Делото на „Артекс“ срещу Никола Вапцаров се придвижва на следваща инстанция
Интересно как съдиите са решили тогава, че със своите коментари Вапцаров не нарушава доброто име на компанията?
Решението на първа инстанция по делото, което „АРТЕКС“ заведе срещу Никола Вапцаров е в категорично противоречие с Конституцията на Република България, според която „правото на мнение не може да се използва за накърняване доброто име на другиго“.
Интересно как съдиите са решили тогава, че със своите коментари Вапцаров не нарушава доброто име на компанията?
В първия си коментар, за който е съден, Вапцаров изразява предположения, че строителната компания се ползва с „политически протекции“ и над собствениците ѝ „има разпънат политически чадър“. Това не само не отговаря на истината, но и няма нито едно доказателство, което Вапцаров би могъл да открие и приведе в подкрепа за това си твърдение.
Второто му изявление е, че би се зарадвал, „ако един ден им дадат на „Артекс“ да построят един огромен блок на остров Белене, 200 етажа, ако искат, и там да раздадат безплатно на всички политици по един апартамент – с най-голямо удоволствие, и с мост само към Румъния“.
В една правова държава подобни изявления в публичното пространство са категорична злоупотреба с правото на свободно изразяване и призив, подстрекаващ установяването на анархия.
Очевидно разни псевдо-демократи, които се крият зад флага на демокрацията, искат да превърнат нашето общество в анархично – такова, в което всеки би имал право да лъже, клевети, инсинуира и накърнява правата на другите безнаказано.
В една правова държава, обаче, правото да притежаваш оръжие, не ти дава право да убиваш! Злоупотребата с права не води до нищо добро и има стотици примери по света за това.
Интересно е да проследим дали българската съдебна система ще се съобрази с Конституцията и по-конкретно чл. 39, който както в т. 1 дава права на гражданите да изразяват свободно мнението си, така и в т.2 категорично казва, че „правото на мнение не може да се използва за накърняване доброто име на другиго“.
Ще пресече ли българската съдебна система посегателствата върху „доброто име“, което Конституцията на Република България брани с този текст или ще поощри опитите на съмнителни „общественици“ да сеят вражда, насилие и клевети?