Защо една църква в Болоня носи името „Санта Мария на Българите”

Болоня е забележителен град, макар и не от най-посещаваните от туристи. Той е съхранил един централен диаметър от 2 км с архитектурни ансамбли от 12 до 18 век. Днес в тези сгради се помещават кметството, полицията, университетът, градската библиотека, всички музеи и художествени галерии, най-луксозните магазини и десетки църкви - от най-раннохристиянските.

И точно тук, до самия централен площад "Пиаца маджоре", където през 14 век е построена конкуриращата “Свети Петър” в Рим катедрала “Свети Петроний”, се намира една малка църква, която носи името “Света Мария на Българите”. Улицата, която огражда площада от изток, носи името “Аркиджиназио” (в превод: Висшето училище). То е, защото на нея се намира специално построената през 1563 г. голяма сграда, която да събере разпръснатите из града школи на Ло Студио - университетът на Болоня, първият в Европа, създаден още в 1088 г. Впоследствие университетът се премества в един по-голям комплекс и от 1803 г. тук се помещава Общинската библиотека с над 700 000 тома.

За да влезем в библиотеката, трябва да минем под колонадата, наричана в Болоня "портико" - основен елемент на прекрасната средновековна архитектура. Озоваваме се във вътрешен двор, лице в лице с малката църква “Света Мария на Българите”. 

Тръгваме по пътя на името, което ще ни отведе до една от най-интересните личности на средновековна Болоня - BULGARO, Булгаро, на когото е била посветена църквата. Колкото и назад във времето да е живял този 

знаменит юрист, специалист по римско право, ученик на Ирнерио,

създателят на Болонския университет, много документи и исторически трудове говорят за неговото дело и значимост. 


Интериорът на църквата днес

Точно тук, на улица “Адзелио”, в прохладата и мрака на “Свети Проколо”, видях саркофаг, на който беше изписано - Булгаро, починал на 1 януари 1166. Човек потръпва и не може да се успокои, докато не разбере всичко, което вихрушката на вековете е благоволила да ни остави.

На това място още преди 10 век е съществувал бенедиктински манастир, средище на просвета и знание - люлка на юристите, създали болонския университет. Светлите умове се обръщат към забравената римска демокрация и право и го превръщат в основа за практиката на местните съдилища. Впоследствие, през 1088 г., няколко юристи - на първо място Ирнерио, основават Ло Студио - първият университет в Европа, където юридическото образование е основното. Формиращите се градски общности имат нужда да стъпят върху закони и ред. Всъщност преди Ренесансът да се излее в картини и скулптори, той се ражда в мрака на Средновековието като повик за правила, ред и защита на личността.

В картинната галерия на Общината един-единствен портрет представя Ирнерио (1050-1125) - съвсем млад човек е седнал на дървен трон пред книгите си, вглъбен в познанието, докато зад него се водят кървавите битки за територии и корони. Не, няма портрет на Булгаро, но за мен той се покрива с образа на неговия учител Ирнерио. Няма нито един портрет на другите трима възпитаници на основателя - Мартино, Джакомо и Уго. Били са наричани "глосатори" - тълкуватели на античните кодекси, и така присъстват в историческите съчинения от последвалите векове - винаги "четиримата доктори", но Булгаро е пръв. Подчертава се ненадминатото му умение да преподава и увлича със своя патос студентите - 

самият Ирнерио го нарича "Златната уста" 

Напълно е запазен основният му труд De regolis juris, изследван от много италиански специалисти. Оригиналът днес е в специално хранилище в същата Общинска библиотека до църквата. Много съществен факт от дейността на Булгаро е участието му в създаването на един документ като консултант на Фридрих Барбароса, император на Свещената римска империя, към която по онова време се числи и регионът на Болоня. По време на прочутата "Диета (конгрес) в Ронкалия, 1158 г., е приет този документ, с който императорът утвърждава своята власт, но постановява и “независимостта на всички учебни заведения". Булгаро е бил императорски наместник в града, има и доказателства, че 

именно неговият авторитет е спасил Болоня от разрушение 

Всъщност за мен отправен беше капиталният труд "Римското право през Средновековието" от 1815 г. на германския историк и юрист Фридрих Карл фон Савини, професор в университета Марбург, който прави най-подробния анализ на живота и дейността на Булгаро в глава 28. Ето един кратък цитат:

"Репутацията на Булгаро като учен и професор превъзхожда тези на неговите конкуренти, названието "златната уста", което му е дадено, показва, че той е "Златоустият на юриспруденцията" (авторът прави връзка с Йоан Златоуст). В Средновековието личностите рядко стават известни с име и фамилия. Савини обаче цитира и съобщението за смъртта - "Почина известният юрист месер Булгаро де Булгари, почетен гражданин на Болоня и бе погребан в “Сан Проколо”. 

Неговите ученици разнасят славата му из европейските университети - най-известният от тях - Пиачентино, създава университета в Монпелие, Франция. Юридическата школа, на която Булгаро е родоначалник, го надживява и формира една демократична традиция в европейското право. Трудовете му в многобройни преводи се съхраняват в най-големите библиотеки в Париж, Лондон, Мюнхен, Виена.

Кварталът, в който живее професорът, дълго след това е наричан "Курия Булгари",

там се е намирала фамилната църква “Санта Мария на Българите”. През последвалите векове тук се установява друга прочута фамилия - Ламбертаци, има документи от 13 век за покупка на къщи и правото тази фамилия да патронира църквата “Санта Мария на Българите”. Въпреки че Булгаро е имал два брака, не се говори за преживели го наследници. В "Аналите на град Болоня" - една уникална компилация от факти, събрани през 1840 г. от Салваторе Мудзо, на стр. 229 чета, че "Булгарино, син на Булгаро, бил перфектен в правото, но умрял още много млад преди баща си".
Обаче по-нататък в главата за 1213 г. откривам името Булгарино ди Ламбертаци, несъмнено потомък на Булгаро, вероятно от брака с някой от рода Ламбертаци. Прецизните хронисти от онова време споменават в продължение на 20 години този Булгарино, назначаван за съдия в кметството на Болоня. Името се среща чак до 1256 г. В последвалите години друг потомък се появява с друга фамилия - Булгарино де Карбонези. С една дума, потомци на Булгаро могат да се проследят 90 години след смъртта му.

И защо този прочут болонец носи името Булгаро?
 
Всъщност името е много познато в Италия, многобройни топоними напомнят още за първите поселения на 700-те българи през 7 век, водени от петия син на кан Кубрат - Алцек. Те търсят в Италия спасение от аварските набези и получават земи в Беневенто, когато постъпват на военна служба при сина на лангобардския крал Гримоалд I. Историкът Павел Дякон сто години по-късно в своята “История на лангобардите“ пише: “Българите обитаваха тези земи и говореха латински, като не забравяха да употребяват и собствения си език“. 

Дали родът на Булгаро датира още от тези първи заселници, които не забравят своя език?

Но историята предлага и друга възможност: след 850 година - смъртта на Методий, част от учениците на славянските просветители Кирил и Методий са докарани от Моравия във Венеция и продавани в робство на пристанището. Има косвени доказателства, че някои от тях са избегнали трагичната съдба и са били укрити, вероятно в манастири. Както е известно, 
папа Николай I изпраща заедно с прочутите си отговори на княз Борис I и двама легати (867 г.): 


Картината на Жан-Пол Лоран

кардинал-епископ Формоза Портуенски и епископ Павел Популонски. По-късно Борис моли папата да назначи Формоза за епископ на България, но това противоречи на католическия канон и Формоза е отзован обратно. Впоследствие, на 6 октомври 891 г., е избран за папа и остава на този пост до смъртта си на 4 април 896 г. По-късно папският престол е окупиран от неговия враг папа Стефан VII, който през февруари 967 г. организира един

позорен процес над изровения от гробницата труп на Формоза

През 1970 г. френският художник Жан-Пол Лоран, като изучава историческите документи, рисува знаменита картина, където до облечения в папски одежди скелет има един млад дякон, призован да отговаря на обвиненията на съда. 

Известно е, че Формоза се завръща в Рим през 868 г., когато там пристигат и братята Кирил и Методий с няколко от своите ученици. Формоза ръкополага учениците за свещеници и дякони. Много вероятно е след смъртта на Методий през 885 г. кардинал Формоза да е помагал на учениците да се укрият от преследванията на немското духовенство Католическият Рим си отдъхва, когато през 898 г. папа Йоан IX реабилитира Формоза в същата църква “Сан Джовани Латерано”, където е бил позорният процес, и го погребва с почести в катедралата “Свети Петър”.

Така че най-голяма е вероятността знаменитият Булгаро от Болоня да е потомък на някой спасил се в манастир ученик на Кирил и Методий.

Тайната остава, но църквата “Санта Мария на Българите” присъства във всеки италиански туристически справочник за Болоня заедно с името на знаменития юрист Булгаро!

Анна ГЕОРГИЕВА,
кореспондент на италианския онлайн вестник “Джиро ди Вите”