Пенсията на Сенко - колкото три Татови заплати

Сигурно няма друг българин, който да е едновременно почетен гражданин на Враца, Париж, София и село Скриняно, Кюстендилско. Ще си спестим изброяването на всичките му награди и отличия, защото ще излезе, че и там е без аналог. А първите му седем години, за което се твърди, че са определящи за бъдещето на всеки човек, въобще не предполагали такава щастлива съдба.

Появил са на бял свят на 12 февруари 1905 година в село Хайредин, Врачанско, и ако пресметнем, ще излезе, че тези дни се навършват 112 години от рождението му. Отиде си на 82 години с популярност, надминаваща тази на Слави Трифонов, въпреки че не се е появявал всяка вечер по телевизията. На писмата, които пристигаха за него от цял свят, срещу графата получател имаше само: България - Сенко. Това било напълно достатъчно за пощальоните да го намерят, връчат пратката и да получат щедрия си бакшиш.

За повечето българи името Евстати Христов Карайончев не говори нищо. А човекът, за когото изписахме всичките дитирамби по-горе, се е казвал точно така. Бил е на десет години, когато мизерията го довела в голяма София. Тя, разбира се, не го е чакала с торта. Попаднал в цирка, където имало парче хляб и веселие, което прогонвало мъката по загиналия му на фронта баща. Момчето за всичко - пъргаво, изпълнително и сръчно, било забелязано от Мистериозния турчин - всъщност френският факир Делоне, и станало негова дясна ръка. По някое време парижанинът си тръгнал и оставя на младия си помощник само един фокус. С него започнала кариерата на големия български маг.


Магът Астор със скулптурния портрет на Сенко в ръце. Сега той се намира в неговия дом 

Той играел по плевни и седенки, мегдани и кръчми. Създал си малък репертоар. Забелязал го Лазар Добрич, бъдещият и единствен в света сеньор на цирковото изкуство, и го взел в своя цирк „Независимост”. Още не му било отредено да бъде артист, а само шеф на манежа. И тогава един от клоуните - Светослав Танчев-Сенко, се запилял с красива германка, напук на цирка, публиката и родината. Още същия ден младият Христо навлякъл дрехите му и понеже знаел всичките реплики на артистите, веднага се хвърлил в играта. Публиката тържествувала, но най-доволна била жената на Добрич. Тя скандирала: Сенко, Сенко. 

Така се родила втората част от името на великия маг. Първата също била плод на случайността. На дебютните си самостоятелни спектакли врачанинът решил да се представи като Мистериозният Сенко. Годината е 1929, а той е само на 24. При подготовката на афишите обаче печатарят не изчислил добре пространството и успял да събере върху плаката само „Мистер Сенко”. С този артистичен псевдоним Евстати Христов станал любимец на България и блеснал на най-престижните световни сцени. 

Той е първият български маг, получил награда на световен форум на илюзионистите. На фестивал в Германия конферансът вече е съобщил името му, а на сцената ни излизал никой. Публиката се чудела какво става и недоволно започва да свирка. В този момент се появил мъж в елегантен смокинг, но без глава. По-точно главата си той държал в ръка, а тя се извинила за закъснението. Гръмнали аплаузи. Журито също било очаровано и присъдило на българина втора награда. Първа взел някакъв германец, за когото се твърди, че... Тук легендите са две: че е изкарал жив слон на сцената, покрил го с чаршаф, произнесъл някакви магически думи, а след като махнал покривалото, слона вече го нямало. Според другата версия изчезнал е огромен кадилак и три красавици, а не слон. В крайна сметка това не е чак толкова важно, защото нас ни интересува Мистер Сенко. А историята, че той е успял да се появи без глава пред пълна зала с германци, е вярно. Както е вярно и това, че е имал четиридесет фокуса и илюзии, че режел жени, изчезвал в сандъци, разигравал карти.
За Сенко пазарищата били любима сцена. Тежко на тези, което не го познавали. Той присядал до някоя женица, бъркал в кошницата й с яйца, вземал едно, счупвал го и изведнъж отвътре изскачала лъскава златна монета. Второ яйце - втора монета. 

- Купувам ги всичките - офертирал магът.

- А, не се продават - дръпвала се жената, прибирала си кошницата и побягвала. Зад първия ъгъл обаче тя спирала и започвала да чупи яйцата едно по едно, заедно с което кълняла Сенко. Така трагично и без жълтици завършвал спектакълът. 

Единственият наследник и ученик на Сенко, Христо Евстатиев, разказваше приживе, че баща му никак не го е глезел. По време на турнетата величието спяло в хотели, а той по читалищните сцени, а в утрото, в което навършил 60 години, се качил на мерцедеса си и го оставил сам в село Галиче, където според афиша, залепен на кръчмата вечерта, предстоял съвместен спектакъл.

Сенко Младши стана също блестящ маг. Ракът го отнесе съвсем ненавреме. В последните си години се бе затворил. Не излизаше от апартамента си. Казваше, че баща му си счупил крака и се страхуваше същото да не се случи с него. Той обожаваше Сталин и целият му хол бе украсен с бюстове и портрети на вожда. 
Лимузината на Сенко, бежов мерцедес, било една от най-луксозните возила в София. Всеки ден той се качвал на него и отивал в кафето на хотел София /днес „Радисън”/, където в компанията на Хачо Бояджиев, Боян Радев, младия Астор пиел сутрешното си кафе. Парите за цялата сметка на масата излизали винаги от неговия джоб.
Според свидетели, когато Сенко подал документите си за пенсиониране, изчислили, че трябва да взема 3300 лева, сума, три пъти по-голяма от заплатата на Тодор Живков. Това, разбира се, било невъзможно, но макар и поотрязана, пенсията на Мага надвишавала няколко пъти тази на неговите съученици професори. Тогава той доволно казвал: Сенко, Сенко, добре, че не си учил. Сега щеше да си беден като тях.

Разбира се, за богатството на Сенко се разказвали легенди. За да се предпази от крадци, когато тръгвал нанякъде, Сенко слагал гумената си глава в леглото хвърлял върху него и една одеяло. Престъпниците се лъжели, че той е вътре и спи. На феята пред къщата му обаче не прощавали. Скулптурата е разбивана няколко пъти, за да се търси имането на Сенко.

Исак ГОЗЕС