Най-опасните вируси в света - къде и как ги изследват!
Те са отделени от заобикалящата ги среда, за да предпазват населението
За установяването на причинители на болести и възможно най-бързото разработване на методи за диагностика, лечение и ваксини се използват специални лаборатории. Също и при заплаха от биотерористична атака бързата и безопасна диагностика в условията на висока сигурност е задължителна.
Извънредно: От най-секретната лаборатория в Ухан признаха изтървали ли са коронавируса
Четири нива на сигурност
Причинителите на заболяванията се разделят на четири групи по отношение на риска. Всяка от тях отговаря на съответното ниво на защита и сигурност, а то пък от своя страна определя изискванията за условията, в които се работи с причинителя, пише DW.
Коронавирусите SARS-COV-1, MERS-CoV и новият SARS-COV-2 попадат в рисково ниво 3 (S3). Това значи, че те могат да бъдат изследвани само в лаборатории, които отговарят на тази класификация.
Ограничен е броят на лабораториите, които отговорят на най-високото ниво на риск – категория 4 (S4). Най-много те са в САЩ – 11 на брой, в Германия действат 4 такива лаборатории, Индия и Швейцария имат по 3, а Австралия и Русия – по две.
В Китай само една лаборатория е сертифицирана на ниво 4 – тази в Уханския институт по вирусология към Китайската академия на науките, смятана за възможен източник на заразата с новия коронавирус SARS CoV-2.
Видеонаблюдение и напълно изолирана среда
Лабораториите с висок риск са отделени от заобикалящата ги среда, за да предпазват населението. Често лабораториите от най-високата четвърта категория се намират в институти, до които външни лица нямат достъп. На входовете и изходите им е наложен строг контрол, осигурено е видеонаблюдение.
S4-лабораториите разполагат със собствени системи за въздухоподаване и за захранване с вода и електричество, както и с аварийни генератори и резервни батерии, за да могат да работят и в извънредни условия. Въздухът на лабораторията преминава през многостепенна филтрираща система, всички тръбопроводи са запечатани и обезопасени.
Вратите на отделните помещения се отварят последователно една след друга и позволяват въздухът да се движи само в посока към лабораторията, а не обратно.
Дори ако самолет се блъсне в такава лаборатория или пък избухне бомба, няма да възникне опасност от заразяване, тъй като вирусите са много чувствителни на топлина и не биха преживели подобна термична атака, посочват от института "Роберт Кох". Освен това всички причинители на заболявания се развиват в естествена среда в определени региони на света и терористите биха могли да се сдобият с тях по-лесно там.
Специална екипировка
Служителите влизат в лабораторията само със специално защитно облекло - надуваеми костюми с неделими ботуши към тях. Една такава екипировка тежи около десет килограма, затова работното време е ограничено до три часа на ден.
След напускане на лабораторията служителите, както са със защитното облекло, се обливат с разредени киселинни разтвори, като например пероцетна киселина. След това събличат костюмите и вземат отново душ.
Тъй като няма измервателни уреди, които да проверяват за заразяване с вируси, двама служители обикновено работят заедно, за да проверят взаимно костюмите си за щети.