Българският мини ледник в местността „Голям казан“ в Пирин изчезва заради глобалното затопляне, алармира пред вестник „Телеграф“ климатологът проф. Георги Рачев. Стопяването му е индикатор, че става все по-топло  и че ледът изчезва по-бързо, отколкото снегът се натрупва през зимата.

Според климатолога, ако тази тенденция се запази, след 5-6 години  няма да я има тази преспа, която откакто се правят изследвания и се познава Пирин, винаги е била там.
 
Вихрен
Ледникът се намира по най-голямата северна стена на Вихрен. „От научна гледна точка това е снежник. Понеже мястото е много закътано и до него не стига слънце и е студено, там винаги има сняг, който дочаква следващия. Дебелината на леда преди години обаче достига 10 метра.  А сега е останало едно парченце“, разказва проф. Рачев, който преди няколко дни лично заснема снежника.  От него останало едва 15 % от онова, което климатологът помни преди десетилетие. „В центъра на снимката- ниско долу в основата на скалата се вижда светло петно с леко по-тъмни ивици и това е снега, а пред него има каменен вал, който е по-тъмно оцветен. Преди години до там стигаше леда, разказва  още проф. Рачев.

Мура 
Изследванията, които се провеждат в катедра „Климатология, хидрология и геоморфология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ показват, че заради затоплянето и гората се качва все по-нависоко в Пирин планина. Специалистите забелязали, че гората се качва във височина, точно заради по-топлото време. Бялата мура расте на 2, 200 метра по южните склонове на планината.„Може да се каже, че горната граница на гората за последните 20 години в някои участъци се е изкачила на 50-80 метра по-високо, което е много“, уточнява ученият.

Дъжд
Валежите в България са под нормата от август месец насам. И август, и септември, а и октомври ще изпратим с дъждове значително под обичайното. Същевременно октомври месец си отива с температурна аномалия между 3 и 4 градуса над нормата. Липсата на дъжд ще се отрази на земеделските култури, тъй като трябва да се сеят есенниците, прогнозира професорът. Няма влага в горния почвен слой. По-малко вода има в язовирите, а и в планината е сухо. Всичко е изсъхнало и е станало буквално като кибрит. Всякакво палене на открито може да предизвика пожар, алармира климатологът.

Зимата с градус по-топла
Зимата в България се очаква да бъде  с градус над нормата, сочат дълосрочните прогнози на световните метеоцентрове. Над Балканите тя  няма да е толкова крещящо топла, каквато се очертава да бъде в Централна и Западна Европа.  Очаква се също така студеният сезон да е с  нормални и малко под нормалното валежи. Въпреки че учените очакват зимата да е по-мека от обичайното,  това не означава, че няма да има валежи, виелици, поледици, скреж и скъсани проводници. Честотата на тези явления обаче ще става по-малка. Дъждовете ще преобладават в низините за сметка на снега. Продължителността на  негативните метеорологични явления ще бъде сравнително по-ограничена. Именно в това ще се състои малко по-топлата зима, която очакваме.

2019 ще е сред най-жарките години
2019 ще се нареди сред най-жарките години, откакто се водят метеорологични наблюдения. Тази година няма да може да бие рекордна по горещина 2016 , но много ще се доближи до нея и ще заеме второ или четвърто място в класацията. 2016 година отбеляза положителна аномалия от 1 градус над температурата от доиндустриалната епоха. 2019 година ще се доближи много близко, но няма да се коронова като най-топлата по една проста причина - в момента го няма Ел Ниньо. Това е природно явление в екваториалната част на Тихия океан, което допълнително затопля повърхността на океана с градус-два над нормата и то на няколко десетки милиона квадратни километра. От 2015 нататък всичките години са в топ пет на най-топлите, откакто се водят метеорологични наблюдения.