Извънредни новини за Вальо Топлото, съдът реши...

Бившият шеф на столичната „Топлофикация“ Валентин Димитров е оправдан и на втора инстанция по делото за присвояване на близо 4,5 млн. лева от дружеството, съобщава lex.bg.

Софийският апелативен съд (САС) реши, че 14 години след началото на разследването няма нито преки, нито косвени доказателства, които да подкрепят тезата на прокуратурата. Това е най-дълго продължилото дело срещу Димитров, внесено за пръв път в съда преди 12 години, по което той беше и осъждан, и оправдаван, докато през 2012 г. Върховният касационен съд (ВКС) не го върна за ново разглеждане, а накрая процесът започна отначало.

Миналата година градският съд оправда Димитров и подсъдимата с него шефка на фирма „Шибър“ Мая Стоилова. Според прокуратурата присвояването е ставало като парите от „Топлофикация“ са превеждани на „Шибър“ в нарушение на Закона за обществените поръчки (ЗОП), сумите били завишени, доставките били ненужни, а освен това стойността на отделните изделия била фактурирана на части.

За да обоснове завишените цени, на които са плащани изделията, прокуратурата се позоваваше на комплексна счетоводна, финансова и техническа експертиза за средните цени на тези продукти. Общо платените пари на „Шибър“ за продукцията били 11,774 млн. лева, докато според заключението на експертите средната им цена е била 7,349 млн. лева.

От решението на апелативните съдии обаче става ясно, че от събраните и приети по делото доказателства, не само не може да се направи подобно заключение, а напротив – изводът е, че процедурата е била напълно законна и прозрачна.

И градският, и апелативният съд се позовават на експертно заключение, че въпросните доставки са част от проект за рехабилитация на „Топлофикация“, съфинансиран от Световната банка, Европейската банка за възстановяване и развитие и ЕС чрез програма ФАР. Търгът е бил проведен по правилата на международните банки, като именно те са одобрили за доставчик германската фирма „Адамс Арматурен”, а тя пък е имала само един представител в България и това е била „Шибър“.

Така съдът стига до извод, че изобщо не може да се говори за произволен избор на доставчика и за връзки и зависимости между Димитров и Стоилова, освен нормалното им познанство покрай общата работа.

Освен това, съдът подчертава, че продукти от този доставчик вече са били вложени в мрежата на „Топлофикация“ и е имало нужда от съвместимост с новите, а по онова време в страната дори е нямало други производители, които да отговарят на специфичните изисквания към влаганата арматура.

„Установената липса на такива производители поставя и въпроса дали следва да се прилагат процедурите по ЗОП, или специалните процедури на Световната банка и Европейската банка за възстановяване и развитие, с оглед задоволяване нуждите на топлофикационното дружество“, се казва в решението на съда.

В него съдиите заключват, че след като става дума за изпълнение на договори с международна организация по правила на чуждите банки, то не е било необходимо за нито една от доставките да се обявява обществена поръчка.

До този извод друг състав на САС беше достигнал и преди 8 години, когато оправда всички подсъдими по делото, но след това ВКС отмени присъдата, като посочи, че разплащането е ставало с пари на „Топлофикация“, а не на чуждите банки, което автоматично означава, че е трябвало да се спази ЗОП.

В тази връзка пък САС казва сега, че престъплението не може да се докаже дори и да се приеме тезата на прокуратурата, че въпросните доставки са били предназначени за нужди на „Топлофикация“, които са извън проекта.

По делото е установено, че Димитров е издал заповеди, с които е наредил да се спазват правилата по ЗОП при провеждане на тръжни процедури. Според свидетелски показания на други шефове на топлофикационни райони, доставките на арматура се налагали постоянно заради аварии, поради което са провеждани множество обществени поръчки, но имало изискване да съответстват на тези по проекта за рехабилитация, за да има съвместимост на частите.

„Именно в резултат от проведените тръжни процедури са сключени договори за доставка на компоненти с различни фирми, между които за доставка на арматура с фирма „Адамс Арматурен” с технически характеристики и качество по изискванията на Световната банка, изключителен представител на което за България през периода от 2003 до 2006 година е „Шибър”ЕООД“, се казва в решението.

По друг спорен елемент от обвинението, свързан със завишената цена на изделията, доставени от „Шибър“, съдът подчертава, че по делото няма доказателства за това как е формирана пазарната им цена. А това е задължително, след като обвинението е изчислило щетата от близо 4,5 млн. лева, като е посочило разликата между средна пазарна цена и реално платената от „Топлофикация“.

Тезата на прокуратурата е, че размерът на присвояването е просто математическата разлика между цената по митническите декларации и реално платената. Според съда тя е неоснователна, тъй като разликата между продажната цена по фактурите и доставната стойност на стоките представлява търговска надценка, като тя се определя от продавача и чрез нея той покрива направените текущи разходи и включва калкулираната печалба.

„Формирането на цената на доставеното оборудване е било в съответствие с показателите, предвидени в сключения агентски договор между „Шибър” ЕООД и „Адамс Арматурен” относно мита, разходи за доставка и склад, гаранционно обслужване, опаковка, монтаж, технически консултации, печалба за вносителя и комисионна за агента, разходи за обучение на техниците и инженерите на фирма „Шибър” ЕООД, които разходи, наред с калкулираната печалба, неминуемо водят до определяне на цена, по-висока от доставната, като изрично следва да се подчертае, че е извън всякаква търговска логика сключването на сделки без да се търси печалба“, пише съдът.

За твърденията, че изделията са фактурирани на части, САС казва, че са бланкетни, като дори в обвинителния акт липсвали данни по коя конкретна сделка неделими изделия са доставени на части, кой на кого е разпоредил това и как пък е довело до увеличение на цената.

„С оглед установеното, че „Топлофикация София” АД е изплатило посочените парични средства на фирма „Шибър” ЕООД и неговите агенти, срещу които управляваното от подсъдимия Димитров дружество е получило арматура, заприходена в активите на дружеството и поетапно влагана в топлофикационната мрежа, то не би могло да се приеме, че подсъдимият Димитров е извършвал разпоредителни действия с имуществото на управляваното и представлявано от него дружество като със свое собствено и по този начин е целял облагодетелстване на друг правен субект, поради което и повдигнатото срещу него обвинение за извършено престъпление по чл.203, ал.1, във вр. с чл.201, във вр. с чл.26, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1 от НК е несъставомерно от обективна страна, поради което обсъждането на субективната такава e безпредметно“, пише в заключение САС, а решението му вероятно отново ще бъде протестирано от прокуратурата и за втори път ще стигне до ВКС.

От началото на съдебната сага около „Топлофикация“ преди 14 години, Валентин Димитров беше осъден на три инстанции единствено по делото за безстопанственост, по което вече изтърпя наказанието си от три години затвор.

Преди две години пък беше окончателно оправдан за валутни престъпления, а единственото дело, което безпрецедентно продължава вече 11 години само на първа инстанция в градския съд, е за пране на пари. По него той беше подсъдим с майка си Цеца Димитров, но тя почина още през 2011 г.