Уникалната история на първите български банкноти с равностойност на златен наполеон

Едно от първите неща, с които се сдобива младата българска държава след Освобождението и което укрепва изключително много суверенитета й, е правото й да има собствени пари. През 1880 г. Народното събрание гласува закон, наречен “Закон за правото на резане монети в Княжеството”, с който се създава българската национална парична единица - левът.

От 1885 г. БНБ получава 
правото да издава и 
банкноти, със задължението 
те да имат златно покритие, 
а от 1891 г. - и сребърно

Националните ни пари са печатани в реномирани печатници във Великобритания, Русия, Германия, САЩ. От 1998 г. парите ни се правят само в обновената печатница на БНБ. 

Българската народна банка става емисионна институция и банка за дългосрочен кредит след реформирането й със закон, приет от IV Обикновено народно събрание на 27 януари 1885 г. Предвидените от закона дейности са разнообразни, но за нас най-важната е предоставената от държавата изключителна привилегия на БНБ да издава банкноти. Ето някои извадки от закона, които и днес са много любопитни: Банката е длъжна да пази постоянно в касите си златни монети за количество, равно с една трета част от стойността на издадените банкноти... Банкнотите ще се изплащат веднага на предявителя в злато; Банкнотите носят подписа на управителя и касиера. Подписването им се извършва посредством особена машина в присъствието на назначено от управителния съвет лице, под надзора на касиера; Скъсаните банкноти се заменяват с други или се заплащат напълно в злато, щом те представляват парче, по-голямо от половината...

Първите български банкноти са пуснати от септември 1885 г. и са от 20 и 50 лв. По всяка вероятност са отпечатани в Русия. С това се обяснява фактът, че в текста на банкнотата от 20 лв. са оставени две руски думи: “кассирь” вм. “касиер” и “подделка” вместо “подправка”. Един съвременник на тези събития пише: “Наполеонът беше златна тежка монета. За улеснение на населението Народната Банка издаде банкноти от двадесет лева. Те бяха жълти и на тях пишеше: “Б. Н. Банка плаща предявителю 20 лева злато”. Тези банкноти имаха равностойност на днешния златен наполеон. Понеже мнозина търговци не искаха да носят в джеба си тежкото злато, даваха по десет стотинки разлика на сарафите, за да заменят наполеоните с жълти банкноти, които се носеха по-удобно в портфейла”. 
Две години по-късно е отпечатана и 100-левова банкнота. Толкова е била приблизително и месечната заплата на дребен министерски чиновник. С нея можело да се отиде до Париж с влак. На лицевата й страна има изображение на жена - млада и хубава, с момченце до нея. Рисунката е символизирала България и нейното бъдеще. Майката държи хурка, а детето е с разтворена книга. През 1890 г. е отпечатана и 10-левова българска банкнота. На представителната й страна има детайл от гравюрата “Розобер при Казанлък” на унгареца Феликс Каниц, по-точно - едно от нарисуваните момичета, което носи на кобилица кошници, пълни с розов цвят. Девойчето е в пъстра народна носия, а на главата й има венче от рози. 
В резултат на инфлацията и намаления резерв през 1912 г. БНБ

престава да обменя 
банкнотите си със злато

Както казва народът: “Късно е, чадо, мандалото падна!”. Някои, по-недоверчиви, си остават със закопаните махмудии в градината под крушата, други - с шарените хартийки, които бързо се обезценяват. 

Банкнотната ни емисия от 1917 г. е военна, с най-голяма стойност - 100 лв. Орнаментите в нея представляват изящни шевици, а от картината ни гледа обаятелна българка с кротка усмивка и буден поглед. Тя е облечена в народна носия, на кръста й има колан с пафти, на шията - наниз жълтици, на дясната ръка - гривна. Обгърнала е ръкойка житни класове. Съвсем естествено банкнотата получила името “жетварката”. По-късно ще има банкноти, наречени “ботевка”, “овчарка”, “симеончо” “американка” (правена в Америка), “божиловка”, “партизанска”, “социалистическа”...



“Селска мома от Краище”. Това е изображението върху банкнотата от 500 лв., военна емисия 1942 г. За първи път това е действителен портрет на жива българка - 19-годишната Евдокия Ковачева от пернишкото село Дивля. Цялата емисия е вещо произведение на проф. Васил Захариев - хармонична орнаментална композиция с препратки във фолклора. Той избира това девойче от Кукувичарската махала на село Дивля навярно защото намира, че тя, естествена и жизнерадостна, е най-верен образ на българите изобщо. 

Снимката е направена от софийския фотограф Асен Балкански, гостувал в селото на Васильовден, през 1941 г. Момичето е облечено в черна кашмирена сая с четири реда сърма на ръкавите, с копринена шамия в бежов цвят и бял нагръдник, с тежък наниз от пендари, които даже не са били нейни, а били й дадени само за събора от братовчедката й. По-късно, при обработката на снимката, художникът заличава фибите от косата на момичето и вместо обеците й рисува монети... Още за Евдокия: тя се омъжва за момче от същото село, Асен, живее в Перник, а после в София, има син и внуци от него... 

Банкнотата от 500 лв. с нейния лик се употребява до 1947 г. 

Някои все още помнят и банкнотата от 100 лв., емисия 1951 г. На гърба й има снимка на “Гроздоберачка от Лясковец”. Девойката се нарича Софка Кочева, по-късно ще прибави фамилията на съпруга си - Лисева. Снимана е от софийския фотограф Димитър Коцев, пристигнал в града специално да открие подходящи момичета гроздоберачки за рекламни снимки в наши и чуждестранни списания. Кметът сам се заема да ги намери и повика, като им поръчва да са в лясковска носия. Всички излизат в лозята, слънчев септември е, 1936 г. Фотографът прави много общи снимки, но Софка снима отделно сама. Явно и на него му се харесва стройната млада българка с бяло лице и зачервени бузи, с бяла риза, бродирана в червено. Чак след 15 години тази красота грейва върху столевката. Софка Кочева - Лисева ще се омъжи, ще живее и работи в София като пощенска служителка, ще има три дъщери и няколко внуци.

Още една гроздоберачка имаме - в емисия от 1962 г. На гърба на резедавата двулевка е 16-годишната Кина Гърбова от Сухиндол, Великотърновско.

Освен хубави селски моми, които берат рози, тютюн, грозде, хранят пилета или жънат, на първите български банкноти има, разбира се, и много мъже - орач с рало, овчарче с кавал, орач с плуг, тракторист, бригадири... Други са царски особи -
 
цар Борис III, княгиня 
Мария-Луиза, царица Йоанна, 
цар Симеон II...

Има изгледи - на Рилските езера, на река Янтра, на солниците в Анхиало, на Искърското дефиле... 

Съществуват емисии, много ценни за колекционерите днес, които не влизат в обращение, напр. тази, произведена през 1916 г. в Швейцария, на която се вижда романтично имение, замък, езеро, гондола; или тази от 1917 г., където цар Борис е в народна носия. Редно е да споменем имената на художниците, изработили художествения проект на банкнотите - Димитър Гюдженов и Никола Кожухаров, Александър Божинов, Борис Денев, Константин Щъркелов, Васил Захариев... По тяхно предложение върху книжните ни пари след време се появяват фрагменти от известни картини на Мърквичка, Иван Ангелов, Ярослав Вешин, Антон Митов... Нашите първи книжни пари били не само здрави и красиви, но и професионално изработени, трудни за фалшифициране. 

Петя АЛЕКСАНДРОВА