Откриха уникални антибиотици в древните пещери на Сибир (СНИМКИ)
Учените нарекоха находката си „лунно мляко“
Сибирски биолози откриха в древни пещери нови природни антибиотици. Според учените те могат да се борят с бактериите и гъбичките, резистентни към съществуващите лекарства.
Учени-биолози откриха неизвестна субстанция в пещерата Голяма Орешная на 130 км от Красноярск в Сибир, пише "Огонек", цитиран от "Руски дневник". Все още не е ясно какво представяла този светъл гъст слой: или е продукт от жизнената дейност на микроорганизми, или е особена форма варовиков пласт.<br /> <br /> Учените нарекоха находката си „лунно мляко“. То има странни свойства: ако размачкаш парче от него, става меко като пластилин. Но най-важното е, че неясната структура съдържа група бактерии, синтезиращи антибиотици. 100 от общо 120-те получени съединения са неизвестни за науката до момента. <br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201605/2834.jpg" width="520" height="292" vspace="2" hspace="2" border="2" alt="" /><br /> <br /> Откритието е на учени от Научно-изследователския институт (НИИ) по биология към Иркутския държавен университет (ИГУ). Преди да се отправят на нова експедиция, те разказаха подробности. <br /> <br /> <strong>Всичко започва от ракообразните </strong><br /> <br /> Сибирските учени търсят природни антибиотици от 2013 година. „Започнахме от дълбоководните байкалски ракообразни с предположението, че бактериите допринасят за тяхната устойчивост в борбата с патогенните микроорганизми и паразитите – разказва Денис Аксьонов-Грибанов, старши научен сътрудник в НИИ по биология към ИГУ. – После започнахме да изучаваме различни екстремни местообитания на бактериите: отдалечени участъци в пещери, организми на най-простите подземни безгръбначни и други същества, които са еволюирали милиони години в условията на пълна или частична изолация и затова не са се сблъскали с околната среда, променена от човека“. <br /> <br /> В пещерата Голяма Орешная с дължина 58 км интересът на учените е предизвикан от наслояванията по стените. Те проверяват субстанцията за наличие на бактерии и отделят няколко активни щама. „Усетът не ни подведе – казва Денис Грибанов. – После взехме образци от „лунно мляко“ и в други пещери. Сега в пет пещери е събрана колекция от щамове, всяка от които е уникална“.<br /> <br /> <strong>Пещерите – белите петна на планетата</strong><br /> <br /> Защо пещерите в Сибир се оказват богати на перспективни бактерии? „Работата е там, че пещерите са белите петна на планетата – обяснява проф. Максим Тимофеев, директор на Института по биология към ИГУ. – Те могат да се сравнят с гигантски „консерви“, които в продължение на милиони години са събирали в себе си информация за геоложките процеси, протичащи на Земята, включително за климата, за отдавна измрели животни и растения“. <br /> <br /> Например пещерите на Тажеранската степ са се образували във времената на зараждане на езерото Байкал, т.е. преди повече от 25-30 млн. години. Както отбелязва Тимофеев, пещерите са местообитание на уникални организми, приспособили се към живот в пълна изолация от външния свят, при липса на светлина, а често и в студ. Сибирските пещери са достатъчно студени – температурата там е само +2-4C.<br /> <br /> „С всяка година става все по-трудно да се намерят в природата зони, където да не се усеща намесата на човека. Но пещерите в този смисъл остават огромни подземни научно-изследователски полигони. Само че скритата в тях информация е недостъпна за „непосветените“. За да се стигне до тях, са нужни специална екипировка и подготовка. За туристите е много опасно“, смята Тимофеев.<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201605/5b60c39.jpg" width="520" height="347" vspace="2" hspace="2" border="2" alt="" /><br /> <br /> <strong>Дългият път от бактерията до лекарството </strong><br /> <br /> Според учените отделените от тях от „лунното мляко“ съединения са активни против бактерии и гъбички, например срещу причинителя на кандидозата. „Много е важно и това, че те потискат активността на Ешерихия коли, резистентна към известните и широко разпространени антибиотици Канамицин и Ампицилин – пояснява Аксьонов-Грибанов. – При това новото съединение не потиска растежа на безопасните и полезни гъбички, което увеличава шансовете за успешно провеждане на предклинични и клинични проучвания, тъй като съединението, потискащо растежа на „всичко“, със сигурност ще бъде токсично за човека“.<br /> <br /> По думите на учените пътят от първите научни резултати до патентования препарат ще отнеме около 10-12 години. „В производството на лекарствени препарати действат стриктни регламенти. Бюджетът за изпитания на новия лекарствен препарат от нулата струва не един милион долара“. <br type="_moz" />