През 1939 г. Факира Мити, бащата на Емил Димитров грабва „Златният ключ” в Париж

През 1939 г. Факира Мити, бащата на естрадната ни звезда от близкото минало Емил Димитров, става носител на голямата награда “Златният ключ” на международния фестивал на илюзионистите в Париж. Прави гастроли в Югославия, Чехословакия, Румъния, Съветския съюз. Неговата “колекция” от илюзии непрекъснато се обогатява. След едно посещение в Холандия се връща с нови фокуси, които допълват известните му до този момент умения.

Половин век продължава своята кариера на известен български маг и за нея той е носител на Народен орден на труда - златен, почетен член е на Клуба на илюзионистите в България. Заради уникалните си способности и известност е любимец на Тодор Живков.

Бащата на Факира Мити - Димитър, тръгва от Лясковец, Великотърновско. Заедно с жена си са имали 11 деца и както повечето свои земляци, и той се препитавал от градинарство. Имал градини край Долна Оряховица, но решава да замине за Австрия, за да припечели. Установява се в българската колония край Виена и скоро започва да печели добре. Идва си в България само по коледите, а когато решава, че е събрал достатъчно средства, се връща и купува земя от турските изселници в Павликени. 
С 2000 дка земи и 800 дка гори Димитър става доста заможен земеделец и 

има възможност да изучи и осигури всичките си деца

Най-големият му син - Димитър, завършва търговската гимназия в Свищов и се захваща с търговия със зърнени храни, превозвани с шлепове от Русе. Но поради фалита на австрийската банка, където е вложил парите си, неговата фирма претърпява доста загуби. Той успява да спаси имотите си, като ги продава, а след това купува обратно. Разпределя ги между сестрите и братята си, за да могат да се изучат и замогнат.

Димитър става телеграфист, жени се за Атанаска от Плевен, имат три деца: Димитър (Факира Мити), Юли и Мирослав. Артистичните занимания на Юли са не по-малко важни от тези на неговия брат - Мити. Дълги години имал състав от буфосинхронисти, с които е обикалял страната. 
Мити завършва, но не го интригуват нито икономическите науки, нито търговията. Светът на загадъчното и необяснимото го привлича повече, отколкото реалните възможности да устройва живота си, а театърът със своята магия го кара да търси своето място в него. Издирва и чете окултни книги и 

още като ученик се интересува от телепатията и хипнозата

По това време илюзионизмът в България се ограничавал до простите фокуси на карагьозчиите, служещи за забава пред палатките на цирковете за привличане на публика. Новите постижения в тази област са били непознати и малко са зрителите на подобни гастроли на магове от чужбина. Тогава в Плевен пристига известната румънска илюзионистка

Мадам дьо Теп и дава сеанси в тогавашното кино “Одеон” 

Мити е привлечен от нейните умения, номерата й му харесват и той решава лично да се запознае с нея. Споделя с Мадам дьо Теп желанието да стане маг и след приключването на гастролите й заедно заминават за Букурещ. Там Мити изучава илюзионистките умения. 



Като истински факир той забива игли в тялото си, допира с езика си нажежено желязо. Става един от основоположниците на илюзионизма в България и до края на живота си е известен с артистичното си име Факира Мити. 

Негови ученици са Астор и Мистър Сенко

Салоните са пълни за неговите сеанси и не е имало град или по-голямо село, където да не е бил и да не е изнесъл представления. Неговият брат Мирослав често го е придружавал на гастролите му и е бил негов касиер.

“Мити сам подготвяше реквизита за своите представления и осигуряваше своите помощници и асистенти - разказва неговият брат Мирослав. - На сцената беше абсолютен професионалист - владееше винаги ситуацията и хората се тълпяха да го гледат само като видеха името му на афиша. Обичаше при сеансите си по телепатия да си избира човек от публиката, който е най-силен медиум. Не знам как го разпознаваше, но никога не грешеше - избраният от него точно предаваше мислите му и това предизвикваше голям интерес”. 

Мити владеел и вентрологията - изкуството да “говориш със стомах” 

С две кукли - Иванчо и Ганчо, говорещи помежду си с различни гласове, всъщност диалогът се водел от него дори без да си отваря устата. 
Личният живот на Факира Мити е свързан с неговата работа - и двете му жени са част от екипа му. Първата му жена - Марита, е хиромантка, с нея остава кратко време и се разделят. Според негови близки - защото не са имали деца. 

По-късно се запознава със Сийка, момиче, което живее в Плевен през две улици от тях. Тя още учи в гимназия, но го покорява с красотата си и той я избира за своя асистентка. Това е бъдещата Мадам Сизи (или Сиси) - известната негова асистентка и съпруга, която остава с него до края на дните му.

Сизи участвала в най-известните му сеанси по хипноза и телепатия, 

а също и в един много сложен номер - като Хари Худини успявала, затворена в сандък и завързана с вериги, да се освободи и да излезе. Били винаги заедно - и в работата, и в живота. Били много сплотено семейство и вероятно много силна е била връзката помежду им. Може би не е случайно, че починали почти едновременно.

Семейството има двама сина - Юли, който също става илюзионист, и Емил - известният наш естраден изпълнител. От малки децата на артистичната фамилия заживяват с атмосферата на театъра и той остава тяхна съдба до края на живота им. Юли поема по стъпките на баща си като Мити-син и придружава навсякъде известния си баща със своя програма и фокуси, както и участва във фокуси на баща си.

Емил проявява своята музикална дарба още като малко момче. Баща му го насърчава да се занимава с музика - купува му акордеон, намира му учител. Следи по-късно неговата кариера на певец и го подкрепя винаги и за всичко. Още в началото на 60-те години внезапният и стремителен възход на аматьора Емил Димитров всява смут сред чиновниците в културата и в музикални кръгове у нас.
Едни са шокирани от спонтанната поява на певеца направо “от нищото”, извън контролирани канали за производство на културни продукти за масово потребление. В естрадните хитове на Емил Димитров комунистическата власт е съзряла подривни послания, много по-опасни от хумористичните песнички на Сашо Сладура. При внимателен прочит в текстовете им се откриват откровени призиви към “нездравите” елементи в обществото. Това било подбудителство към антинародни, антидържавни и антикомунистически прояви.

По това време Факира Мити вече е известен и любим илюзионист не само в България, но и в чужбина. За своите умения получава не само аплодисменти, но и награди. 
Факира Мити умира през 1989 г. Последователите му и днес удивляват със своето майсторство публиката, а повечето от тях - като Астор, са ненадминати с майсторството на своите илюзии.

Поли БОЯНОВА