Геологът проф. Рангел Гюров обясни защо според "Теорията на тирбушона" точно през септември може да очакваме земетресение в България

Завършил е Минно-геоложкия университет в София. Специализира приложна математика и механика на скалите. Преподава в МГУ, Медицинската академия и Университета на Луанда, Ангола. Понастоящем щатен преподавател към департамент “Природни науки” в Нов български университет. Автор на над 55 научни публикации, написал е в съавторство над 10 учебника, 4 монографии и популярни статии в различни списания. Неговата “Теория за тирбушона” е една от най-дълго дискутираните теми относно природните катаклизми в медиите у нас и в чужбина. Ето как отговори професорът на въпросите заради земетресенията на Балканите в последните дни пред в. "Телеграф".

- Проф. Гюров, разтърсихте медиите с прогнозата за трусове през септември. Кое ви дава основание да вярвате, че ще има такива?
- Нека да уточним какво съм казал. То беше, ако има земетресение, то най-вероятно е да стане през месец септември около датите 4-6 и 18-20. Не съм твърдял, че ще има такова. И по-рано са ми задавали въпроси от рода: „Проф. Гюров, какви ще са щетите в София, ако има земетресение с магнитуд, по-голям от 7?“. После се оказва, че съм казал, че ще има земетресение с магнитуд 7 и ще загинат хиляди. За месец септември имам основание да мисля за трусове на базата на статистически данни и други заключения.

- Каква активност може да се очаква тогава?
- Бих казал повишена, но това не означава силна и опасна.

- Какви са причините за засилената активност напоследък в Егейско море? И въобще има ли засилена активност, или това са естествени процеси за този регион?
- Дъното на Егейско море и сушата потъват, но с различна скорост. Това води до различни напрегнати състояния и при преодоляване на здравината на земните пластове се стига до деформации и разрушения, водещи до земетресенията, но и ново равновесие. Това ново равновесие може да се окаже проблем за съседен район. Земетресенията и вулканската дейност преди години в Италия предизвикаха преразпределение на силите в Средиземноморския район.

- Доколко имаме основания да се тревожим от земетресенията в Егейския регион? Възможен ли е магнитуд, който да доведе до разрушения у нас?
- Ако географският обхват на засегнатите зони се увеличава, макар и относително слабо, имаме основание да се безпокоим. Силни, но единични спорадични земетресения не са доказателство за появата на земетресения в съседни зони. Притесняват ме фактите, че напоследък в относително кратко време имаше земетресения в Гърция, Турция и Македония.

- Кои са най-опасните разломи, които могат да ни „пратят“ трусове с разрушителна сила?
- Територията на България е сеизмично опасна. Земетресенията стават по стари глобални нарушения – разломи при провокирането им от появата на сили по различни причини. Ако в Италия се появят земетресения последователно по цялата й дължина за кратък период, бих се притеснил за районите в България по реките Струма и Места, успоредни на Италия. Уязвим е районът по цялата дължина на река Марица. Той може да бъде предизвикан от нарушено равновесие и появата на земетресения по линията Кипър, Централна Италия, Португалия.

- Въобще правилно ли е да говорим за разломи и подпъхване? Разкажете малко повече за вашата теория за „завихрянето“ като геологична предпоставка за земетресенията.
- Теорията за тектоника на плочите и движение на континентите изигра положителна роля за развитието на глобалната геотектоника, но се изчерпа. Тя обяснява устройството на земната кора с наличието на плочи и тяхното движение. Донякъде пасва добре за средата на Атлантическия океан и никъде другаде. Лесно се разбираше от учениците, защото като изрежат от хартия континентите, те пасват като пъзел. За да се обясни как континентите са се оказали на сегашните си места, се измисли подпъхването на плочите една под друга сякаш са от локум. С навлизането на новите технологии за дистанционно наблюдение на Земята се появиха много нови факти, който противоречат на теорията. Броят на плочите непрекъснато расте в опит да се нагласят фактите към теорията, но малцина изказаха съмнението, че теорията може би не е вярна. В миналото всички факти са били в полза на плоска земя, защото ако не е, ще се разлеят океаните и човек не може да виси с главата надолу върху кълбо.

- Името ви се свързва и със спорната „Теория на тирбушона“. Какви са основните й постулати?
- Теорията на тирбушона или завихрянето обяснява, че всички глобални нарушения са се получили от непрекъснатото търсене на равновесие на Земята и нейната кора при различното взаимодействие на сили, породени от ротациите на Земята, Луната и Слънцето и гравитацията. Нарушенията по-стари или по-нови са тектонски уязвими за следващо равновесие и предимно там стават земетресенията. Няма такова движение и подпъхване на плочи в голям мащаб. Плочите са ненарушени земни късове с различни мащаби. Някои от тях потъват по причина на гравитацията. При създаване на теорията съвместно с проф. Бойко Рангелов определихме зони, които нарекохме коркинги. Те извършват спираловидни движения. Миналата година американски учени описаха подобно движение на Южна Америка, а тази година и гръцки учени за Егейско море. От дистанционните наблюдения можем да вземем скоростите на преместване на наблюдавани точки от земната кора и знаейки механичните свойства на земните пластове, до известна степен бихме изчислили кога ще се разрушат и предизвикат земетресения.

- Как се обяснява връзката между фазите на Луната и земетресенията?
- Луната предизвиква приливи и отливи, видими във водата и незабележими за земната кора, но тя също изпитва огромни напрежения. Слънцето също предизвиква подобни ефекти. Когато Слънцето, Земята и Луната са в една ос, приливите и отливите са най-големи и условно казано земната кора олеква и тенденцията е да се повдигне и да наруши равновесието на пластовете. По време на равноденствията този ефект се засилва от новата позиция на тези тела и вероятността за земетресения нараства. Това са месеците март и септември. Ние обработихме данните за 860 станали земетресения. Около 75% са станали в подобни периоди.

- Колко напреднала е към този момент науката ви в опитите да намери начин за прогнозиране на земетресенията?
- Много и има успешни прогнози. Ние прогнозирахме земетресение във Велинград и две в София с точност по-малка от денонощие. В САЩ, Япония, а от скоро и в Италия и Гърция група учени правят добри прогнози. С напредване на космическите технология напредват и възможностите за все по-надеждни прогнози.

- Какво е вашето лично впечатление за сградите ново и старо строителство у нас? При кои от тях има по-голяма вероятност да не са спазени нормите за земетръсна устойчивост?
- Допускам, че при всички са спазени и правилата за антисеизмично строителство са добри.
Всъщност, ако можете да избирате в каква сграда бихте искали да бъдете по време на силен трус в България – в панел, ЕПК или тухла от преди 1989 г. или в сграда ново строителство?
В сграда ЕПК, следвана от панелка и накрая от тухла. В този ред са и съответните структурни коравини. За съжаление много сгради са с нарушена коравина по причина на вътрешни преустройства за различни цели – боксове, кафенета, офиси и др. Тук законът не е строг и една промяна може да наруши стабилността на сградата.

Източник: "Телеграф"