Лозан Панов е глобен с 1000 лева за нарушение на закон

Председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов е на път да провокира нов прецедент в съдебната практика, както и поредното напрежение между независими държавни институции. Поводът е отново отказ на Панов да се съобрази със Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности (ЗПИЛЗВДДД).

В началото на 2018 г. председателят на Сметната палата Цветан Цветков е издал наказателно постановление срещу Лозан Йорданов Панов за неизпълнение на законовото изискване да декларира имущественото си състояние за 2016 г., като крайният срок за това е изтекъл на 30 април 2017 г. В тази връзка на Панов е наложено административно наказание, изразяващо се в глоба в размер на 1000 лв. Постановлението незабавно е било обжалвано пред Софийския районен съд, установи проверка на "Правен свят".

По този начин се допуска прецедент, при който действащият председател на Върховния касационен съд, а в това си качество и ръководещ заседанията на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС), атакува акт на друг независим орган на държавната власт пред съдебна инстанция, върху която Панов има възможност да влияе. Казусът е повече от притеснителен, най-малкото, защото именно през участието на Панов във взимането на решения от Съдийската колегия и от Пленума на ВСС, пряко или косвено, той може да вземе отношение по кариерното израстване на магистрата от Районния съд, който следва да разгледа неговата жалба. За силата на правомощията на председателя на ВКС говори и фактът, че в средата на януари с негови заповеди именно в СРС бяха командировани шестима съдии от страната.

Оказва се, че преди да му бъде наложена глобата от 1000 лв., Сметната палата е опитала многократно да обясни на Панов изискването на Закона за публичност на имуществото на властимащите. От материалите по делото се разбира, че поради бездействие председателят на ВКС е нарушил чл. 4, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 4, ал. 4 от ЗПИЛЗВДДД, за което носи административно-наказателна отговорност. Панов е възразил пред Сметната палата, като се е позовал на промените в Закона за съдебната власт, с които от 2017 г. магистратите вече се отчитат пред Инспектората към ВСС. За членовете на ВСС, какъвто по право се явява и Лозан Панов, обаче е продължило да важи изискването за деклариране на имуществото и пред Публичния регистър на Сметната палата. Оказва се, че от всички членове на Висшия съдебен съвет, към 30 април миналата година, Панов е единственият, който не е спазил задължението да се отчете едновременно пред ИВСС и пред Сметната палата. Той е отказал да направи това и след като е бил надлежно сезиран за пропуска от Сметната палата. 

За това, че Лозан Панов не е спазил закона, като е отказал да подаде отчет пред Сметната палата, потвърди и главният съдебен инспектор Теодора Точкова в интервю за "Правен свят". "Не знам защо председателят на ВКС не е подал декларация и пред Сметната палата. Членовете на Висшия съдебен съвет са лица, заемащи публични длъжности и като такива досега трябваше да подават имуществените си декларации пред Сметната палата, а след влизането в сила на Антикорупционния закон, който след ветото на президента беше приет отново от Народното събрание, трябва да подават декларациите си пред новия антикорупционен орган. За "тримата големи" законодателят е предвидил дуалистично решение - да подават декларации на две места, пред два органа", заяви Точкова.

За разлика от Панов, който обжалва пред съда наказателното си постановление, двама настоящи членове на ВСС не се възползваха от тази възможност и платиха глобите си, издадени от ИВСС. Санкциите бяха наложени, защото са забавили подаването на декларациите с няколко дни. 300 лв. бе глобата на главния прокурор Сотир Цацаров, а 400 лв. - на бившия директор на Националното следствие, а сега кадровик, Евгени Диков. 

Оттук насетне казусът с имуществената декларация на Панов е в ръцете на съдия от СРС, на когото утре може да му се наложи да се явява на конкурс пред Съдийската колегия, а въпросите да задава председателят на ВКС, който ще има и правото да гласува "за" или "против" кариерното развитие на магистрата.