Лунна конспирация: Защо никой не може да кацне на спътника след "Аполо"

През 1969 г. много хора наблюдават кацането на американските астронавти на Луната. Повече от половин век по-късно частни компании и космически агенции отново се целят към Луната, но много опити за кацане не вървят добре. Какъв е проблема?

Тънката атмосфера на Луната прави парашутите трудни за използване, а нейната деликатна гравитация изисква прецизни системи за спускане, захранвани с гориво.

Дори мисията на Аполо 11 по това време беше изправена пред недостиг на гориво и неочаквани проблеми преди „кацането на Луната“. Експертите обаче подчертават, че тези провали са били неразделна част от учебния процес.

Днес инженерите са изправени пред нови предизвикателства. Знанията и опитът, натрупани по време на мисиите на Аполо, почти не са оцелели и по-голямата част от тогавашната технология е отписана.

Съвременните апарати за кацане на Луната разчитат на сложни камерни системи, компютри и изкуствен интелект за автономна навигация поради забавяне на комуникацията със Земята. Това изисква надеждни технологии и нестандартни решения.

Скорошните кацания на Луната показаха истинските трудности.

Космическият кораб Odyssey се приземи успешно, но повреда на опората го накара да се преобърне, което доведе до спирането му. Японският космически кораб SLIM се приземи с главата надолу, а американският модул Peregrine бе върнат на Земята поради изтичане на гориво.

Въпреки тези неуспехи съвременните лунни кацания продължават да се развиват. Китай и Индия успешно разположиха роботизирани спускаеми апарати, а Русия планира нов опит за кацане.

Инженерите изследват нови методи за кацане и разработват устойчиви технологии, за да преодолеят предизвикателствата, породени от лунните мисии.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук