Дворецът на Омуртаг изплува край Дунав

Издирваният от близо век дворец на хан Омуртаг изплува край Дунав. На 15 км от Силистра екип археолози, начело с проф. Георги Атанасов, откри цяла крепост с царски палати в нея. Колона с надпис на гръцки "Ювиги хан Омуртаг" категорично доказва, че оттук е управлявал българската държава един от най-великите ни владетели.

Крепостта е копие на Плиска, но с по-яки стени, пише &quot;Стандарт&quot;. 14-метрови кули са пазели покоите на хана, а по-късно и на царе от Първата българска държава. По време на разкопките проф. Атанасов е открил и патриаршеския дворец. В него са намерени позлатени сребърни икони с изображения на архангели, държащи символите на царската власт. Досега крепостта се издирваше по описание върху знаменитата Омуртагова колона в търновската църква &quot;Св. 40 мъченици&quot;.<br /> <br /> &quot;След толкова много спорове и хипотези можем да сложим точка - дворецът на хан Омуртаг се намира в Дръстър!&quot;, щастлив е откривателят му директорът на музея в Силистра проф. д.и.н. Георги Атанасов. За това свидетелства надпис върху колона, напълно идентична с тази от &quot;Св. Четиридесет мъченици&quot; в Търново. На нея се чете: &quot;Ювиги хан Омуртаг&quot;, написано с гръцки букви. Самият дворец изобилства с още многобройни други надписи и колони, подкрепящи тезата на проф. Атанасов. Архитектурата му повтаря ханския дворец в Плиска. А цялостният план на селището прилича този на първата ни столицата, само че е още по-добре укрепено. За това свидетелстват останките от 14-метрови стени, подсилени с на гъсто разположени издадени кули, от които нападатели са подлагани на кръстосан обстрел.<br /> <br /> В рамките на обекта е открито и капище (eзически храм) - второто по-големина след онова в Плиска. Дворецът на хан Омуртаг е бил ханска и царска резиденция чак края на Х век. Същевременно е използван като отбранителна крепост срещу нашествията на маджарите. По време на разкопките проф. Атанасов е открил и патриаршеския дворец. За това свидетелстват уникалните миниатюрни икони, изработени от сребро. Релефът им е в стила на т.нар. неомакедонска школа. В средата на иконите са изобразени архангели, държащи символите на царската власт. Това потвърждават писмените извори от епохата, според които през Х век българските патриарси са ръководели църквата именно от Дръстър.<br />