Грандиозна промяна? Денонощието става 25 часа заради...
Това откритие, което изглежда като направо плод на научната фантастика, се корени в щателно научно наблюдение и анализ
Луната е там в небето над Земята от векове, вдъхновявайки художници, поети и мистици и омагьосвайки децата. Но едно изследване предполага, че нашият естествен спътник бавно се отдалечава от Земята, пише "Фокус".
Това откритие, което изглежда като направо плод на научната фантастика, се корени в щателно научно наблюдение и анализ. Екип от Университета на Уисконсин-Медисън се фокусира върху скала от формация на възраст 90 милиона години, за да разкрие, че постепенното отделяне на Луната от Земята има значителни последици.
Проучването подчертава, че Луната се отдалечава от Земята със скорост от приблизително 3,8 сантиметра на година, което ще има много реално въздействие върху продължителността на дните на нашата планета.
В крайна сметка това ще доведе до земни дни с продължителност 25 часа за 200 милиона години. Проучването показва, че преди 1,4 милиарда години един ден на Земята е продължавал малко над 18 часа, пише NDTV.
Това явление се дължи основно на гравитационните взаимодействия между Земята и Луната, по-специално на приливните сили, упражнявани от двете тела.
"Когато Луната се отдалечава, Земята е като въртящ се фигурист, който забавя скоростта си, докато протяга ръце“, каза Стивън Майерс, професор по геонаука в Университета на Уисконсин-Медисън.
"Една от нашите амбиции беше да използваме астрохронологията, за да кажем времето в най-далечното минало, да разработим много древни геоложки времеви скали. Искаме да можем да изучаваме скали, които са на милиарди години по начин, който е сравним с начина, по който изучаваме съвременни геоложки процеси“, добави той.
Рецесията на Луната не е ново откритие; това е известно от десетилетия. Изследването на Университета на Уисконсин-Медисън обаче навлиза по-дълбоко в историческия и геоложки контекст на това явление.
Чрез изследване на древни геоложки образувания и седиментни слоеве, изследователите са проследили историята на системата Земя-Луна в продължение на милиарди години.
Техните открития предполагат, че текущата скорост на рецесия на Луната е относително стабилна, но се колебае в геоложки времеви мащаби поради различни фактори, включително скоростта на въртене на Земята и дрейфа на континентите.