937 г. Само година по-късно "Первитин" започва да се продава като медикамент. Действието му е чудодейно: премахва усещането за умора, за глад, жажда или страх. В наши дни е известен като "Crystal Meth".

Паулина БОЯНОВА, в. Над 55