Вазов напира за депутатин, Батенберг го сваля при музите

На 7 март 1879 г. един файтон изтърсил на калдъръма в планинския градец Берковица хубавеляк с тъмна брадица и мустаки, който поглежда любопитно на надвисналия балкан. После поглежда и къмто ботушите си, защото калдъръмът навремени невидимо преминава в рядка кал, не особено приятна за лъснати чепици.

Пришълецът хлътва в къщата на берковския първенец Георги Клисурски, тогавашен председател на Общинския съвет. Срещата на новоназначения председател на Берковския окружен суд Иван Вазов с хазяина Петър Клисурски, баща на Георги, ще да е преминала добросърдечно и уважително, за разлика от друга такава в последвалите дни. 
Веднъж домакинът давал угощение, пратили красивата дъщеря Мария да налее празните кани с вино в съседно помещение. Забавило се чаровното моме, жадните стомаси настойчиво поискали виното по-скоро и най-нетърпеливите открехнали вратата. Зад нея се отворила гледка живописна и сюрпризираща: 

Марийка се гушела страстно в обятията на наемателя на дома! 

Стреснати от любовния филм, никой не попитал “Ало, Ваньо, що тражи нашето момиче у твойта брада, а що ще да раздава правда ръчицата ти на нейната блузка?”.
Лютият Георги Клисурски довтасал от Търново, където участвал в Учредителното събрание, и прогонил кандидат-прелюбодееца (ако не е довършил кандидатурата изцяло?) от портите си.

Амбицирало се нашето младо и зелено правосъдно величие и поискало и то да участва в изготвянето и приемането на основния закон: Конституцията на новото Българско княжество. 

Един от представителите на Берковския административен регион в Търновското събрание бил бившият председател на тукашния окръжен съд свищовлията Димитър Катранов. 
Като наследник на Катранова Вазов си наумявал, че може да го замести автоматически край порутените стени на Царевец. Затова пратил спешна депеша до съответните отговорни лица. Те пък чрез ръководещия работата на събранието С. Лукианов му чукнали също телеграфически “да си наляга парцалките” в съда, защото бившият съдия Катранов имал правото да си доведе работата в събранието докрай.

И се кротнал нашият правосъден херой. Дотолкова се смирил, че вече не се усамотявал с Марийчето в чужди соби. За целта си имал голяма къща, в която си

наел хубавото туркинче Зихра, страдалческа вдовица на турски големец 

пиянде и половина, който паднал безпаметно в рекичката и предал аллаху дух. 

Като дошли руските освободители в Берковица, взели че освободили покръстената на Параскева Зихра от тъжния вдовишки хомот.
 
Кръстили я Прасковя (това леко възмущава моята авторска душа, тъй като в близката ми Берковица прасковите са по-малко от сливите). 

Та взел си я съдебният председател Иван Вазов от руснаците, ама по-точно те му я дали, щото ги откомандировали към Матушка Рус. 

И Зихра-Параскева-Прасковя почнала да обслужва новия си повелител. Понеже брадата му не смогвала да скрива пищните форми на веселата вдовичка, веднъж тя увила снага около хубав писар, донесъл някакви документи при Вазов. 

Сопотнецът “со пот и мъка” спипал двоицата, съперника прогонил начаса, а на любавите оченца простил. Само дето вече като идели по служба при съдията, той отпърво отварял вратичката на долап и напъхвал там Зихра под ключ. 

О темпора, о морес,

нямало тогава Стамбулски конвенции и мъжете влачели жените по долапи, кърове и други екзотични дестинации...

На 16 септември 1879 г. първият български княз Александър Батенберг на път за странство преминал през Петроханския проход. Берковица му сторила триумфално посрещане. 
Дописка от бр. 34 на софийския “Витоша” съобщава: “Особено благоволение Негово Височество изказа към Председателя на Окръжния съд господина Ивана Вазова... прикани го и занапред да работи и обогатява българската поезия чрез поетическия си талант... настъпвал период на умствена работа и развитие и се отваря поприще на музите. Най-сетне, прибави Князът, в българските песни трябва да звучи името на нашия велик Цар Освободител”.

Говорейки на френски, последните две думи Батенберг изговаря на български. 

Сигурно берковчани са се слисали умилително, почти толкова, колкото целокупна България се просълзи сто и трийсет години след Батенберг при езиковите упражнения на Туск. 
Разликата е малка, просто Батенберг говори за “Освободителя, умствена работа, развитие и музите”, а Туск хортува за Европа, която ни дава чистаческа работа, а тук благосклонно наблюдава развитието на дебеловратите и дебелобузите...

Борислав КОСТОВ