Над 60 човека се събраха вчера в Биологическия факултет в София на информационна среща за рисковете и заплахите, които крият генномодифицираните организми. Участниците призоваха депутатите да се замислят за здравето и бъдещето на нацията, преди да гласуват поправките в закона за ГМО.
Срещата, организирана от екологично сдружение “За да остане природа в България” и сдружение “Агролинк”, прерасна в масово недоволство от законодателното упорство на депутатите от земеделската и екологична комисия към 41-ото НС, приели наскоро на първо четене промени в закона за ГМО. В презентацията, изнесена от Светла Николова от “Агролинк” бяха разбити митовете, около които се гради имиджа на ГМО.
“Въпреки широко пропагандираното в защита н ГМО становище за високото му производство и ниска цена, семената за ГМО хибридите поскъпват ежегодно, както и цената на пестицидите, с които се обработват”, каза Николова. Тя недоумява как едновременно може да се тръби, че приоритетно България ще развива биоземеделие, и в същото време да се пробутва официално отглеждане на ГМ храни. “Та нали ГМ растенията ще замърсяват останалите с полените си”, чуди се Николова на елементарното мислене на депутатите.
Според нея е мит и че ГМ насажденията ще излизат по-евтино на земеделците. “Част от видовете са стерилни и това принуждава стопаните всяка година да си закупуват семена от конкретни американските фирми монополисти и техните представители по места”, обясни Николова как монополистите смятат да направят крепостни селяни нашите фермери. Нещо повече, ако в стопанството на даден земеделски производител бъде открита ГМО култура, собственика е длъжен да плаща патент на същите монополисти, независимо че човека не е искал ГМО и той е довят от вятъра до неговите насаждения. Както се казваше в една песен на Слави Трифонов и според волята на депутатите от двете комисии– “Няма не искам, няма недей”.
Според Николова няма грам истина и в мита, че ГМ храните ще изхранят успешно нарасналото население на Земята. “В момента нито една от масово отглежданите ГМ култури царевица, соя и рапица, не е от стопанско значение и те се използват най-вече за фураж на животните. За това пък е научно доказано, че животните, които се хранят с ГМО, имат по-малобройно поколение, появяват се и много алергии”, обясни Николова.
Дискусията стана ожесточена, когато стана въпрос за евентуален контрол над такива храни. Беше цитирано изследване на Обществен център за околна среда и устойчиво развитие – Варна, според което на пазара във Варна вече са се появили такива храни. Присъстващите на дискусията се питаха с основание какво би станало догодина с пазара, когато закона за ГМО бъде либерализиран?!
От друга страна, държавните лаборатории, които ние всички като данъкоплатци издържаме, пък не са особено отзивчиви да изследват пазара за ГМО при поискване от граждани. А едно изследване пък струвало от 100 евро нагоре?! Как тогава ще има обществен контрол върху такава продукция, питаха се присъстващите на дискусията.
Стана ясно, че експерти от неправителствените организации са изготвили подробни становища до двете комисии в парламента, ангажирани с проблема. Организаторите апелираха към активни граждански действия всички българи преди поправките да станат факт и постфактум да се вайкаме какво ни е сполетяло.
Повече подробности какви опасности ни дебнат, ако бъдат приети поправките в закона за ГМО, може да се намерят на сайта www.kompira.co.cc
Красимир Николов, БЛИЦ
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
