Поетът Живко Колев става на 70 г.: Какво ли не му се случва на човек в жегата

Не знам как е с вас, но на мен ми липсват песните на НЛО. Всъщност, не съвсем, защото продължавам да си ги слушам понякога. Така е и с любимите ми хитове като „Джалма“, „Накъдето ми видят очите“, „Късно е“, „Сбогом“, „Ключ от чужда стая“, „Жена съм аз“, „В такава нощ“... Струва ми се, че така и жегата, която ни нападна това лято, е по-поносима. А с Живко Колев, който написа прекрасните им текстове, винаги разговарям с огромно удоволствие. Този път имаме и празничен повод – след броени дни Живко ще празнува юбилей. Става на 70. Да не повярваш!

- Живко, честно, не мога да ти дам годините. Кажи ми открил ли си кое е най-важното, което помага на човека да запази младостта по-дълго?

- Всичко е до ген, рецепти за вечна младост няма. Един известен българин ходеше в Швейцария за поставяне на една инжекция на година, която трябваше да го запази здрав, млад и в чудесна кондиция. Тази инжекция струваше милион и половина долара. За съжаление, не успяхме да дочакаме резултата, човекът умря. А истината е спокойствие и чист въздух.

- Страхуваш ли се понякога, че времето минава толкова бързо?

- Бях писал в един текст за Лили Иванова, че всяка възраст има своя страст, а всяка страст е бъдеща поема. Да, но ако живеехме във Франция или Люксембург. Ние все още сме в преход и никой не казва колко продължава, кога свършва.

- Е, страх ме е, какво да крия

Когато бях млад, смятах доживелите до 70 за полумъртви, хора, които не правят секс, не се движат без чужда помощ и имат сериозни ментални проблеми... Какво ти, нищо подобно! Имам чувството, че животът тепърва започва, наистина. Ей на това се казва смесване на песимизъм и оптимизъм, но си е така.

- Би ли могъл днес, на 70, да тръгнеш накъдето ти видят очите, както се пее в една твоя песен?

- Бих тръгнал, защото предварително знам тук какво ме чака. По едно мое стихотворение Илия Ангелов направи песен, „Не плачи за мен, България“. Там се казва:

Избягах ли от себе си, не знам,

но зная, ще замина надалече,

там някъде, дори да бъда сам -

сезонът на заблудите изтече.

Но... няма как, на тази възраст. За мен посоката е една, тя отдавна е избрана и донякъде извървяна. Като че ли е време за мемоари, за изповед и за равносметка.

- Ооо, стана много сериозен. Любопитно ми е как ще отговориш на шега на един сериозен въпрос - хората все по-често се оплакват от живота, който водим тук, в България. Теб действителността притеснява ли те?

- Какво да ме притеснява?! Вече няма какво да си правим парите. А гърците го закъсаха и обявиха за продажба всичките си острови. Онзи ден ходих на оглед на Тасос и след кратки пазарлъци купих острова за 235 милиона евро. Питаха ме искам ли фактура, казах, че не, и ми смъкнаха 25 млн. Защо ми е фактура, ще си взема от ромите на Илиянци за 15 лв.

- После се обадих на колеги и приятели да помогнат и те на гръцките пенсионери, които просто мизерстват с ниските си пенсии

Отзоваха се - Мишо Йончев купи Крит, Мишо Белчев - Миконос, Стефка Берова - Корфу, Люси Дяковска – естествено, Лесбос, а Мамалев каза, че иска малко островче и взе Санторини.

Взехме общо 459 острова за 156 млрд. евро. Така помогнахме и на нашия балансиран бюджет. Нали се сещате кой бере маслините сега по островите, ами да, нашите физици, химици, ядрени инженери... За по 300 евро на месец. Те пък пращат пари на родителите си и хайде, пак разглезваме българските пенсионери, които и без това са родени с късмет.

С Вержи 27 години в добро и лошо

- С какво се занимаваш напоследък?

- Явих се на кастинг за филма „Желязната тупалка”, американска продукция с бюджет 124 млн. долара. Търсеха много як мъж, изключително красив, със сини очи и рус, да е на 69 години, но да изглежда на 35, да е страхотен любовник, защото имало еротични сцени със Сандра Бълок, да има шести дан и черен колан по карате.

Не можех да повярвам - ами това съм аз, сякаш кастингът е правен за мен! Просто смазах конкуренцията, 124 832 души се явиха, само Блатечки ми се опъна малко накрая, но го отнесох като куцо пиле домат. Той не е рус, докато аз съм просто платинен. Играех главната роля - на добрия, Долф Лундгрен беше лошият, та го маризех, където го видя. На ужким, с хореография, но си го блъсках бая силно, защото все гледаше да се отърка във Вержи, като се събирахме вечер след снимки.

Казах му – ей, копеле гадно, ако я докоснеш още веднъж, ще те бия оттук до Гоце Делчев. Абе, Дъстин Хофман играе брат ми - не я поглежда, Робърт де Ниро ми е адвокатът - не я докосва, Алек Болдуин ми прехвърля кокаина от Колумбия, а аз го шиткам в Бруклин... А тоя швед недоразвит в раменете, къде се бута?! Не минава вече и със самолет през България.

- Добре де, ама имаш ли някакви участия, свързани с музиката, нали там ти е силата?

- През май ни се обадиха за участие от едно племе бедуини от Сахара, плащаха добре и тръгнахме с Данчо Караджов - той да пее, аз да му пускам плейбеците.

Дадоха ни камили хората и ни упътиха как да стигнем - направо до първия оазис, после наляво, след втория надясно и след 8 дни сме там. Само да избягваме миражите. Ха, то по-трудно се стига до Якоруда! Да, обаче като захвърчаха едни пясъчни бури, денем плюс 55, нощем минус 35 и се загубихме в пустинята. Без храна и вода 38 дни как се кара, а?

- Бяхме на прага на ужасна смърт, какво да се прави

И тогава измислих крилатата фраза - я камилата, я камиларя. Чували сте я, но не знаехте, че е моя. Огледах Данчо, малко закръглено дупе, мазнинки тук-там, а аз имам висок холестерол, я по-добре камилата. Заколихме я.

После Данчо ме пита - защо нея, а не мен? Казах му - защото аз не съм готов да те загубя като ключе от пощенска кутия. Бяхме помъкнали китари, но те се стопиха. Е, спасихме се някак.

- Дали от жегите отговорите ти са обилно „насолени” с невероятното ти чувство за хумор, или си такъв, независимо от сезона?

- Жегите наистина са страшни. Чаршафите ми всяка нощ са мокри. Онази нощ например едва се довлякох до термометъра и с последните си сили погледнах - плюс 40 градуса! После съм припаднал. Виждаш ли какво може да се случи на човек по никое време.

- Ще признаеш ли пред нашите читатели какво не харесваш в себе си?

- Имам много недостатъци. Труден характер съм и само жена-героиня може да ме издържи. Въпреки че съм зодия Лъв, като всеки творец малко или много съм психически лабилен, страхувам се от височини, от летене със самолет (което почти преодолях), хипохондрик съм.

Малко съм мързелив и не помагам много-много вкъщи. Напоследък започнах да живея по-затворено и по-рядко се срещам с приятели. Това са само тези недостатъци, които аз забелязвам, а сигурно има и още, които другите виждат, но ми спестяват от някаква куртоазия.

- Като спомена за жената героиня, как и кога пътищата ви се пресякоха с твоята Вержи?

- Интересното е, че с нея се запознах на сватбата с първата ми съпруга. Години след това стана като по филмите – случайна среща и се започна...

И така вече толкова години. Изобщо не си представям живота си без нея. И преди да си ме попитала дали тя ми е музата, ще ти кажа - не знам. Ако има муза изобщо и трябва да я чакам, досега да не бях написал нищо. (Смее се.)

Истината не само за мен, но и за всеки творец е, че се работи по поръчка и дисциплината е твърде важна. Времето е такова, че от поезия не се печели много и ако трябва да храниш семейството си, ти е необходимо количество, което във всички случаи е за сметка на качеството.

- И за финал - като се обърнеш назад, какво виждаш?

- О, често подреждам спомените в албума на своя живот и нерядко пиша за това. Представяш ли си, ако нямаше спомени, как свършва животът - ние няма да знаем кои сме и какво сме правили преди 5 минути, вчера, в детството си.

А назад, все пак, като че ли остават най-хубавите и най-лошите моменти, другото се забравя. Назад виждам как минава и големият кораб, как лъкатуши през детството, тази малка гемия, която в очите на нас, хлапаците, е величествен кораб. И уличките, и зелената нощ, в която се ражда първата любов... Ех, как сладко горчи споменът...

Щрихи към биографията

Живко Колев е роден на 23 юли 1954 г. Написал е текстовете на около 1000 популярни, детски и хумористични песни, както и на стотици сценарии на телевизионни шоупрограми и концерти, като „Мелодия на годината“, „Телевизионна дискотека“, „С песен из България“.

Режисьор е на многобройни вариететни програми и концерти, а в периода 1994 – 1999 г. е главен консултант на фестивала „Златният Орфей”.

Известен е и като един от създателите на Трио НЛО и автор на 107 от техните песни. Издал е и 5 книги с поезия – „Бурята в сърцето ми“, „Забранен за ученици“, „Жирайфелова кула“, „Не плачи за мен, България“, „Ех, Канада”.

Носител е на десетки призове от най-престижните наши конкурси в областта на музикалното и литературно творчество, между които големите награди на „Златният Орфей“ и „Мелодия на годината“.

Валентина ИВАНОВА

Снимки – личен архив на Живко Колев