Вазов пийнал ракия, хапнал зелен боб и... издъхнал

Вазов е сред малцината български писатели, които доживяват добри старини. Радва се на почести и всенародна любов. Живее в уютен дом. Майка му, а после сестра му Въла и племенницата му Събка, заедно с прислужница, се грижат за бита му. Извоювал си е свободата да нехае за политически и писателски разпри.

Има здравословни навици - храни се вкъщи, винаги в точен час, всеки следобед полягва на канапето, отбягва шума и многолюдието. Всички в къщата ходят на пръсти, когато “бачо” работи или си почива. Знае се, че той се дразни дори от мяукащите котки в съседния двор и често пъти ги замерва с каквото му е под ръка - вратовръзки, счупени писалки и изтъпели моливи... В последните години не може да се изкачва на Витоша, но 

всеки ден се разхожда в Борисовата или в Градската градина - изправен “като бор”, елегантен, жизнерадостен... 

Иван Вазов умира на 22 септември 1921 г. по време на обяда си вкъщи, навършил 71 г. Седмица преди това д-р Сарафов го преглежда и заявява, че сърцето му е добре. Сестра му Въла в този ден поднася на масата сготвен зелен фасул и, като знаела, че бачо й се радва на фасула, му казала: “Днес имаме празник”, но той я поправил: “Само сухият фасул е празник!”. 
Изпил дежурната си чашчица ракия, а по-късно си поискал сода за виното. И тогава, докато му донесат содата, главата му се отмята назад, ръцете му отсечено падат, конвулсии разтърсват тялото му... Половин час по-късно дотърчава повикан д-р Бочаров и препоръчва коняк или старо вино. Успяват да го накарат да отвори уста за две лъжички коняк. Броени минути след това сърцето му спира. Часът е 12,30. По-късно по гърдите му плъзват сини петна, сигурен знак за “разрив на сърцето”. И въпреки че тези подробности пълнят обилно вестниците, това не възпира създаването на 

легендата, че неуморният любовник е починал по време на любовна наслада

 Някои познавачи на живота му твърдят, че неслучайно големият наш писател не ходел по нощни локали, имал ненавистно отношение към “шантонерките” (разказа “Госпожата му”) и разгулния живот, недолюбвал докторите и ги обрисувал в карикатурни краски заради невежеството и шарлатанията им... И се боял от зарази до степен, че безцеремонно напускал събеседник, който му се оплаква от неразположение. 


Иван Вазов в кабинета си. Вдясно - Евгения Марс

През един дълъг период от живота си Иван Вазов обикалял настойчиво европейските медицински светила - в Австрия, Франция, Швейцария, Германия... От какво се е лекувал? Невралгия на лявото око, болки в гърлото, тикове на главата, “нервно” треперене на едната ръка... Но лекарите отричали да има нещо сериозно. Повечето му познати смятали, че става дума за хипохондрия. Не и проф. Шишманов обаче, който е бил наясно, изглежда, че 

тези страдания са следствие от прекаран на младини сифилис

С тогавашните медицински методи и лекарства сифилисът отшумявал след 6-7 години, но понякога и след това напомнял за себе си с натрапчиви болки. Затова Вазов, според бележките на Шишманов, обикалял докторите и търсел помощ и лек, като на моменти се съмнявал, че го заблуждават нарочно. Че може би става дума за туберкулоза, рак... Стигнал дотам, че бил готов да се подложи на “психотерапия и електризация”, каквото и да значи това.

Тази срамна тайна в живота на писателя обяснява защо, след връщането си в България, той обръща гръб на дашните вдовички и кафе-шантански познанства, защо е равнодушен към кратковременната си съпруга и я прокужда от къщи, без конкретни поводи за недоволство. 

Атина никога не се отказва от брака им и това го гневи дотолкова, че я изключва от завещанието си

Но този неин отказ му позволява да се отдаде на безгрижен ергенски живот, какъвто най-много прилягал на натурата му, без да се подлага на роднински укори и намеци за женитба. 
От този омагьосан кръг на недоволство, саможивост, сексуална апатия и мними (или истински) оплаквания го измъква Евгения Марс. Отново омъжена жена, естествено, каквито са всичките му любими дотогава. Младата красавица е високоинтелигентна, начетена, сладкодумна. Е, съпруга е на негов приятел от хъшовските години, но това не е пречка за тяхната дружба, която видимо се изразява в разходки, гостувания, разговори... 

Евгения Марс е последната жена (вън от кръга на роднините), която го посещава преди смъртта му, на 21 септември преди обяд. Вазов, според думите на слугинята, слязъл долу в кухнята, 

взел самун топъл хляб и шише ракия

и се качил на своя етаж, за да почерпи гостенката си по повод завършването на драмата “Престолът”, заради която няколко нощи не бил спал. После излезли на разходка. Каквито и да са били отношенията му с напористата писателка в началото на познанството им, със сигурност последните му дни не са съкратени поради еротични занимания. По сведения на близките му през последното лято той вече се чувствал отпаднал и болнав, движел се бавно, нощно време се събуждал от усещане за задушаване, нямал апетит... 

В писмата му до “Женичка” прозират нежност и болка от нейното отдръпване: “Ох, драга моя, помогни ми. Подарявай ми по-често срещи - да те гледам, да те слушам, да ти се радвам. Чувствам, че съм негли смешен на тази възраст да изпадам в такова юношеско влечение. Но какво да сторя? То е по-силно от мене. Уплетен съм от тебе, аз само с мисълта за тебе живея, ти си ми слънцето, ти си ми светът...” Но това са нормалните за възрастта му копнежи по общуване с човек, който му е по мярката и на сърцето, и на ума. 

Петя АЛЕКСАНДРОВА