Лихвар №1 на Благоевград осъди държавата в Страсбург, полицаите го били унизили при ареста

Благоевградчанинът Венцислав Шалявски осъди България в Европейския съд за правата на човека в Страсбург за унизително отношение на полицията към него по време на задържането му. Съдът му присъди обезщетение 3000 евро за неимуществени вреди и 2500 евро за разноски по делото, пише в. "Струма".

Жалбата е подадена през 2011 г. не само от него, но и от съпругата му адвокат Силвия Коцева, които са едно семейство и имат две деца. В жалбата пред съда в Страсбург семейството се оплаква от нечовешко третиране, претърпяно от Венцислав Шалявски, който е с тежка форма на инвалидност – мускулна дистрофия, в резултат на което може да движи само главата и ръцете си.

На 7 април 2011 г. около 11 часа сутринта полицията спира автомобила, шофиран от адвокат Коцева, разпорежда й да слезе от него и я задържа, след което автомобилът е откаран на паркинг, където съпругът й е оставен в него, неспособен да се движи. Около 15 часа той е преместен в друга кола, за да бъде използвана неговата като доказателство по делото. На адвокат Коцева, макар че официално не е освободена (това става на другия ден), й е разрешено да окаже помощ за физическите му нужди на няколко пъти. През това време полицията извършва обиск в жилището, служебните му офиси и къщата на родителите му.

На паркинга полицията инсталира съответна техника и в присъствието на адвокат му е повдигнато обвинение в лихварство (за това, че незаконно е предоставял кредити и е извършвал без съответното разрешение банкови сделки, като е предоставял кредити). Около 21.30 часа В. Шалявски е изправен пред съд и му е определена мярка за неотклонение „домашен арест“, която продължава до 21 юни 2011 г. , когато Софийският апелативен съд я отменя, защото преценява, че голяма част от доказателствата са събрани.

Междувременно му е предявено отново обвинение, в което е отбелязано, че той е дал поне на 100 лица заеми срещу много високи лихви. По време на периода, когато В. Шалявски е под домашен арест, полицията често е проверявала дали е в дома си (понякога по 4-5 пъти на ден), като по този начин е безпокояла цялото семейство.

Пред съда в Страсбург са повдигнати оплаквания по чл. 3 за това, че на 7 април жалбоподателят е бил третиран по начин, който му е причинил физически страдания, но наред с това е бил подложен на публично унижение. Наред с това е посочено, че той не е разполагал с ефективно вътрешноправно средство за защита по повод посоченото оплакване.

Съдът отхвърля възраженията на правителството за неизчерпване на вътрешните средства за защита и възможностите, предоставяни от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Позовавайки се на скорошното си решение по делото Posevini v. Bulgaria (no. 63638/14, §§ 53-55, 19 January 2017), съдът отбелязва, че едва от 2014 г. това средство става възможно и действително ефективно. Възраженията за злоупотреба с правото на жалба не са приети.

Съдът отбелязва, че правителството не е обяснило защо е било необходимо да бъде държан В. Шалявски обездвижен в автомобил в продължение на много часове пред полицейското управление, докато разследващите органи претърсват дома му и други помещения и събират доказателствата за повдигане обвинението срещу него. Правителството не е посочило причините, поради които той не е бил допуснат, например да се завърне у дома, докато чака да му се повдигне обвинението. По-специално то не твърди, че присъствието би могло да възпрепятства претърсването, което се извършва в дома му, или че би попречил на разследването по друг начин.

Европейският съд достига до извода, че действията на полицията могат да бъдат квалифицирани като унизителни и затова са били несъвместими с чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека. По повод оплакването за твърде честите посещения на полицията в дома на В. Шалявски, с което е била осъществена намеса в личния и семеен живот на всички членове на семейството, съдът не намира, че тази намеса е била непропорционална и не установява нарушение. Делото е водено от адвокат Михаил Екимджиев, заяви за вестник „Струма” съпругата на В. Шалявски Силвия Коцева.

Делото за лихварство срещу благоевградския заложен бос Венцислав Шалявски и бившия му бодигард Георги Разсолков стартира в Окръжен съд на 7 март тази година. Заседанието продължи 2 часа, тъй като само толкова време може да издържи в съдебна зала 51-годишният бизнесмен заради тежкото си заболяване. Той е на 100% инвалид и според медицинската експертиза не може да остане в инвалидната количка повече от два часа, тъй като започва да изпитва силни болки.

По делото са призовани за разпит 120 свидетели и по груб разчет на всяко заседание едва ли могат да бъдат разпитани повече от 5. Последните няколко заседания се отложиха именно заради влошеното му здравословно състояние. Венцислав Шалявски е обвинен, че в продължение на 10 години – от 2005 г. до 2015 г., като физическо лице, без съответно разрешение, извършвал по занятие банкови сделки – незаконно предоставял кредити за своя сметка и на собствен риск. Отпусканите от него суми варирали от 100 лв. до 30 000 лв., при месечни лихви от 3% до 20%, за различни срокове до тяхното издължаване, както и срещу учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот. По този начин той получавал от 50 лв. до 2000 лв. лихви по различните кредити.

В единия от случаите за незаконно предоставен кредит в размер на 11 000 евро, при 12% месечна лихва, той успял за период от 36 месеца да си набави 47 520 евро. На друг кредитополучател предоставил 25 000 евро срещу задължение за плащане на месечна лихва в размер на 2225 евро. Георги Разсолков е обвинен, че му помагал да събира дължимите лихви от различни кредитополучатели.

Според прокуратурата неправомерно получените от Венцислав Шалявски доходи възлизат на 23 769 лв. и 49 970 евро. 50-годишният благоевградчанин има бизнес от години, свързан със заложните къщи. Той е едноличен собственик и управител на фирмите „Заложна къща Енигма” ЕООД (от 2008 г.) и на „Заложна къща Верте“ ЕООД (от 2009 г.), чийто основен предмет на дейност е предоставяне на парични заеми чрез обезпечаване на залог върху движими вещи и продажба на злато, сребро, платина и скъпоценни камъни.