Сигурно са много специални тези хора, които си отиват от този свят в този ден от годината, в който са дошли. Леда Милева е от тях. Родена е на 5 февруари и си отиде на същата дата в 8,45 сутринта. 93 години по-късно. Тръгна в съня си, не успяла да се пребори с рака на панкреаса, погубил преди това Дончо Цончев и Лучано Павароти. В едно интервю, дадено месеци преди края, тя споделя, че всяка сутрин преглежда по три вестника и стриктно, въпреки възрастта си следва традицията да ходи веднъж седмично на фризьор. Това потвърждават всичките й колеги, приятели, близки: никой от тях не помни да я е виждал без елегантна прическа и грим. Никога.
Иван Гранитски, приятелят, който до последните й дни е бил близо до „тази велика жена”, както я нарича, подчертава, че тя си е тръгнала удовлетворена от този свят. С приятното чувство, че е свършила това, за което я е орисала съдбата. Името й стои над заглавията на над тридесет книги. Като познавач участва активно в издаването на петте тома събрано творчество на баща й Гео Милев. Освен това превежда, редактира, стои начело на важни институции.

 Детството на Леда Милева е белязано от една голяма трагедия. Тя е само на пет години и едва ли е разбрала, че в един ден нейният живот се вплита в изпълнената с кръв и насилие българска история. Мнозина са чували разказа й за оня мъж с черни дрехи, който нахлул във вестибюла, където тя си играела, и я попитал къде живее Гео Милев. „Той е баща ми”, отвърнала и посочила вратата. Гео тръгнал пред този мрачен човек и тогава може би за първи малката Леда чула думата „справка”. Запомнила я обаче за цял живот. Защото справката никога не свършила. Гео Милев е удушен с тел през кървавата 1925 година. Без обяснение, съд и присъда. Просто безследно изчезнал. 

Тридесет години по-късно един от мъчителите му - Иван Вълков, разказва как е станало всичко. По стъкленото око е разпознато тялото му, захвърлено в общ гроб. Това е цената, която един достоен българин плаща за това, че в поезията си е казвал това, което мисли.

Поемата „Септември” е локомотивът на творчеството на Гео Милев, смятат литературоведите. Колеги на Леда Милева твърдят, че тя оценявала по-високо някои от другите му произведения. Така или иначе обаче Гео Милев е признат световен поет, с който родината му основателно се гордее.

Избирайки професия, младата Леда отминава модерната тогава медицина, хваща се за правото, учи четири семестъра, но изоставя и него. Под влияние на леля си тя става детска учителка и това решение се оказва съдбоносно. Защото може би под влияние на срещите с малчуганите, на работата с тях тя окончателно се посвещава на писането на стихове за деца. 
И така през 1940 година се ражда едно кратко стихотворение, което до ден днешен знаят и академиците, и полуграмотните, и жените, и мъжете, и гражданите, и родените на село. То става песничката, която пропяват всички българи: „Зайченцето бяло, цял ден си играло, в близката горичка с една сърничка...”

Любопитна е историята, свързана със създаването на този, нека си послужим с днешния музикален речник, детски хит. Тогава бъдещата голяма поетеса помагала на леля си Пенка Касабова в правенето на нейното списание „Първи стъпки”. Един ден броят вече бил почти готов, когато печатарят сюрпризирал младата редакторка с факта, че в една от страниците зее голяма дупка. „Нещо ще измисля”, отвърнала Леда. Седнала и на крак написала песничката за „Зайченцето бяло”. Според Гранитски авторката винаги е разказвала колко изненадана е била от популярността, която спечелили нейните стихчета. Обяснявала си това с прекрасната нежна музика на композитора Петър Ступел. Оттогава със „Зайченцето бяло” започва проверката на артистичните способности на почти всяко българско дете. Разбира се, тази история има и своята обратна страна. Твърди се, че далеч преди Леда Милева, през 1934 година, поетесата Веса Паспалеева, под псевдонима Авелин, е написала едно стихотворение, което се казва „Гъбарче”, и героят в него също е едно бяло зайче, берящо гъбички в една горица...

Това е, което се знае. Но този факт, дори и да е верен, не поставя под съмнение таланта на Леда Милева. Защото под нейното перо се е родила още много брилянтна детска поезия. И ето какво се случва после: В една детска градина детенце с ококорени от възторг очи пита поетесата: „Госпожо Милева, вие жива ли сте?” То съвсем сериозно си мислело, че жената, която пише стиховете, е паметник. При друга среща учителката пита децата: „Кажете хареса ли ви авторката на „Зайченцето бяло” и „Сиводрушко и Бързобешко”?. Отговорът доста смутил възрастните, но за сметка на това бил съвсем искрен: Мислехме, че е по-хубава.

Директорът на БНТ печели телевизор от лотарията 

След 9 септември 1944 година Орлин Василев кани Леда Милева да работи в току-що прохождащото българско радио. Там сред руините на съборената от бомбардировките сграда тя среща и своя съпруг Никола Попов, поет, преводач, спортист. 

И още една доста странна случка в живота на Леда Милева. Дълги години тя не купувала в дома си телевизор. Не искала децата й да прекарват времето си пред екрана. Но дяволът си няма работа. С билет от държавната лотария семейството спечелило първата си „Опера”. Скоро след това тя застанала начело на единствената тогава Българска телевизия. През тези четири години от 1966 до 1970 г. родните зрители за първи път гледаха световното първенство по футбол, това в Англия, на екрана се появи Стефан Данаилов като Сергей или майор Деянов в „На всеки километър”, а на 15 юни 1968 година премиерно прозвучава сигналът на „Панорама”. Водещите на предаването са най-известните за времето си журналисти. Има и конфузни случки, които тя разказва със смях: На „Златният Орфей” грандамата на френския шансон Жозефина Бекер идва с много скъпа рокля. Предварително тя предупреждава хората, които са натоварени да й помагат, да пазят роклята й, защото е взета под наем. В проявеното старание те я изгарят.

Леда Милева си тръгва от телевизията, за да работи в постоянното представителство на България в ЮНЕСКО. В едно предаване тя с усмивка казва: „Пратиха ме, за да се освободи директорският пост за Иван Славков”. Но дори и така да е, новата служба със седалище в Париж напълно я удовлетворява. 

В своят опит за портрет Иван Гранитски пише: „Леда Милева е във висша степен човек на духа, истински благороден наследник и продължител на делото на великия си баща Гео Милев. За творци от нейния ранг никак не върви да говорим в минало време. Те са по-живи от редица самовлюбващи се персони, щедро и безкористно издържани от други фондации, които днес нагло се шляят в публичното пространство...”.

Леда Милева си тръгна на рождения си ден, изпълнила житейската си и творческа мисия. Само в едно не успя. Да достигне възрастта на своя прадядо по майчина линия Керан, прочул се с това, че е живял 150 години.

Исак ГОЗЕС