2026-а е юбилейна за всенародния любимец Руслан Мъйнов. Предстои му да навърши 50 години - възраст, която предполага зрелост в мислите и делата. Мъйнов, комик от най-висока класа, е сериозен човек, но вроденото чувство за хумор, младежкото излъчване и чарът поддържат у него момчешката визия. Може би и заради това продължава да събира очите на нежния пол.
Неотдавна “Оскар” тръгна на турне из България благодарение на опитния импресарио Иван Радилов, който до последно работеше с голямата Стоянка Мутафова. Радилов и Мъйнов намериха общ език, което личи и от снимките. Разговаряме с Руслан Мъйнов за това какво му носят срещите из България, както и за ролята на Оскар, в която е блестял Луи дьо Фюнес. Но започваме с въпросите за личния му живот.
- Господин Мъйнов, наближавате 50. Не е ли дошло време вече да се задомите? Пък и не ви липсват почитателки, то е всеизвестно!
- Любопитни хора сте вие, журналистите! Няма да се скрия, ще ви го кажа с радост, ако с мен се случи нещо по-сериозно!
- Желаем ви го от сърце! Вашият импресарио, Иван Радилов, неотдавна стана дядо, роди му се внучка, Доротея. Колегата ви от “Столичаните” Васил Драганов също се сдоби с внучка - Далина!
- Да са им живи и здрави и дъщерите, и зетьовете, и внучките! Няма по-голяма радост от тази да си видиш потомството!
- Мина време от премиерата на “Оскар” в Сатиричния театър. Моля, припомнете си, гледахте ли като малък филма с великия комик Луи дьо Фюнес?
- Мой любим актьор завинаги! Прекланям се пред него! В “Оскар” се постарах да не го имитирам. Все едно да играеш роля на великия Тодор Колев и да се опитваш да му подражаваш - обречен си на неуспех. Оскар ме грабна и ми достави голямо удоволствие. Благодарен съм на директора на Сатирата, господин Сърменов, че ме покани да участвам в представлението. Всички колеги играем със сърце и душа.
С екипа на “Музиката на Италия“
- Според вас защо “Оскар” допада и на публиката в провинцията? Салоните навсякъде са пълни, импресариото, Иван Радилов, е много доволен!
- Не правя разлика между столица и провинция. Всички сме хора! Няма никакво значение къде живеем - в София или в някое малко градче из прекрасната България, където хората са жадни да гледат театър.
Българинът е умен човек, с будно чувство за хумор. Обича да се забавлява, да се посмее от сърце. Това най-много ми харесва. Ние, актьорите от “Оскар”, също се забавляваме на сцената, защото самата комедия е превъзходна. Александра Сърчаджиева е голям талант, притежава разкошни творчески качества. Умее да изиграе и смешното, но и трагичното, ако се наложи. Най-хубави думи ще кажа и за останалите ми колеги на сцената.
- Не криете, че сериалът “Столичани в повече” ви превърна в любимец на зрителите. Спомняте ли си снимачния период?
- Нищо не съм забравил! Беше славно и хубаво време. Сериал, актуален за всяка епоха. Сериал за самия живот. Помните кризата с бежанците, ние имахме цял сезон, свързан с тях. Всички бяхме отдадени изцяло на работата, която ни правеше удоволствие. Навъртяхме 13 сезона. Рейтингът на сагата беше страшно висок. Такова нещо дотогава не се беше случвало. Срещнах се с големите актьори Никола Анастасов, Стоянка Мутафова, Георги Калоянчев. Все звезди на Сатирата! Обичам го този театър и днес. Първото ми появяване там преди много години беше в пиесата “Самоубиецът” на Николай Ердман, където имах огромното удоволствие да играя с Пепа Николова, майката на Александра Сърчаджиева, с неповторимите актьори Димитър Манчев и Васил Попов.
- Повечето от тях вече ги няма на тоя свят!
- Загубата на Стоянка и Калоянчев, на Васил Попов и Димитър Манчев е огромна. Щастлив съм, че в един немалък период от време общувах с тия колоси на българския театър, на българското кино.
Изобщо аз съм късметлия, върви ми на срещи с можещи и талантливи хора
С Александра Сърчаджиева в “Оскар“
- Вие сте възпитаник на НАТФИЗ. Признателен ли сте на вашата учителка професор Надежда Сейкова, доайен на театралното образование у нас?
- Бях на 17 години. Няколко души бесарабски българи кандидатствахме в НАТФИЗ. Заради нас направиха отделен изпит. Това беше жест! Бях самодеец, почти не говорех български. Знаете, че езикът на бесарабските българи е повлиян от руския, пълен е и с турцизми. Надежда Сейкова ме прие с доверие и обич. Ако не беше тя, щях да се върна обратно в Измаил. Тя ни възпита като творци, всъщност ни направи артисти. Актьорството е занаят - не го ли овладееш, загубен си. Надежда Сейкова ни изгради и като морал, като отношение към света, към хората.
- Имате много хубав глас, естествено поставен. Продължавате ли да пеете?
- Разбира се, нямам намерение да спирам. Имам издадени няколко албума. Италиански, руски, български песни. Много успешно работя с диригента Левон Манукян. И театърът, и музиката са моето призвание!
Щрихи към биографията♦ Руслан Мъйнов е роден на 15 ноември 1976-а в град Измаил, Украйна. Като дете участва активно в художествената самодейност. В прародината, България, идва на 9 септември 1994-та. Става професионален актьор благодарение на професор Надежда Сейкова в НАТФИЗ. Кариерата му тръгва шеметно нагоре. ♦ Сериалът “Столичани в повече” го превръща в звезда, там играе ролята на доктор Спас Лютов. Партнира си с Любомир Нейков, красавицата Ева Тепавичарова, Васил Драганов, Кръстю Лафазанов, Албена Павлова, Силвия Лулчева, Мина Маркова и Христо Гърбов. Става част и от телевизионното шоу “Комиците”. На театралната сцена е ярък и убедителен - доказателство за това е ролята на парижкия милионер Бертран Барние в комедията “Оскар” на Клод Мание, поставена на сцената на Сатиричния театър. В едноименния филм тя се изпълнява от Луи дьо Фюнес. |
Нели ЖЕКОВА
