Наши историци ще броят потури в султанския архив
Фирми и преподаватели от НБУ печелят повечето проекти за научни изследвания
Колко овце и потури може да се преброят срещу 300 000 лева? Отговора го знаят единствено във фонда за научни изследвания. Ръководството му е отпуснало солидната сума за проект, който ще изследва брутния вътрешен продукт и стандарта на живот по родните земи от 1500 до 2000 година. “Ще смятат колко потури са ушили дедите ни за султанския аскер и колко овце са остригали”, шегуват се учени, пише “Стандарт”.
Парите ще бъдат усвоени от екип от Софийския университет начело с декана на Историческия факултет доц. Пламен Митев. “Разходите са основно за командировки на колегите, които ще проучват документи в турски архиви”, обясни доц. Митев. Той призна, че достъпът до самите архиви е безплатен. “В екипа ни са трима османисти и хора от държавния архив. Чисти сме пред себе си. Ще изчакаме обаче как ще приключат скандалите около фонда, преди да подпишем договор”, каза още Митев.<br /> <br /> Скандалът с парите за научни изследвания, раздадени у нас на последния конкурс, вече стигна до Брюксел. 1241 учени, подписали се за спирането му, изпратиха подписката си до Еврокомисията. На проблема посвещава страници в последния си брой и авторитетното международно научно списание “Нейчър”. Това не попречи на шефовете на фонда вече да преведат парите на спечелилите проекти, без да изчакат дори края на одита. Ако сега някой реши да стопира конкурса и да обяви нов, авторските колективи трябва да връщат парите, което ще бъде прецедент у нас. <br /> <br /> Изобилстват случаи, в които проучване, изискващо просто дълъг престой в библиотека, лист и химикалка, печели от 200 бона до половин милион, твърдят учените. Напълно неоправдани от научна гледна точка са десетки заглавия, докато други впечатляват предимно с това, че зад тях стоят хора, близки до шефовете на фонд “Научни изследвания”. Най-често подобни проекти са представили не университети и институти на БАН, а фирми или консорциуми между тях и научни институти. 16 от компаниите, спечелили конкурса, изобщо нямат научноизследователски потенциал, твърдят от БАН. <br /> <br /> Част от учените, водещи се на заплата в академията или университетите, са кандидатствали с проекти именно чрез тези фирми. Или пък са наети от тях да свършат научната работа, за което големият пай ще отиде у шефовете на фирмата.<br /> <br /> Сред любопитните проекти е например проучване “Изследване на отношението на публиката към музейната институция чрез теренни изследвания” на “АЗАРОФФ” ЕООД. То е оценено на 260 000 лева, които ще отидат за “анкети и анализ на документи”. Ръководител на проекта е Вероника Азарова, която е преподавател в Нов български университет и е участвала с шефа на фонд “Научни изследвания” проф. Рангел Гюров и в други проекти. Главен асистент Ралица Берберова, работила заедно с Гюров, пък е спечелила 198 000 лева за мониторинг и превенция на екологични бедствия.<br /> <br /> Учудване будят и 220 000 лева, отпуснати на Университета по библиотекознание, за да проучва авторскоправната политика на библиотеките и културните институции. Начело на въпросното изследване стои Таня Тодорова. Самият университет обаче напоследък стана известен с това, че спечели пари за най-висок процент от проектите, с които е кандидатствал, след като Гюров стана доктор на науките в него.<br /> <br /> 150 000 лева са отишли за проект “Комплексно подобряване качеството на живота в Република България” на Международното висше бизнес училище в Ботевград. Прелюбопитна е и субсидията, която печели “Фонд за развитие и реализация на обществения ресурс”. Той взема 250 000 лева, за да идентифицира проблема с насилието в нашето общество и ролята на образованието за превенция на агресията. Не е ясно за какво точно ще отидат парите, след като въпросното проучване не изисква нито апаратура, нито консумативи и техника.<br /> <br /> Сред проектите има и такива, които направо “избиват рибата” с несъответствието между отпуснатата сума и дейността, която ще бъде извършена за тези пари. За 280 000 лева екип начело с доцент Зарко Ждраков ще направи “Виртуална изложба “Владетелят в българската историческа памет - митология, доктрина, образност”. Доцентът е кандидатствал за тези пари от името на Националната художествена академия, но вероятно ключът към субсидията се крие във факта, че той има лекции и в Нов български университет. <br /> <br /> Близо половин милион, по-точно 480 000 лева ще отидат в ръцете на “Спейс рисърч” и “Булкюб” за проучване на “поляризацията на зодиакалната светлина и Млечния път”. Междувременно ръководителят на проекта доц. Валери Голев от СУ се оттегли от него, след като скандалът се развихри. <br /> <br /> Има още много примери, в които преобладава схемата проектите са е печелят от консорциуми от фирми и НБУ, с участието на преподаватели предимно от този университет. От фонд “Научни изследвания” предложиха на БАН да излъчи екип от учени, които ще получат допълнителни разяснения как точно е станало оценяването на проектите.<br />