Пандемията от COVID-19 е ускорила стареенето на човешкия мозък средно с 5,5 месеца, като ефектът е засегнал всички – независимо дали са се заразили с вируса, или не.
Това сочи ново мащабно проучване, публикувано в престижното научно списание "Nature Communications" и цитирано от световните медии.
Кой е най-засегнат?
Британски учени са анализирали мозъчни сканирания от периода 2021–2022 г., използвайки данни от голямата база UK Biobank, и са открили видими признаци на стареене, включително свиване на сивото вещество. При хората, преболедували COVID-19, са отчетени и допълнителни когнитивни дефицити като забавена обработка на информация и намалена умствена гъвкавост.
"Ефектът на стареене бе най-изразен при мъжете и хората от по-социално уязвими среди", посочва водещият автор на проучването д-р Али Реза Мохамади Нежад, изследовател от Университета на Нотингам. "Това подчертава, че мозъчното здраве не се определя само от болест, а и от по-широки житейски фактори."
Причините не са само в болестта
Проучването не е целяло да установи конкретни причини, но учените предполагат, че натрупаното психично напрежение, социалната изолация, нарушените ежедневни навици и намалената физическа активност по време на пандемичния период са основните виновници за наблюдаваните промени.
"В този смисъл пандемичният период сам по себе си изглежда е оставил следа върху мозъка – дори и без прекарана инфекция“, казва д-р Мохамади Нежад.
Как е проведено изследването?
За анализа са използвани данни от UK Biobank – огромна британска база данни с анонимни здравни данни на 500 000 доброволци. Учените са създали модел за „нормално стареене“ на мозъка, базиран на над 15 000 сканирания отпреди пандемията, и са го сравнили с данните след 2020 г., за да установят отклоненията.
Тези резултати потвърждават и по-ранно изследване от 2024 г., което отчете ускорено стареене на мозъците при тийнейджъри по време на пандемията.
Изследователите подчертават, че все още не е ясно дали установените структурни промени ще доведат до трайни когнитивни увреждания в дългосрочен план. Бъдещи проучвания ще трябва да проследят състоянието на участниците, за да се определи дали тези ефекти са обратими.
