Атлантическия съвет иска НАТО да разположи брегови противокорабни ракетни системи в България срещу Русия

САЩ трябва да работят с трите черноморски съюзници на НАТО - България, Румъния и Турция за разработването на всеобхватна стратегия на НАТО и партньорите и за насърчаване на по-честото и по-продължително разполагане на съюзнически военноморски средства там.

НАТО трябва да разшири своето присъствие в Румъния и България, за да премахне всякакви съмнения относно способността си да защитава югоизточния фланг на Алианса.
 
Това са част от изложените препоръки и стратегии в доклад, озаглавен "Глобална стратегия 2022: да попречим на агресията на Кремъл днес за конструктивни отношения утре", съобщи БГНЕС.
 
Сред авторите на доклада са Джон Е. Хербст - директор на Евразийския център на Атлантическия съвет, Андерс Ослунд - старши научен сътрудник в Стокхолмския свободен световен форум и бивш старши научен сътрудник в Евразийския център на Атлантическия съвет, Дейвид Й. Крамър - старши научен сътрудник в Програмата "Вацлав Хавел" за права на човека и дипломация и директор на отдела за европейски и евразийски изследвания в Училището по международни и обществени въпроси "Стивън Джей Грийн" към Международния университет във Флорида и др.
 
"След края на Втората световна война Съединените щати, техните съюзници и партньори изградиха международна система, основана на правила, която донесе мир, просперитет и свобода в много части на света.
Системата е подложена на обстрел от ревизионистични сили, главно Китай и Русия, които се опитват да променят из основи установения международен ред. Този документ се стреми да отговори на въпроса как да се справим с многостранните предизвикателства, които Русия поставя", твърдят авторите на доклада.
 
Специално място в доклада е отделено на препоръките относно стратегиите на НАТО и САЩ в Черноморския регион. НАТО трябва да положи много повече усилия за засилване на възпирането в Черноморския регион. Румъния е реалист по отношение на опасностите, идващи от Москва; България и Турция са по-малко реалисти, се казва в доклада.
 
Съединените щати трябва да работят със съюзниците си от НАТО, както и с Грузия и Украйна - две партньорски държави, които са пряко изправени пред руска окупация. Вашингтон и НАТО трябва да дадат ясен знак, че тези мерки са отговор на по-застрашителното присъствие на Русия в Черно и Азовско море и че ако руските военни възприемат друг курс, мерките на НАТО могат да бъдат отменени. НАТО следва периодично да упражнява правото си на безопасен преход в контролираните от Русия украински води на Крим.
 
За да се случи това, Съединените щати трябва да работят в НАТО за издигане на приоритета на Черноморския регион, за да се насърчи по-честото и по-продължително разполагане на съюзнически военноморски средства там. Конвенцията от Монтрьо позволява на военните кораби да действат до 21 дни в Черно море. Военните кораби на САЩ обикновено остават там около седмица или по-малко. За да засили още повече възпирането, НАТО трябва да разшири своето адаптирано по-нататъшно присъствие в Румъния и България, за да премахне всякакви съмнения относно способността си да защитава югоизточния фланг на Алианса, се посочва в доклада.
 
НАТО следва да се стреми да комбинира три годишни военни учения: Saber Guardian (сухопътно учение с Румъния, Унгария и България), Sea Breeze (морско учение с Украйна) и Noble Partner (сухопътно учение с Грузия).
 
Комбинирането на ученията ще насърчи общото разбиране за регионалната заплаха в Черно море и ще установи сътрудничество в областта на въздушната и морската отбрана. Украйна и Грузия биха могли да подобрят перспективите си за евентуално членство в НАТО, като работят с Алианса за изграждане на съоръжения за учения и обучение в процеса на установяване на оперативна съвместимост. Това може да се направи например в украинското пристанище Одеса.
 
Разполагането на брегови противокорабни ракетни системи в Румъния и България, а може би и в Украйна, ще подчертае уязвимостта на руския Черноморски флот и ще усложни настъпателната военноморска стратегия на Москва. Съединените щати биха могли да обмислят и използването на безпилотни летателни системи (БЛС) за постигане на същия ефект. Друга възможност е да се увеличи броят на самолетите на НАТО, които летят над Черно море и носят противокорабни ракети Harpoon, може би като се помогне на Румъния, България или Турция да придобият необходимите самолети, продължава нататък докладът.
 
Съединените щати следва да проучат възможностите за разширяване на сътрудничеството на НАТО в областта на разузнаването с Финландия и Швеция в Балтийско море, Грузия и Украйна, както и с Румъния и България в Черно море.
 
Сливането на различните разузнавателни платформи (космически, въздушни, сухопътни и морски) в двата региона би спомогнало за формирането на обща оперативна картина, която би могла да улесни комбинираните операции в случай на криза.
 
Не е задължително това да означава, че НАТО ще споделя цялата си разузнавателна информация. Тези мерки в Черно море изискват усилия от страна на Турция, която е отзивчива към постоянните усилия на Москва за сближаване, като същевременно провежда политика, която противоречи на интересите на Кремъл в Кавказ, Сирия и Либия. Турция все още не е предприела действия по отношение на проекцията на властта на Москва в региона след завземането на Крим, освен че изразява загриженост за репресиите срещу кримските татари.
 
Нарастващото, макар и внимателно, военно сътрудничество с Украйна и умелата дипломация на САЩ следва да преодолеят тази аномалия. "Повечето, ако не и всички, политици в демократичния Запад разбраха, че недостатъчното противодействие на руската агресия в миналото научи Путин, че може да му се размине с повече руска агресия", твърдят авторите на доклада. Анализаторите се ангажират с документа да помогнат на днешните отговорни лица да се справят по-добре с настоящата криза.
 
Те твърдят, че Съединените щати не могат да си позволят лукса да се съсредоточат само върху Китай. Те признават също, че Украйна е в центъра на ревизионистичната външна политика на Москва и че осуетяването на агресията на Кремъл в Украйна намалява вероятността от провокации на други места и може да се окаже ключът към убеждаването на Москва да промени курса си.
 
"Четиринадесет години след 2008 г., период, белязан от военното укрепване на Русия и глобалното авторитарно възраждане, демократите по света признават, че залогът на днешната криза не е свързан само с Украйна, а с бъдещето на свободата", се подчертава в доклада.
 
Списъкът с провокациите на Кремъл е дълъг и включва военни действия, особено в Грузия и Украйна, и промяна на границите със сила, безмилостни и продължаващи кибератаки, намеса в изборите в САЩ и редица други демократични държави, убийства в чужбина, кампании за дезинформация, опити за преврат и усилия за подсилване на диктатори.
 
Съществуват и доказателства, че Москва вероятно стои зад някои от насочените енергийни атаки срещу американски служители, които предизвикват Хаванския синдром.
 
Авторите на документа твърдят, че само с решителни мерки за осуетяване на агресията на Кремъл сега, Съединените щати и техните съюзници ще могат да осъществяват по-засилено сътрудничество, основано на интереси, в средносрочен план. Авторите подчертават също, че тези политики следва да бъдат съчетани с работа с руския народ, "за да се положат основите на бъдещи, по-конструктивни отношения с Русия, която зачита върховенството на закона".
 
В краткосрочен план авторите подкрепят нови важни стъпки, като например:
- увеличаване на военната помощ на САЩ за Украйна до 1 милиард долара;
- засилване на присъствието на съюзниците в Черно море и по 65-километровата литовско-полска граница, която отделя руския ексклав Калининград от Беларус; 
- увеличаване на подкрепата за независимите медии, руското гражданско общество и несистемната опозиция.
 
Авторите предлагат и политически иновации, като например създаване на фонд за незаконно придобито имущество, което да бъде върнато на руския народ, когато бъде създадено руско правителство, което зачита върховенството на закона. Сред предложенията са и засилени персонални санкции и такива, които да се прилагат, докато руските сили се намират в Донбас.
 
Например Вашингтон трябва да обяви, че ако всички руски войски и военна техника не напуснат Донбас до 31 декември 2022 г., ще бъде санкционирана още една руска държавна банка. Ако ЕС не желае да се координира по този въпрос, САЩ трябва да потърсят начини да действат самостоятелно, но след тесни консултации с Брюксел.
 
"Путин беше на 39 години, когато Съветският съюз се разпадна, което той възприемаше като най-голямата катастрофа на ХХ век. Тази година той навършва седемдесет години и се стреми към наследство, което да възстанови де факто империята като изключителна сфера на влияние", твърдят авторите на доклада.
 
"Условията, които бяха представени на Съединените щати и НАТО през декември 2021 г., по същество представляват възстановяване на разделението на Европа от времето на Студената война. Путин се стреми към обрат в процеса на разширяване на НАТО и изтегляне на САЩ от Европа. Това се случва в контекста на продължаващите заплахи за интегриране на Беларус,
агресията срещу Украйна, постепенното анексиране на грузински земи, манипулирането на конфликта в Нагорни Карабах и първата в историята употреба на сила от страна на ръководената от Кремъл Организация на Договора за колективна сигурност в Казахстан".
 
През последното десетилетие, според доклада, Москва натрупа печален рекорд от злонамерени действия:
- Намесата в изборите в Германия, Франция и в референдума за Брекзит в Обединеното кралство;
- взривяването на оръжеен склад в Чешката република през 2014 г.;  отравянето на Сергей Скрипал и дъщеря му в Обединеното кралство през 2018 г.;
- убийството на Зелимхан Хангошвили в Берлин през 2019 г.; 
опитът за преврат в Черна гора през 2016 г.; 
тайната подкрепа за независимостта на Каталуния през 2017 г.; 
- усилията за проваляне на Преспанското споразумение между Гърция и Република Северна Македония през 2018 г.


Според доклада Путин се възползва от предполагаемата слабост на Запада. Но по този начин той пренарежда възприятията и приоритетите на американската и европейската общественост. Конфронтацията със Запада помага също на Путин да затвърди контрола си у дома. Но нито Украйна, нито НАТО са тези, които заплашват Русия. По-скоро Путин заплашва, включително собствения си народ.
 
Демокрациите днес трябва да посрещнат този момент с демократично единство и сила - със солидарност с Украйна като нация и солидарност с народа на Русия, който заслужава много повече, твърдят авторите. Вашингтон трябва да се стреми да изгради отношения с Русия в дългосрочен план - вероятно, но не непременно, след Путин - въз основа на взаимно уважение, зачитане на международното право и зачитане на международния ред, възникнал след Втората световна война и Студената война.
 
Сред краткосрочните цели са осуетяване и възпиране на ревизионистичната външна политика на Кремъл, която цели да отслаби НАТО, ЕС и съответните им главни държави, особено САЩ, и да възстанови руската хегемония в Евразия.
Средносрочните включват:
Търсене на области на сътрудничество, в които интересите на САЩ и Русия могат да се припокриват: контрол на въоръженията, борба с тероризма в контролирания от талибаните Афганистан, намаляване на военните конфронтации и ефективен отговор на изменението на климата. Това включва и диалог с руския елит относно възможното бъдещо сътрудничество и работа с руския народ. В дългосрочен план: Създаване на ясни отношения на сътрудничество, които биха се установили с една просперираща и силна Русия, която играе конструктивна роля в международния ред, основан на правила.
 
Макар че това е дългосрочна цел, тя трябва незабавно да залегне в политиката на САЩ. 
 
Съединените щати и техните съюзници трябва да разберат силните и слабите страни на своя руски противник.
 
Русия е ядрена свръхсила със значителна конвенционална военна сила, първокласни кибернетични способности, талантлив народ и икономика в застой, която обаче има голям потенциал. Тя разполага със значителни енергийни резерви и финансови резерви, достигащи 624 млрд. долара, от които 133 млрд. долара са в злато. Тя също така е в демографски упадък и страда от изтичане на мозъци. Корумпираното ѝ авторитарно правителство използва икономиката, за да контролира огромна система за политически патронаж и да обогатява своя елит.
 
Съединените щати трябва да засилят водещата си роля в НАТО и сътрудничеството с ЕС и Г-7, за да разработят цялостна стратегия за възпиране на агресията на Кремъл.
 
Вашингтон трябва да санкционира бизнесмените, които помагат на Русия да завладее беларуската икономика.
 
Руските частни "тъмни пари" на Запад се оценяват на около 1 трилион долара. Разкриването на тези пари има две цели. Първо, тези пари се използват за подривни цели на Запад, като например финансирането на кампанията за Брекзит в Обединеното кралство или президентската кампания на крайнодесния лидер Марин льо Пен във Франция.
 
Второ, Путин и неговите приближени запазват богатствата си на Запад, тъй като в Русия няма права на собственост. Така че насочването на тези пари, които развращават и финансовата система на САЩ, ще бъде удар по системата за покровителство на Путин.
 
Вашингтон трябва да договори значително увеличение на дипломатическото представителство в посолството на САЩ в Москва и да настоява руското представителство в САЩ да не е по-голямо от американското в Русия.
 
Вашингтон не бива да настоява за значително увеличаване на броя на руските консулства в градове като Сан Франциско и Сиатъл, които подпомагат разузнавателните операции на Кремъл, особено икономическия шпионаж.