Надя Тодорова се влюбва в кабината на камион

На първи ноември Надя Тодорова има рожден ден. Почина преди две години, след като доживя деветдесет. Ще ми се да напиша нещо по-различно от това, което се казва винаги за нея. Не можах да измисля. Затова ще използвам само половината от етикета: ГОЛЯМАТА АКТРИСА. Останалото: НА МАЛКИТЕ РОЛИ е оборено от Станиславски. Няма такова нещо малки и големи роли. Има големи артисти. Надя Тодорова е доказателство. Защото редом до Стефан Данаилов, Невена Коканова, Тодор Колев тя с „малките си роли“ се помни не по-малко от тях. Съвсем наскоро, за съжаление след смъртта й, по рафтовете на книжарниците се появи животът на Надя Тодорова, описан от самата нея в пет тетрадки. Четем и не вярваме на очите си. Наистина ли се е случило всичко това. И то на едно обикновено момиче от Станимъка, кръстен впоследствие Асеновград.

В интерес на истината с името на  бъдещата актриса в първите години е имало проблеми. След двама синове баща й бил изключително радостен да има дъщеря. Дал й е името Евгения, на неговата майка. Всевластният кръстник доктор Леонид Доксиадис, който като лекар вземал пари само от богатите, обаче  решил, че новороденото  трябва да носи името на неговата рано починала сестра Надежда. Така и станало.

Надя след конкурс  печели място в театралната трупа на града. Полага клетва: „Да бъдем верни на театъра докрай.“ Това  става против волята на баща й, който  е върл противник  на идеята дъщеря му  да става актриса . Първата й роля е на сцената в Асеновград като тютюноработничка. Бори се за правата  на колегите си. След представлението този, който най-много се противи дъщеря му  да става карагьозчийка,  я благославя. Няма и как да бъде иначе. Бащата,  Тодор, е човекът, докарал  киното в Асеновград. Той е собственикът на първия киносалон в града. Напуска  София заради това авангардно дело.  Благодарение на него дъщеря му  гледа всичките филми в града, които идват, дори и забранените. 



Един от най-интересните епизоди от живота на Надя е нейната женитба. Тя има  дружба с едно момче, което работи в новостроящата се електроцентрала в Асеновград. Двамата  вече са се  уговорили след турнето  на театъра из Родопите  да се  съберат в електроцентралата в  „Бели извор”, край Кърджали. Там е командирован любимият.  Следващата стъпка е да се оженят за изненада на всички останали.
 
По пътя обаче театралната кола се поврежда. Има и  свлачище.  Пътят е затворен. Качват се на един камион, за да се приберат в  Асеновград.  Шофьорът Никола е симпатичен и внимателен, на раздяла пита кога  ще се видят пак. Още на другия  ден електротехникът идва и вдига скандал за това, че годеницата му не е дошла, както е обещала. Не иска да чува никакви обяснения. Така  Никола, шофьорът, я спечелва завинаги. Надя среща човека, за когото е благодарна на съдбата до гроб. 

 Пътищата на актьора никога не свършват. Нито до  един град, нито до една  сцена.  Гастролират в Сливенския театър заедно  с Виолета  Бахчеванова в пиесата „Щастие“ от Орлин Василев. Надя играе богата клиентка. По някое време вдига ръката  си досущ като фюрера: „Хайл Хитлер“. В залата е Тодор Живков. Всички онемяват. Изведнъж се чува веселият смях на Първия, след него и на публиката.  Накрая Живков я поздравява: Много смешно играеш, браво!



 Пак в Сливен, в пиесата „Тази малка земя“  на  Георги Джагаров играе чистачка. Няма  нито една дума. Влиза на сцената само да почисти пепелниците, да  избърше праха и да смени водата на седналите на масата в хотелската стая инженери. Но в мига, в който я види,  публиката  се вълнува, показва й, че я харесва и оценява това, което прави. Актьорът е длъжен да играе и роля без думи... 
Киното е друго нещо. Надя Тодорова, която след това ще изиграе десетки роли,  излиза за първи път пред камерата доста  уплашена. Поканил я е Иван Андонов във  филма си „Трудна любов“. Него тя счита за кръстник в киното, а той нея за своя професионален талисман. Играе във всичките му филми. „Имам една малка роля за теб,  ще тръгнеш ли, пита по телефона?” И Надя тръгва. От любимия Асеновград, който никога  не напуща. 

И още една странна и малко тъжна история. В Пазарджик решават да й правят юбилей. За тържествената вечер е избрана пиесата „Вампир“ от Антон Страшимиров. След края на представлението следват цветя, топли думи и една поздравителна телеграма от министъра на културата Георги Йорданов: „До ЗАСЛУЖИЛАТА АРТИСТКА  Надя Тодорова  с много признание и пожелание за още творчески успехи.“  Това е голяма изненада. Всеки иска да бъде оценен трудът му и да бъде признат. Заслужил артист, каква радост. 

Оказва се обаче, че такова нещо няма. Станала е грешка, направила я секретарката на министъра, за което  е уволнена. Заслужилата артистка е друга, световно неизвестна. За Надя остава огорчението и извиненията, които обаче не топлят душата. 

В последните години от живота си Надежда Тодорова заминава при дъщеря си Антоанета, художничка в Прага. 

На летището тя е в инвалидна количка. Когато си подава паспорта,  младите момичета се усмихват и пожелават  приятно пътуване: „Никога няма да ви забравим с онова ...“  роднина-милиционер- роднина-милиционер, шегуват се те, а актрисата заплаква. И тогава младежът,  който води  количката към самолета, казва: „А, госпожо Тодорова,  вие, която разсмивахте цяла България, няма да плачете”!

„Млади момко, и смешните артисти плачат”, отвърнала жената, която всички ще запомним като „Голямата актриса на малките роли“. 

Георги Мамалев: Сега няма такива актьори

С Георги Ресев бяха страхотен тандем в киното, той  беше като Надя, правеше ярки и запомнящи се типажи - сега актьори като тях двамата много трудно ще се появят, липсата им се усеща. Личеше си, че в някои филмови сценарии са вмъкнати роли специално за Надя Тодорова. Били малки. Няма значение, това винаги е голямо постижение за една актриса.