Гореща интрига: Кой ще стане първият купувач на новия руски изтребител

Съдейки по редица намеци и уговорки, перспективният руски изтребител Су-75 („Шахмат“) се създава предимно за продажба в Близкия изток.

За каква страна купувач можем да говорим, с какви възможности руските производители примамват клиента - и ще бъде ли този самолет на въоръжение в руските ВВС?

Демонстрацията на прототипа на руския боен самолет „Шахмат“ на Авиошоуто в Дубай отбеляза дебюта на този еднодвигателен самолет в чужбина.

Новият апарат, който също получи официалното, "скучно" буквено-цифрово име Су-75, беше представен в презентационното видео на „Ростех“ като шахматен кон - лека фигура, която може внезапно да промени курса си по време на игра и да даде на играча красива и неочаквана победа.

Именно в този дух потенциалът на „Шахмат“ беше разкрит пред потенциалните купувачи на авиошоуто.

В рекламното му видео се твърди, че новият изтребител е готов да се бие в небето и с "пионките" на противника, чиято роля беше възложена на много напредналия и технологичен дрон „Акънджия“ на Турция, и срещу "краля на небето", в какъвто се превърна разпознаваемия силует на американския F-35.

Този избор на въздушни противници за Су-75 не е случаен. „Ростех“ позиционира своето поколение за конкретна целева аудитория: това са страни от третия свят, които по една или друга причина или не са влезли в програмата Ф-35 от самото и начало или не могат да разчитат на достъп до нея дори в бъдеще.

Турция, Иран, монархиите в Персийския залив, Индия, страните в Африка и Югоизточна Азия, вероятно клиенти от Латинска Америка - това е перспективният пазар за продажби на „Шахмат“. И това, разбира се, не са страните от НАТО, които са надеждно „закрепени“ за зъбните колела на американския военно-промишлен комплекс чрез обвързаното си участие в проекта F-35.

Можем да кажем, че руският производител за първи път даде ясен намек кого точно вижда като първи купувач на новата машина.

Показателна е чуждестранната премиера в Обединените арабски емирства. И накрая, показателна е и фразата на шефа на „Ростех“ Сергей Чемезов: „АОЕ вече се интересуват, искат да видят и обсъдят машината в детайли“. Намеци за близкоизточния пазар са разпръснати из презентационното видео.

По всякакъв възможен начин се подчертава, че архитектурните и дизайнерски решения, използвани в „Шахмат“, ще бъдат възможно най-отворени и „приятелски настроени“ към клиентите, а статутът на купувача може, при редица условия, да бъде превърнат в статут на лицензиран производител на новия изтребител.

За разлика от гореспоменатата програма F-35, където САЩ, използвайки примера на Турция, ясно показаха, че дори „официалното партньорство“ може да бъде сериозно прекъснато по едностранна инициатива на самите САЩ и по чисто политически причини.

Освен това всички видове бъдещи оръжия, които съществуват „в метал“, а не под формата на далечни перспективни концепции, като F-35, вече са представени на руския щанд на „Шахмат“.

Всъщност, почти всички 700 F-35, доставени на армията и флота на САЩ, както и на американските съюзници, са само предсерийни превозни средства, които все още страдат от множество „детски болести“ и вероятно ще изискват мащабни и скъпи модернизации в бъдеще.

За да бъдем честни, трябва да се отбележи, че „Шахмат“ в момента съществува само като прототип. В завода на Сухой в Комсомолск на Амур се сглобяват само няколко машини, които ще бъдат използвани в изпитанията. Първият полет е насрочен за 2023 г., доставките до клиента - за 2026 г., като това е с най-оптимистичните прогнози.

Въпреки това, ако вземем предвид вече представените материали, руският прототип изглежда най-малкото интересен. „Шахмат“ се оказва неочаквано голям.

Според обявените данни „Шахмат“ ще може да носи вътре във фюзелажа ракетите "Гром-Е1" и "Х-59 Овод", както и ракети "въздух-въздух" РВВ-СД. Всички тези оръжия вече са били използвани повече от веднъж и са се доказали добре в масата от войни и конфликти и превръщат „Шахмат“ в универсален апарат, способен да поразява както наземни, така и въздушни цели.

В допълнение към това, Су-75, подобно на своя "голям брат" Су-57, ще притежава (както обещават) всички останали качества на изтребител 5-то поколение - супер маневреност, стелт, мултифункционалност и възможност за летене със свръхзвукова скорост без форсаж.

По-важното е, че на авиошоуто в Дубай за първи път беше спомената и безпилотната версия на Су-75, която може да се превърне в нова тенденция в използването на тежки ударни БПЛА, както и да проправи напълно нов път за развитието на пилотирани превозни средства.

Досега развитието на БПЛА и военните пилотирани самолети вървеше в различни посоки. Доскоро автономните „мозъци“ на дронове не можеха да „демонстрират“ пилотиране в сложни режими на съвременен въздушен бой или със свръхзвукова скорост, а забавянето на сигнала от оператора не позволява подобно управление да се извършва с необходимата увереност от разстояние.

Следователно, дори щурмовите БПЛА са бавни и тромави - и разчитат главно на тяхната слаба забележимост и изненада при удар по неподготвен враг.

Сега и двете задачи са практически изпълнени. От една страна, изкуственият интелект на въздушните дронове вече е нараснал до ниво на автономно управление дори при свръхзвуков полет или в условия на маневрен въздушен бой. От друга страна, новите средства за комуникация позволяват прехвърляне на командването на дрона към отдалечен оператор без риск от „загуба на картината“ и ориентацията.

За първи път подобни технологии бяха тествани на руския тежък ударен БПЛА С-70 "Охотник", който в момента се тества активно. Машината получи възможност за групово използване, свързано с новите руски изтребители Су-57.

Твърди се, че няколко „ловци“ могат да взаимодействат с пилотиран водещ самолет, когато широкото радарно поле на изтребителя се използва за целите, а оръжията с далечни разстояния се използват от водените „ловци“, без Су-57 влиза в полето на ефективност на ПВО вражески самолети.

В „Шахмат“ тази концепция беше доразвита: безпилотният дрон, за разлика от С-70, ще бъде построен на същата платформа и ще използва корпуса и оформлението на самия Су-75. Силуетът на такъв дрон, лишен от обичайния „навес“ на пилотската кабина, беше показан и на авиошоу в Дубай. Наличието на безпилотна версия на „Шахмат“ значително ще разшири възможностите за неговото бойно използване.

Всъщност създаването му може да е знак за навлизането в световната практика на нова концепция за "изтребители 6-то поколение", където границата между пилотирани и безпилотни самолети ще бъде доста условна.

Вече звучи в намеци и изявления, че пилотът на „Шахмат“, от една страна, може сам да прехвърли управлението на бордовия компютър за значителна част от функциите на своя самолет, но също така може да поеме пилотирането или бойното използване на някой от подчинените дронове дронове.

В резултат на това „пилотирането“ се превръща едновременно в текуща абстракция и конвенция за местоположението на „биологичното“ тяло на военен пилот.

Засега единственият не напълно ясен въпрос е защо „Шахмат“ се позиционира изключително като експортна версия. Руското министерство на отбраната изобщо не коментира възможността за приемане на Су-75 на въоръжение. Можем обаче само да си спомним, че точно в същата ситуация започва пътят на друга иновативна разработка - самоходния зенитно-ракетен комплекс "Панцир".

След като е на етап тестване от 1994 г., "Панцир" за първи път беше изнесен - ОАЕ станаха първият му купувач през 2009 г., а доставката на "Панцир" беше договорена още през 2003 г. Но руското министерство на отбраната реши да приеме „Панцир“ на въоръжение едва през 2012 г., след доставката му на чуждестранни клиенти и след като новата разработка се оказа отлична при дълги и трудни изпитания.

Обичайният начин на всяка военна машина е преди всичко приемането ѝ на въоръжение в страната - производител на оборудването. По правило чуждестранните клиенти обръщат внимание на новите модели само след няколко години от експлоатацията им във войските, родни за оборудването.

Очевидно „Ростех“ иска да убеди руското министерство на отбраната да закупи Су-75 въз основа на резултатите от експлоатацията на тази машина в чужбина. Задачата не е тривиална, но, както показва историята, понякога това се случва.

Всъщност, строго погледнато, дори известният тежък изтребител Су-30, в известно количество, влиза в руските ВВС много по-късно отколкото в индийските ВВС.

Михаил Болшаков