В затвора измъчвали Сергей Антонов с хипноза

1982 година наближава последния си месец. Фриволна Италия вече поглежда с нетърпение календара, в очакване на празничните дни. И неочаквано най-големите и авторитетни национални всекидневници излизат на първа страница с огромни заглавия: „ Всички българи са професионални убийци” или „Българо-италианската война започва”. Защо вестникарите са така настръхнали се разбира от написаното по-долу. Сергей Антонов, представител на Българска гражданска авиация „Балкан” в Рим, е арестуван като съучастник в атентата срещу папа Йоан-Павел Втори. Той е извършен на 13 май 1981 година в 17,17 часа на площад „Свети Петър” в италианската столица от Мехмед Али Агджа. След изстрелите на турчина светият отец е тежко ранен, но остава жив, оперират го и се възстановява. Драмата на българина обаче едва сега започва.

Когато  в посолството ни в Рим се разчува, че Сергей Антонов е арестуван, обвинен за едно от най-тежките покушения в световната история, последва  искрен смях. Никой дори и най-мнителните и  конспиративно настроени дипломати,  не могат да си помислят, че този хрисим, тих и скромен човек е способен на такъв чудовищен акт. Това разказваше приживе човекът, който познаваше  всяка точка и запетая на цялата тази нелепа и клеветническа история, дългогодишният преводач на мисията ни в Рим, носителят на титлата „Кавалер за заслуги към Италианската република” Асен Марчевски.  

За делото срещу Сергей Антонов през годините на различни езици са изписани тонове хартия. И ако все пак днес се връщаме към него, то е, защото  печалният  фарс започна този месец, на 25 ноември , точно преди 34 години. А и не смятаме, че  трагедията на един обикновен човек, станал жертва на голямата политика, трябва да бъде забравена. 

Само дни след ареста смехът сред дипломатите секва.  Атаката срещу българина и родината ни, по всички фронтове, става чудовищна. И  за най-големите наивници  вече е ясно, че  Антонов попада зад решетките не поради недоглеждане или  неволна  грешка на магистратите,  а като  част от сценарий, който има една цел:  да дискредитира България.

Сергей Антонов е тих, затворен, самотен, предан на работата си в националната ни авиокомпания служител. Той работи в Рим вече седем години, когато режисьорите на клеветническата акция му хвърлят око. Мъжът по нищо не прилича на атентатор, няма и не борави с оръжие. Едва ли е способен да хвърли бомба и създаде паника сред тълпата, каквато роля в атентата му отрежда убиецът Агджа.  

Може би заради всичко казано дотук, организаторите на антибългарския заговор решават да орисат  за жертва точно него.

Агджа е друг вид птица. Самоуверен, безскрупулен, лъжец. Аз съм Исус Христос, казва. Той е на 23 години, когато натиска спусъка. Папата е на пет метра от него. Не го убива, въпреки че е опитен  терорист. Бяга, но дребничката монахиня Лучия увисва на ръката му, докато идва охраната. В процес, продължил само три дни, той е осъден на доживотен затвор.  Зад решетките измисля, или може би му измислят,  и  лансира версията за българската следа в покушението срещу папата. Съчинява  дълга история с подготовката му, за срещите му с нашенци в София и Рим. Накрая е  твърдението, че българи са му дали пистолета, с който да стреля, и че  Антонов  го е чакал с колата  си, за да го изведе от мястото на покушението. Точно тези лъжи са основанието в основата на обвинението срещу нашия сънародник. 

Същия ден, в който  Антонов е хвърлен зад решетките, на хиляди километри от Рим , в България са арестувани   италианският  профсъюзен  деятел Паоло Фарсети и любовницата му Габриела Тревезин.  На път за Турция, след почивка в родното Черноморие, те са правили снимки на танкове във военно поделение.  Обвинението е тежко и  предвижда  години затвор. Според покойния ни колега Крум Благов, автор на книгата „Погребаните тайни на  Сергей Антонов” , това е предвидлива мярка на родното разузнаване, което ще търси начин да  размени  Антонов. Дори се правят такива опити, но безуспешно. По-късно в  знак на добра воля италианците са освободени, подобен жест  от Рим по отношение на българина не последва.

Той  остава в Италия - в затвора и под домашен арест общо 2 години и шест месеца. Освобождават го, след  като съдът решава  да го оправдае  поради липса на доказателства, въпреки 38-часовата обвинителна реч на прокурора. Това е краят на фарса, който успяват да спретнат  италианските магистрати. Всъщност  справедливото решение е съвсем друго. Сергей Антонов е трябвало да бъде обявен за невинен. Но едно такова заключение ще постави в тежко положение десетките следователи, прокурори, журналисти, тъмни сили,  замесени в аферата. Защото някой трябва да обясни, как така заради едно фалшиво обвинение, невинен човек лежи години в затвора, а италианският данъкоплатец да плати за авантюрата близо три милиона долара. 

В родината държавата го изоставя