Истината за чудо-ракетите THAAD, които Украйна поиска от САЩ

Извънредни новини идват от украинските полета. Киев поиска от Съединените щати ракетни системи THAAD, за да ги разположи близо до Харков.

Какви са тези комплекси и трябва ли Русия да се притеснява?
Какво е THAAD

Съкращението е съкращение от Terminal High Altitude Area Defense, което в превод на означава: „Терминална височинна зонова защита“.
Въпреки такова звучно и дори плашещо име, си струва да знаете някои подробности за това оръжие, за да оцените, така да се каже, военното ниво на нашите съседи.

Първо, THAAD (произнася се "Тад") не е нападателно оръжие (което означава, че не е предназначено за атака, а само за защита). Тези ракетни системи са предназначени за прихващане на балистични ракети със среден обсег.

С други думи, с помощта на THAAD украинците са решили да се защитят от евентуален руски удар (до ядрен) по Харков.

Това, както се казва, е най-ужасната новина. Сега за някои забавни подробности.

Кинетично прихващане

Всяка ракета THAAD има маса от 900 кг и дължина 6 метра. Изненадващо, във всички тези килограми и метри нямаше дори мъничко място за експлозиви.

Да, разбрахте правилно. Ракетите THAAD нямат бойна глава. Тоест те не се взривяват. Всичко, което могат да направят, е да ударят балистична ракета със собственото си тяло, така да се каже.

Схемата на действие е проста:

Русия (или някой друг) изстрелва балистична ракета

THAAD изчислява траекторията на полета на тази ракета и пуска за прехващане тази метална бухалка.

Бухалката попада в балистичната ракета и тя пада. Това се нарича кинетично прихващане - тоест целта се удря изключително от енергията на ракетата THAAD, а не от енергията на експлозията.

Както виждате, кинетичното прихващане донякъде прилича на стрелба с прашка по врабци. Силно се различава от ракетите-прехващачи с експлозиви, които действат различно.

Такива ракети се взривяват на входа на движение на целта, образувайки огромен облак осколки. Целта се врязва в този облак и се унищожава.

Тук не е нужно сте гений, за да разберете, че поразяването на цел с ракета THAAD е много по-трудно, тъй като трябва:
A. Да се изчисли траекторията на полета на целта възможно най-точно

Б. Възможно най-точно да се долетидо дадената точка. Всичко се решава от стотни от секундата и няколко метра. Малка грешка - и ракетата просто ще прелети покрай целта

И тук започва всичко най-интересно. Факт е, че поради подобни самоограничения ракетните системи THAAD не могат да работят върху повече или по-малко съвременни балистични ракети.

Американците започнаха да създават тези ракетни системи през 1992 г. и оттогава са извършени около 30 теста. Повечето от тези тестове бяха успешни. НО!

Всички тестове на THAAD са проведени срещу съветската балистична ракета Р-17, която е създадена в СССР още преди полета на Гагарин, през 50-те години на миналия век. Американската система перфектно сваля Р-17.

Способна ли е да събори нещо по-ново? С голяма вероятност можем да кажем, че не. Повечето руски балистични ракети са способни да пробият базирани на THAAD системи за противоракетна отбрана.

Е, още повече THAAD не е в състояние да работи срещу ракети, които не летят по балистична траектория. Например "Калибър" и "Искандер" дори няма да ги забележат. Мълчим за хиперзвуковите "Циркон", "Кинжал" и "Авангард".

Малко повече за Р-17

И така, разбрахме, че THAAD е разработен специално срещу ракети Р-17 и е изпитван само върху тях.

Целият хумор се крие във факта, че Русия дори няма такива остарели ракети на въоръжение! Всички те отдавна са изведени от експлоатация или продадени на по-слаби страни.

Например Р-17 е в арсеналите на Либия, Йемен, Иран, Сирия, Туркменистан, Северна Корея, Виетнам и Армения

Единствената страна, която все още може да участва по някакъв начин в конфликта с Украйна и която има пускови установки за Р-17, е Беларус (има 60 пускови установки, но самите ракети най-вероятно вече не съществуват).

Тези ракети вече не се произвеждат през 1988 г., а през 2010 г. приключва „срокът на годност“ на последната произведена ракета Р-17. Накратко, това е такъв пълен скрап, който дори е някак си странно да стои на въоръжение на такива страни като Русия.

Не е съвсем ясно защо в този случай на Украйна ѝ е нужен THAAD, който не е специализиран за нищо друго освен Р-17.

Дори самите САЩ имат само 2 батерии THAAD. И дори тогава ги държат срещу Иран, който все още има Р-17. Срещу съвременните руски оръжия, повтарям, THAAD е безполезен като картечница срещу изтребител.

Все пак ще чуем в много медийни изказвания в стил: "Руснаци, предайте се! Украйна получи THAAD!!!". Когато чуете такива приказки - не забравяйте да се усмихнете.