Армагедон - има ли такова климатично оръжие

Експертите не са склонни да говорят за климатичните оръжия. В лични разговори много учени предполагат, че климатичните оръжия съществуват, но не смеят да говорят открито. Това е разбираемо: темата е на границата на науката, като НЛО и снежния човек, а научната репутация е скъпа, пише "Труд".

Метод за влияние върху времето, за който всички знаят, е „посяването“ на облаци, за да се предизвика дъжд и да се изчисти небето. Въпросът е прост. За да се извали облака, микроскопичните капки вода трябва да се съберат в по-големи.

Докато са малки, вятърът лесно ги повдига и не им позволява да слязат на земята. За да станат капките големи, те се нуждаят от кондензационни ядра и това са точките, където ще бъдат привлечени от електрическите и химичните сили. За да направите това, са нужни подходящи вещества (наи-често сребърен йодид) да се пръснат от самолет в облака.

Методът е изобретен през 1946 г. И още през 1947 г. правителството на САЩ стартира проект, чиято цел беше да спаси южните щати на страната от потопите. И се получи катастрофа. Учените хвърлиха веществата в облаците, а облаците се превърнаха в разрушително торнадо... Проектът беше свален. И беше върнат по време на войната във Виетнам.

Това е една типична история. Една двусмислена технология се проваля в гражданската практика, но се оказва необходима на военните, които по принцип не се интересуват от негативните последствия.

Днес тази технология е изпитана и е безопасна и се използва например за изчистване на небето над Москва по време на празниците.

Официално с това се изчерпват наличните ни методи за влияние върху времето. Но един момент остава настрана и това е атмосферното електричество...

Ето как изглежда една страхотна електрическа машина, която работи в момента над главите и под краката ни.

Земята е заредена отрицателно. Всеки знае, че домакинските уреди трябва да бъдат заземени, тоест свързани към източник на безкрайно отрицателно напрежение. И най-добрият начин за това е да заровите проводника в земята.

А на височина от 60 - 100 км през деня и на 600 - 1000 км през нощта има положително зареден слой от въздуха. Това е йоносферата. Зарядът u се придава от космическите сили - от излъчването на Слънцето и Галактиката.

Появява се напрежение между плюса и минуса, между Земята и йоносферата. Това е напрежение от 350 до 400 хиляди волта. И от плюса към минуса по цялата Земя тече ток от 2000 ампера. Това е доста много.

Движенията на въздуха причиняват аномалии в тази картина. Когато вали сняг или дъжд, частиците се търкат една в друга, и си причиняват статични заряди, често силни. Вятърът, носещ микроскопичните частици прах, действа по същия начин. Вярно ли е обратното, че чрез създаването на изкуствено електрическо поле можете да получите сняг, дъжд и вятър? И тук започва да става най-интересното.

Йоносферата, наред с другите неща, прави възможно осъществяването на радиокомуникациите на дълги разстояния. Това беше открито от радиооператорите, когато разбраха, че могат да чуят своите колеги от другия край на планетата. Радиовълната се отразява от нещо и това „нещо“ е йоносферата.

През 1930-те години става ясно, че състоянието на това „огледало“ по някакъв начин е свързано с времето. За първи път това става ясно през 1937 г., когато експедицията на Иван Папанин беше спасена от един леден блок.

Изследователят Дмитрий Насилов, участник в спасителната мисия, пише: корабите, които отиваха да спасяват се движеха по крайбрежието, но потънаха в мъглата и внезапно сигналът от Папанин изчезна.

Само мъглата се разсея и хоризонта се оправи. На теория това не би трябвало да се случи. Къде е йоносферата (тя е на височина от стотици километри) и къде е мъглата (тя се разпространява близо до земята)?

Радиолюбителите редовно съобщават за подобни явления. Например, при стабилно ясно време, когато е топло може да се осъществи свръх далечна комуникация на вълни УКВ и FM, и дори хора с домашни приемници, седящи в Москва, могат да чуят развлекателните станции от Германия.

При мъгла, леден дъжд - комуникацията се губи на средни вълни, които на теория не би трябва да се интересуват от това, защото пробиват всяка стена и заобикалят всяко препятствие.

Как точно са свързани йоносферата и времето „отдолу“, учените не можаха да обяснят. Но хората все още се опитват да повлияят на йоносферата. И това става с помощта на инсталации, най-известната от които е проектът HAARP на САЩ в Аляска.

Още през 1960-те години изследователите започнаха да облъчват йоносферата с насочени радиовълни. Постепенно се ражда специален клас устройства, които се наричат „стендове за нагряване“. Антенната система изпраща насочен лъч радиоизлъчване в йоносферата.

Тя започва да реагира. Сензорите записват отговорните колебания. Технологично обаче това е сложно нещо. Необходима е много енергия в йоносферата, за да усети нещо. Заради HAARP беше построена специална електроцентрала. Антените заемат цяло поле и се движат като по команда.

Защо йоносферата реагира на радиовълните? За да разберем това, нека се върнем към това какво представлява тя. Състои се от йони, електрически заредени частици. Веднага след като тези частици получат облъчване, те започват да се колебаят в такт с него, като чипове върху вода. Физиката тук е доста проста.

Защо изобщо са построени тези стендове? На първо място, да се изследват възможностите за радиокомуникации на големи разстояния. Йоносферата е много подвижна, има различни слоеве, които се появяват по различно време на деня и всичко това пулсира, така че радиокомуникацията на дълги разстояния е нестабилна.

И е важно да разберем как да накараме йоносферата да „работи“ по-стабилно. Това са официално заявените научни цели.

Системата HAARP, разположена в Аляска е построена през 1987 г., и не се различава от другите йоносферни стендове (подобни стендове работят в Тромсьо, Норвегия, а в СССР имаше такъв стенд близо до Нижни Новгород), които се различават само по своята мощност.

Това е внушителна структура от 180 антени с височина 30 метра. Тук е уместно да се направи аналогия: в света има стотици ускорители на частици, но обществеността познава само Големия адронен колайдер, изграден на границата на Швейцария и Франция, и затова той е толкова голям.

И с него са свързани теории на конспирацията, като например, че там ще бъде открита частицата, която ще унищожи Вселената. Същото се случи и с HAARP и той стана център на внимание.

Системата беше опорочена от лошата слава създадена от американския политик, популяризатор на науката Никълъс Бегич и журналистката Джийн Манинг, които написаха поредица от книги с красноречивите заглавия (например „HAARP - оръжието на Армагедон“). В тях те ни уверяваха, че HAARP разваля времето и дори се опитва да предизвика изкуствени земетресения.

Изглежда че това е класическа история: имаме обект за изследване, голям и мистериозен. Имаме и автори, обидени на властта. И резултатът е теория на конспирацията. Но не всичко е толкова просто. Тъй като йоносферните стендове изглежда имат способността да влияят на времето.

През 1985 г. изследователят Бърнард Истлунд публикува „Методът и механизмът за промяна на атмосферата, йоносферата и магнитосферата“. А HAARP се появи малко по-късно.

Същността на този метод е, че стенда загрява йоносферата в някаква малка област. Интересно е, че йоносферната станция може да влияе много надалеч от себе си и много точно. Достатъчно е антените да гледат под ъгъл. По този начин гореспоменатата станция в Тромсьо е напълно способна да „пробие“ йоносферата във всяка точка над Източна Русия, чак до Черно море.

Електрическият ток в атмосферата се увеличава. Произвеждат се повече йони, а йоните са кондензационните ядра за влагата. Сгъстяват се облаци, започва да вали дъжд и се образува прозорец от ясно небе.

Докато той е малък, потоците от топъл въздух се втурват през прозореца от земята. Създава се антициклон. Той започва да се върти и да расте на хиляди километри. По краищата на антициклона се появява дъжд и сняг, а вътре в него е жега и сухо. И изкуственото време е готово!

Да обобщим. Какво знаем със сигурност: 

- йоносферния стенд може да промени състоянието на йоносферата над дадена област на разстояние хиляди километри от себе си;

- за такава промяна не са необходими „природните“ (теравати) мощности, а мегаватите са достатъчни и са на разположение на човека (в Тромсьо те са само 1 мегават, а в HAARP - 3,6 мегавата) и тогава ефектът на доминото започва да работи;

- по този начин можете да направите изкуствен антициклон.

Не е ясно дали е възможно да предизвика порой. Останалото също е в сферата на предположенията.

Като доказателство, че HAARP вече е навредил на самата Америка, често се цитират природните аномалии, които са засегнали САЩ приблизително веднага след пускането на системата и увеличаването на броя на торнадата, ураганите и смъртта на насекомите и други. Но не знаем дали това е свързано.“

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук