Проф. Божидар Димитров пак култов: Eдна рускиня няма ли 3 кг цици, не е рускиня

Проф. Божидар Димитров е най-одумваният български историк. Автор е на десетки книги. Една от тях написва в селска кръчма само за три дни. Владее няколко езика. При гостуването си в България принцесата на Япония завързва откровена приказка единствено с него. После се разбира, че статутът й не позволява да контактува с простосмъртни. Дава 1 млн. лв. за един-единствен документ от средните векове, в който да се споменава за „македонска държава”. Не крие, че е бил ченге в тайните служби. Дълги години е директор на Националния исторически музей /НИМ/ в Бояна.

Маститият историк неотдавна лъсна отново в медийното пространство, по-точно в сутрешния блок на Нова телевизия. Поводът? - скандалното изказване на Мария Захарова, говорител на руското министерство на външните работи, че българските евреи били спасени от Червената армия. „Тя няма цици. Плоска е! Една рускиня няма ли три килограма цици, не е рускиня”, внимателно отбеляза наблюдателният Димитров и с това парира сложната историческа полемика.

  Професорът е златно зрънце не само като ерудит в българската история, но и като душевност. Автор на хиляди бисери и невероятни истории, които с достойнство биха заели място в най-новата ни история. Лакърдиите му нямат край. Нижат се една след друга. Истинско удоволствие е човек да контактува с него. Това щастие имаше преди време и репортерът на „ШОУ”. Започнахме с мисията му във Ватикана. „Официално аз учех в Школата по дипломатика. Тя беше елитна, само за 15-16 души. Но търсех извори от нашата история в навечерието на 1300-годишнината на българската държава. Пишеше се многотомна история. Но отчетоха, че нямаме църковни и държавни архиви поради петвековното турско владичество. Унгария например има запазени 250 000 грамоти на свои царе, дадени на манастири. Ние имахме седем. При това някои са фалшифицирани. Такава е известната Рилска грамота на Иван Шишман, която съдържа много турцизми”, захвана невероятния си разказ професорът.
 
От Ватикана той донася десетки хиляди страници. Но най-много се гордее с най-старата история, писана от Петър Богдан. Смятала се е за загубена. Открива още безценен документ, който съдържа славянското име на Методий – Страхота. Така се решава големият спор какви са двамата братя по произход – гърци или българи. Това са двата документа с най-голям принос към историята ни, открити във Ватикана.

  След сериозното научно откровение сменяме темата с нещо по-пикантно – научил ли е кардиналите да си попийват българска ракийка. „Имаше един, който вече си пиеше – монсеньор Жосе Роискар. Разполагах с информация, че си пада по твърдото гориво и че не бива да му отказвам. Та седя си аз един Божи ден срещу 65-годишния свети отец. А ерудитът, владеещ няколко езика, ме гледа с… омраза. След малко призна, че на тия обеди всички били прекалено сериозни. Аз му предложих да разведрим атмосферата с чашка. Той ми предложи една грапа с по-благ поглед. Кимнах утвърдително. Очичките на стареца светнаха. Радостен, той извика едно момиче. Тя ни сипа по 35 грама. С пресъхнал глас заявих: „Монсеньор, аз идвам от комунистическа България. Тия страни се управляват с декрети, а не със закони. Имаме много силни тайни служби. Те сега сигурно ме наблюдават.” Духовникът кимна в знак на съгласие. Тогава хвърлих последния си коз: „Обаче имаме един декрет, който ни забранява да пием по-малко от 100 грама!” Монсеньорът подскочи два метра нагоре и взе да скандира: „Да живее комунизмът! Прекрасен строй! Кога мога да се запиша във вашата партия?”
 


Професорът започва кариерата си в Родопите като археолог. Става студент есента на 1970 г., а през март идната година прави първото си голямо проучване с експедицията на проф. Венедиков по тракийските и средновековните паметници на Източните Родопи. Изследват Татул и Перперикон. След това издават три дебели тома „Тракийски мегалити”.

  „Имам интересни спомени от кърджалийските села Бенковски и Рогозче. Тогава командировъчните бяха по 80 стотинки. Изпивахме ги още на третия ден. Сетне разчитахме на подаянията на селяните. Веднъж в една кръчма предложиха на девойка от екипа ни 250 лв. за час. Това бяха много пари. А тя – едра, неестествено дебела, сбъркана по природа. С нас бе и колегата Николай Генов. Тогава беше топограф, сетне стана журналист. Един вечен гладник. Щом чу офертата, залъкът му заседна и попита жално: „А бе, Божо, за мъжко дупе не дават ли поне 50 лева?”, нищи майтапчийски спомени.
  Няма как да не отминем и темата за най-невероятните слухове по негов адрес. Все пак отдавна той е медийна личност, която често попада във фокуса на прожекторите. „Пътувам примерно от София за провинцията. Докато пристигна, жълтата преса вече ме е развела със съпругата ми. Пишат, че не съм ходил на зъболекар. Ами то си личи… Някакъв вестник изтресе, че като професионален разузнавач съм бил осуетил два атентата през 80-те и съм спасил маса народ. Пълни измишльотини! Атентат с удоволствие бих организирал. Писаха още, че съм бил убит като разузнавач в Италия. И че документите ми били дадени на един циганин от Държавна сигурност с името Божидар Димитров. А той продължил да изпълнява разни мисии. Звучи достоверно, като се има предвид цветът на кожата ми…”

  По едно време се заговори, че тогавашният президент от БСП Георги Първанов изпитвал неистова завист към кабинета на проф. Божидар Димитров в Бояна. Впрочем този прословут и помпозен кабинет го видяхме и в един от епизодите на „Столичани в повече”. „Така си е! Влиза веднъж при мен и още от вратата: „Айде стига, бе! Та ти имаш три пъти по-голям кабинет от моя!” А аз: „Ами хайде да си ги сменим! И кабинетите, и сградите!” Допълних, че сградата в Бояна е строена специално за представителни цели, че Първанов ще бъде по-близо до дома, до семейството си и няма да блокира движението по бул. „България”. Той не се нави. Съвестно ми е за хората, които бият път до Бояна – 14 км са от центъра. Чужденците ги карат с автобуси и те не усещат разстоянието. А нашите се блъскат в градския транспорт. За мое голямо изумление обаче идват страшно много хора. И то българи.”

  А какво смята маститият ни учен за иманярите? Доста от техните тартори вече са покойници: „Иманярите са реален проблем за културното наследство на България. Над 50 000 са из цяла България. Надеждата ми е, като намерят нещо, да го донесат в музея. Събрах в книга иманярските версии. Тези хора нямат фантазия. Всички копали пръст, за да си насипят градините, и да намерят находките. Но едно момче от село Подкова /Кърджалийско – б.а./ няма да забравя. Носи ми снимка на голям римски свещник. Антиката сега е в кърджалийския музей. Неговата версия беше най-оригинална: „Отивам си веднъж в гората за гъби…”

Св. Марина го спасява от смърт