Анализ: Dragon на SpaceX сложи край на руския монопол в Космоса
В продължение на девет години единствено Русия провеждаше полети до Международната космическа станция, но тази ера приключи
В продължение на девет години единствено Русия провеждаше полети до Международната космическа станция (МКС) и после връщаше екипажите обратно на Земята.
Но ерата на господството на Москва в тази област приключи в събота, 30 май, когато американската ракета "Фалкон 9" изведе в орбита пилотирания кораб "Дракон" с двама астронавти на борда, пише "Дойче веле".
Стартът трябваше да се състои няколко дни по-рано, но се забави поради лошото време.
От края на полетите със совалки през юли 2011 година, Американската космическа агенция НАСА вече не разполага със собствени космически кораби.
И сега нищо не се променя, тъй като космическият кораб "Дракон" е разработен от частната компания "SpaceX" на американския предприемач Илон Мъск и е нейна собственост.
Очаква се до края на 2021 да започнат пилотирани космически полети и с кораба "Старлайнер" на концерна "Боинг".
Така САЩ не само се завръщат в елитния клуб на нациите, изпращащи хора в Космоса, но и може да се окажат начело в тази надпревара.
Ето, че Русия се сдоби със сериозна конкуренция.
"SpaceX" засилва натиска над Москва
Сътрудничеството между САЩ и Русия в космонавтиката има дълга история. То продължава и след разпада на СССР.
Руски космонавти са летели с американски совалки до руската орбитална станция "Мир", а руски космически кораби са доставяли американски астронавти на Международната космическа станция.
Чак след катастрофата на совалката "Колумбия" през 2003 година, когато НАСА спря програмата първоначално за две години, Русия придоби монопола върху извеждането на хора в Космоса.
През последните 9 години бяха извършени 40 успешни старта с ракети "Съюз" с американци на борда - средно по 4 изстрелвания на година.
"Русия нямаше как да откаже", казва Игор Маринин от Руската академия по космонавтика. По неговите думи, "експлоатацията на МКС без американците е невъзможна".
Един инцидент от лятото на 2018 обаче показа, че сътрудничеството между НАСА и руския държавен космически концерн "Роскосмос" не тече съвсем гладко: тогава се стигна до разхерметизиране на една от капсулите "Съюз", за което руснаците заподозряха американски астронавти.
НАСА отхвърли категорично обвиненията.
През октомври 2018 година се случи нещо още по-неочаквано: след отказ на ракетата-носител се задейства аварийната система, която спаси намиращите се на борда един руснак и един американец.
В Русия разчетоха инцидента като доказателство за надеждността на остарялата, но сигурна техника.
В руската капсула "Съюз" има място за трима души. "Роскосмос" постоянно вдига цената за извеждане на хора в Космоса: според американски източници, ако един "билет" до МКС и обратно първоначално е струвал 21 милиона долара, актуално руснаците искат 80 милиона долара, а за планирания за тази есен съвместен руско-американски полет е договорена цена от 90 милиона долара.
Сега американската "SpaceX" засилва значително натиска над Русия в областта на извеждането на сателити в орбита.
Като цяло руската космическа програма отстъпва до голяма степен на американската - с изключение на пилотираните полети в Космоса.
Русия ще изостава все повече
Досега руският монопол върху полетите до МКС прикриваше този факт, казва за ДВ руският космически експерт Андрей Йонин.
Ето, че последната завеса, прикривала липсващата мотивация и технологичното изоставане на Русия, вече падна, допълва той.
"Руското ръководство сега ще установи, че кралят е гол", казва Йонин.
Експертът прогнозира, че изоставането на Русия от САЩ и най-вече от "SpaceX" ще се увеличава. Той се надява тази конкуренция да принуди държавата да реформира "Роскосмос".
След успешното изстрелване на "Дракон", САЩ могат да преустановят сътрудничеството си с руснаците в пилотираните космически полети.
В новите американски космически кораби има място за два пъти повече хора на борда, те са по-модерни и по-комфортни от руските, които разчитат на технологии още от 1960-те години, посочва Игор Маринин от Руската академия за космонавтика.
Същевременно той изтъква и едно предимство на корабите "Съюз" - тяхната надеждност.
Работата на Международната космическа станция е осигурена до 2024 година. А отсега нататък НАСА все по-рядко ще изпраща свои астронавти с руски ракети.
Това ще освободи място за европейците и за т.нар. космически туристи. Русия обяви, че още през 2021 година ще даде възможност на частни лица да летят в Космоса.
Маринин очаква това да даде тласък и на новия руски космически кораб "Орел", чийто първи полет е планиран за 2023 година.
Като цяло се очертава край на ерата на тясното сътрудничество между Москва и Вашингтон в космонавтиката. САЩ искат да летят отново до Луната.
Същото планира и Русия, която разработва и собствена космическа станция, която да замени сегашната МКС.
На този фон Андрей Йонин предупреждава, че може да бъде загубено най-голямото предимство от програмата на МКС - "безценният опит от съвместната работа".
Той смята, че се прави крачка назад към националните програми за космически изследвания и към надпреварата в Космоса от 60-те години на миналия век.