Преди време бях свидетел на интересна история. След като й направи хороскоп, Оксана Хорват-Станчева каза на една девойка, че в бъдеще ще живее някъде в студените страни, например в Германия. Момичето се усмихна и отсече - не може да бъде, та аз толкова много обичам слънцето. Е, вече 12 години е в Берлин.
Неведнъж съм разговаряла с прочутата астроложка, съпруга на покойния Иван Станчев, за прогнозите й за следващата година. И този път ще го направим, но ми се иска преди това да поговорим за самата нея. Едно че през последните години и тя живее в Германия и по-рядко се появява в нашите медии, но най-вече защото Оксана е изключително интересна личност. Мисля, че сами ще се убедите в това.
- Оксана, намирам те в Испания, напоследък живееш в Германия...
- Да, от няколко години живеем в Германия, най-вече заради дъщеря ми, заради нейното образование. А в Испания съм на почивка в момента. Дойдох малко да се постопля, че тази година в Германия нямахме никакво лято. (Смее се.)
- Напълно ли скъса връзките си с България?
- В никакъв случай, нито съм скъсала връзките, нито съм заминала окончателно. Както вече споменах, основната ми идея да замина в Германия беше заради образованието на дъщеря ми. Трябваше ми и малко промяна в живота. Но си играя с мисълта в някакъв момент да се върна в България. Дъщеря ми, както изглежда, ще се установи в Германия. Иначе аз често се прибирам в София, работя с клиенти, водя курсове и семинари, управлявам все още организацията Съюз на астролозите “Иван Станчев”. Така че аз съм много, много свързана с България и няма да късам връзка с нея
- Родена си в Беларус, живяла си преди и сега живееш в Германия, а няколко години от живота ти минаха в България. Къде се чувстваш у дома?
- Мога да кажа навсякъде в тези три държави и... никъде. Когато поемем по пътя на емиграцията, дали осъзнато или не, в началото изобщо не си даваме сметка какво ще се случва с нас, какво губим и какво печелим. Тоест човек повече мисли какво ще спечели. При първото ми заминаване в Германия аз исках да уча, да имам повече свобода. Защото в Беларус и тогава, както и сега, макар и по други причини, имахме много ограничения. Но не съм си давала сметка, че ще се откъсна от корените си и ще остана листо, носено от вятъра. Дърво без корен. После до голяма степен пуснах корените си в България, но отново, заминавайки за Германия, пак останах дърво без корен. Така че като цяло не се чувстваш у дома никъде.
В един момент там, където си в чужбина, се отличаваш от тези, които са израснали в тази страна. Местните. А когато се прибираш в родината си, пак вече си различен от тези, които никога не са емигрирали, не са заминавали. И ти придобиваш нова идентичност, но губиш нещо от старата.
- Като говориш за корените си, кажи ми какво си спомняш за твоите баби?
- Моите баби бяха много различни, но за съжаление починаха в една година, горе-долу по едно и също време. Тази по майчина линия беше много интровертна, много добричка, много миличка. Тя много боледуваше и може би затова беше така тиха и кротка. Винаги ми казваше - гледай да ти е добре, това, което ти харесва, това прави.
А другата баба, по бащина линия, беше много по-екстровертна, много по-бойна. Постоянно се налагаше - трябва и това, и това, и това... И понеже аз живеех близо до нея, с нея имах повече контакти, много по-силно ми е повлияла. Тя беше много провокативна. Постоянно хвърляше някакви провокации - това не можеш да направиш, знаейки, че аз ще се напъна и ще го направя. (Смее се.) Хем ми казваше, че имам лош характер, хем в същото време провокираше характера ми да става още по-силен.
- Имам чувството, че не спираш да учиш. Какво те кара непрекъснато да се стремиш към нещо ново?
- Мисля, че това е нещо, което най-много ме определя. Винаги съм била много любознателна и ученолюбива. Това продължава да ми е интересно и наистина не спирам да уча. Дори в момента съм записала една онлайн магистратура по клинична невропсихология.
- Все по-сложни и по-сложни неща...
- (Смее се.) Да, така е, все по-сложни неща. Това е стремежът ми да поддържам любопитството си към света и най-вече към човека. Защото основният ми фокус винаги е бил как е устроен човекът, какво се случва вътре в него, как той преживява това или онова
Мисля, че това осмисля живота ми и може би ми дава това чувство - къде съм у дома. У дома съм там, където интелектуално съм предизвикана.
- Разбрах, че пишеш книга. Какво ще се разказва в нея и скоро ли ще можем да я прочетем?
- Ох, книгата това е болното ми място, защото все не ми остава време. И засега е на ниво идея. Имам вече концепция, но да седна и да пиша все още не ми остава време. Надявам се догодина да я оформя. През годините съм минала през много различни идеи за какво да пиша. Засега ми се иска да се задълбоча в емоциите, ще е психологическа книгата, няма да е астрологична. Това, което е човешкото у нас, това, което ни разграничава от животните, духовното измерение у човека.
- В нашата страна те доведе любовта към покойния Иван Станчев. В едно интервю казваш, че прочутият астролог е знаел, че ще умре твърде млад. Казал ти го е. Не е ли много страшно да “прочетеш” съдбата си по звездите и да знаеш какво те чака?
- Разбира се, че е много страшно. И е страшно не само когато четем съдбата си, въпреки че тук отварям скоба - винаги има едно съмнение, а може и да не сме прочели правилно. Може да има и друга опция. Винаги остава надежда. При Иван до последно тази надежда не го напусна. Той беше много оптимистичен човек, така че това знание някак не му пречеше, а може би напротив, помагаше му да се наслаждава още повече на живота. До последно. Но това, което е страшно, е не само да разбираш за себе си, но и да разбираш за другите, когато виждаш в хороскопа много сложна конфигурация. Особено когато човекът е болен.
Съвсем наскоро майка ми се обади и ми каза, че вуйчо ми е в болница. Отворих му хороскопа и веднага го затворих. Не исках да се задълбочавам, защото видях, че положението никак не е розово. И той буквално на другия ден почина. Така че това е страшно, но това е част от живота. Животът като цяло е страшен. (Смее се.) Ала както е страшно, това е и много смиряващо.
Да гледаме към живота по-смирено, да взимаме с шепи от най-доброто и да не забравяме, че сме временно на този свят
- Наистина ли срещата на Иван с пророчицата Ванга е предопределила пътя му още като дете?
- Това са истории, които съм чувала. Не съм била свидетел, разбира се. Аз се запознах с Иван много по-късно. Той ми го е разказвал, но съм го чувала и от свекърва ми, майка му. Понеже като дете е живял в Струмяни до Сандански, е имал срещи с Ванга. И майка му е ходела често при нея. Мисля си, че когато ти си дете и срещаш такъв велик човек, пророк, и той ти каже това и това, то няма как да не ти повлияе. Може би ако Ванга не му беше казвала “На баба астролога, на баба астролога”, изобщо нямаше да му хрумне да се занимава с астрология. Той първоначално не е вярвал изобщо в астрологията. По-късно обаче е навлизал все по-дълбоко в материята и е разбирал, че е пълно със смисъл, не с глупост. Глупости има тогава, когато има свободни интерпретации
- Оксана, какво би отговорила на онези, които смятат, че астрологията не е сериозна наука, а по-скоро някакво хоби?
- Нищо не бих казала. (Смее се.) Когато човек не е запознат с нещо, той си го категоризира, заклеймява - това е така, това е така... Не познавам някой, който е навлязъл по-дълбоко в астрологията и да е казал, че това е нещо несериозно. Всички, които твърдят това, просто не познават астрологията.
- Дъщеричката ви Анаис, която по мои изчисления вече е на 20, има ли интерес към астрологията?
- На 21 стана. При нея интересът като че ли сега се събужда по-осъзнато. Защото
Иван, преди да почине, ми остави няколко важни напътствия за живота без него и съответно за дъщеря ни
Едно от нещата, които ми каза, беше, че иска аз да я науча на астрология. И следвайки много стриктно неговите заръки, още когато тя беше на 10 години, я записах в един от курсовете, които водех, за да се научи. Но тогава тя беше малка, като дете попиваше информацията с голяма лекота, изкара курса без никакъв проблем, но не прояви някакъв по-голям интерес към астрологията. И аз я оставих. И сега през последната година-две тя започна да проявява по-осъзнат интерес.
През годините тя често коментираше през астрологията. Например за учителката си по математика казваше - тя си е типичен Козирог, така и така. Използваше познанието, което беше научила, за да разбира света. Но сега вече е по-осъзната. Интересното е, че в момента учи не от мен, а учи самостоятелно. Пита ме някои неща, но предпочита да върви по собствен път. Тя се стреми към изграждане на собствена идентичност и много добре й се получава. И аз я подкрепям и не се намесвам. Когато ме пита, разбира се, й отговарям.
- Оксана, нашите читатели са хора над 55. Казват ли звездите дали човек ще е дълголетник или не?
- Да, много често в хороскопа има показатели за дълголетие, които могат да бъдат видени някой път с бърз поглед, друг път с малко по-задълбочен анализ. Но в същото време ние имаме предопределеност на съдбата, но имаме и някаква рамка, в която може малко или много да променяме нещата. И мисля, че всеки от нас има способността дори да си удължи живота. Защото винаги има опции и възможности. Или най-малко с начина, по който живеем, можем да си подобрим качеството на живота в последната му част. Дали ще сме възрастни и здрави, пълни със сили, или възрастни и болни, чакащи смъртта си, това до голяма степен зависи от нас самите.
- Донякъде отговаряш на следващия ми въпрос - какво съветваш хората с посребрени коси, как да променят есента на живота си, за да бъде по-красива?
- Преди време, когато ми се обаждаха от вестници като “Над 55”, си мислех - боже, ама аз какво мога да кажа. А сега вече си давам сметка, че самата аз не съм много далече. (Смее се.)
Времето си върви и след някоя и друга година и аз ще чета вашия вестник
А ако сериозно трябва да кажа, мисля, че е много важно да преоткриваме нов и нов смисъл в живота си. И да не забравяме, че всеки етап носи свои задачи и в тях можем да намерим нов смисъл. Когато сме млади, имаме да изучим професия, да създадем семейство, да отгледаме децата си. После тези теми вече не са толкова важни, но е важно да не останем в нищото - е, животът е минал... Може да предадем мъдростта и знанията на по-младите, може и самите ние да научим нещо ново. Например на късна възраст защо пък да не се научим да танцуваме? Или да свирим на някакъв музикален инструмент, да рисуваме или да плетем? Да отглеждаме марули или да правим някакви други неща, които ще ни обогатят с нещо. Ако сме физически в състояние, защо да не пътешестваме? Или да създадем някаква организация за хора, с които можем взаимно да си помагаме. Винаги има какво да се направи, важното е просто да се огледаме наоколо и да видим в средата, в която се намираме, какво можем да подобрим.
- 2026 година чука на вратата. Имаш ли вече астрологичен поглед каква ще бъде тя? По-спокойна ли ще е от вече отминаващата 2025-а или напротив?
- Очаква се да бъде една идея по-спокойна. Преди много години, когато говорехме с астролозите какво предстои, когато гледахме към 2025-2026, направо тръпки ни побиваха - мале, мале, какво ще се случва
Защото чисто астрологически през вече изминаващата година имаше много премествания на бавни планети в други знаци, които задействат големи промени в цялото общество на световно ниво. И съответно това няма как да не се отразява и върху всеки отделен човек. Но колкото по-близо стигахме до 2025 г., някак се успокоявахме, защото вече някои процеси бяха започнали по-отрано и нещата не изглеждаха толкова страшни. Та най-големите промени се задействаха и продължават да се задействат през 2025 г. Някои от тях продължават и в началото на следващата, но една по една вече се уталожват.
Януари, февруари до април, след това нещата изглежда, че се успокояват. Тоест тези промени, които са се задействали през 25-а, особено през лятото, юни, юли, август, е хубаво всеки от нас да ги осмисли - какво се е случило, къде ме е натиснал или подбутнал животът, в каква посока да тръгвам и по-активно да поемем натам. И това ще е за наше добро. Тоест, ако са се появили здравословни проблеми, сега имаме възможност да направим необходимото най-малкото да спрем бързото им развитие. Ако са се появили проблеми в работата или други ангажименти, до пролетта имаме възможност да ги нагласим така, че нещата да станат по-стабилни. Тоест в която област са се задействали промени, там е важно да обърнем внимание, да поемем нашата отговорност и да направим необходимото. И вече да тръгнем в по-спокойно море, така да се каже.
Така че да, 2026-а ще бъде по-добра, по-спокойна и по-ясна от 2025-а
- Може ли да погледнем по-конкретно към зодиакалните знаци. За кои от тях предстоящата година ще е по-спокойна и късметлийска и за кои ще е по-трудна и ще имат повече житейски предизвикателства?
- Нека първо направя уточнението, че всеки човек трябва да гледа не толкова зодията, а личния си хороскоп. Това, което най-вече носи късмет и дава нови възможности, е свързано с движението на Юпитер, планетата на късмета. И както през средата на тази година той смени посоката (до юни беше в Близнаци, след това влезе в Рак), така през първата половина на 26-а до края на юни е в Рак, а след това до края на годината е в Лъв. Съответно през първата половина на 2026 г. Раците, а през втората Лъвовете ще имат най-много късмет. Покрай Раците и Лъвовете през първата половина другите водни знаци - Риби и Скорпиони, а през втората - огнените Овни и Стрелци, също ще имат късмет. Но иначе всеки знак има свои сфери, в които може да разчита на късмета.
- Разкажи по-конкретно, моля те.
- Например за Овните годината ще е много успешна в семеен и личен план, по отношение на децата. За Телците ще е успешна за договори по покупко-продажба и имотни сделки, за Близнаците много добра ще е за финансови дела, за увеличаване на приходите. За Раците ще е година за изява и нови начинания, съответно и стабилизиране в материален план. За Лъвовете казахме, че 2026-а ще е успешна във всяко едно отношение. При Девите за изяви в групов контекст - намиране на нови приятели, на нови хобита или откриване на повече свобода, където могат да се реализират.
Везните ще имат късмет по отношение на кариерата, там може да се очаква добро развитие. При Скорпионите се отварят възможности, идващи от чужбина и през чужбина, свързани с недвижими имоти или кариерно израстване, включително и възможности за работа зад граница. При Стрелците шансовете ще са по отношение на финансовите въпроси, кредити и заеми. За успешното приключване и започване на някакви дългосрочни финансови проблеми. При Козирозите късметът ще е в личен план - бракове, партньорства, семейни дела. За Водолеите годината ще е успешна по отношение на работата и бизнеса. А за Рибите ще е успешна в любовта, в отношенията с децата и в сферата на здравето.
- От всичко, което каза дотук, разбирам, че Лъвовете ще бъдат най-щастливи през 2026-а.
- Да, особено през втората половина.
- И накрая, нека завършим с едно послание към читателите ни?
- Това, което ни поддържа в добро здраве и в по-високо качество на живот и удовлетвореност от живота, е най-вече нашата социална ангажираност. Да не се изолират, да търсят социални контакти, през семейството или ако близките им са по-далече или нямат такива, през приятелствата, през съседите. Да не оставаме сами, затворени зад вратите на домовете си, а да се свързваме с хората наоколо.
Щрихи към биографията♦ Оксана Хорват-Станчева е родена през 1978 г. в малкото село Прудок в Беларус, близо до украинската граница. Още на 17 години започва своето обучение в Минск, където изучава педагогика, психология и германистика. През 2000 г. животът я отвежда в Германия, в Брауншвайг, където продължава висшето си образование в областта на психологията. Там съдбата я среща с Иван Станчев, който не само променя живота й, но и я вдъхновява да се задълбочи в нови области на познанието. ♦ През 2003 г. тя се премества в София, водена от любовта към Иван. В следващите години животът й е наситен с множество предизвикателства и нови възможности. През 2003-та Иван и Оксана се женят, а през 2004 г. се ражда дъщеря им Анаис. Оксана навлиза в света на астрологията под ръководството на Иван, който вече обучава първите си групи с ученици. ♦ След две години идва и големият обрат с внезапната смърт на Иван Станчев на 30 септември 2007 г. Макар и в толкова тежък момент за нея, Оксана намира в себе си сила да продължи неговото дело и започва да преподава и практикува астрология. Паралелно с това завършва магистърска степен по психология и открива собствен кабинет като психолог и психотерапевт. В този период, освен с първите си групи по астрология, Оксана се изявява и в различни телевизионни предавания и печатни медии, където се утвърждава като експерт в областта на психологията и астрологията. ♦ През 2012 г. в памет на Иван Оксана и най-близките му ученици основават Съюза на астролозите “Иван Станчев” (САИС), който обединява хора, споделящи тяхната страст и преданост към астрологията. ♦ Между 2013 и 2018 г. Оксана се посвещава на доброволческа дейност като психотерапевт в Сдружението за деца с онкохематологични заболявания. През този период придобива и докторска степен по социална психология към БАН, като продължава да развива знанията си чрез участия в различни обучения, семинари и конгреси в областта на психотерапията и астрологията. ♦ От 2018 г. живее и работи в Германия, където ръководи собствен кабинет по психотерапия и астрология. Благодарение на онлайн консултациите си тя помага на хора от различни точки на света да открият своя път към себе си и своето благополучие. ♦ През годините Оксана е изграждала дълбоко разбиране за човешката природа и е съчетала психологията и астрологията в уникален подход. Нейната дългогодишна работа, обучения и семинари в областите на Позитивна психотерапия, Транзакционен анализ, EMDR терапия, Логотерапия и Екзистенцанализа, Сексология, Схематерапия, Резилиънс тренинг прави всеки неин нов курс и семинар неповторим. Тя продължава да води ежегодно курсове по Астрология, Астропсихология, Астропедагогика и Приложна психология. |
Валентина ИВАНОВА
