Как учените разбират какво е било менюто на древните хора
Отговорът на въпроса каква е била диетата на древните хора или с какво са се хранили, може и да не звучи толкова вълнуващо на фона на скритите съкровища и мистериозните храмове, които учените откриват. Той обаче е от съществено значение за развитието на археологията.
Разбирането какво е било менюто на предците ни обяснява на учените много – защо са се преселвали, каква е връзката им с околната среда и дори защо са воювали.
Точно по тази причина днес археолозите могат да разберат хранителния режим дори на хора, живели преди хилядолетия. Ето как става това.
Зъбният статус
Храната, която ядем, оставя микроскопични следи по зъбния емайл. Дължината и дълбочината на тези следи зависят от продуктите, които консумираме. Така например съвременните инуити, живеещи в Гренландия, ядат само месо. Техните зъби имат вертикални маркировки по емайла. Хората, които са вегетарианци, имат хоризонтални къси нарези по зъбите. На база на това знание учените са установили, че човечеството е яло основно месо до преди 200 хиляди години. След това процесът прекъсва и менюто става разнообразно, като в него се включват много растителни продукти.
Останки от храна
В много редки и щастливи обстоятелства учените успяват да открият храната на древните почти непокътната. Така например в разрушения Помпей са открити цели трапези, които са почти непокътнати, покрити от вулканична пепел. Археолозите успели да проучат дори и хранителните магазини в разрушения град, като по този начин успели да създадат ясна картина за бита на древния римлянин. Подобни щастливи находки са откривани и в гробниците на Египет и Китай, съдържащи не само основни хранителни съставки като например риба и плодове, но и сложни кулинарни произведения като сладкиши, сирене и вино.
Останки от животни
Останки от животни като кости, еленови рога, черупки и коруби дават ясна представа за менюто на древните. Въз основа на костни проби учените могат да съставят ясна картина за възрастта, пола и сезона на смъртта на тези животни. По плътността на костите археолозите дори могат да преценят дали животните са били опитомени, или не.
Стомашно съдържание
Стомахът е съставен от мека тъкан и оцелява само при редки обстоятелства като например изключително сух климат или ниски температури. Когато учените попаднат на такава находка, те могат разберат почти всичко за менюто на древните. Типичен пример за това е Толундският човек, открит в Дания. Менюто му било основно от растения. Аутопсията на прочутата мумияна Лейди Дай, живяла през 221 г. пр. Хр в Китай, показва, че аристократката се е хранела основно с пъпеши и месо от пауни.
Източник: sanovnik.bg