Учени от Оксфорд с откритие, което променя представите ни за животинския свят

Червената крехка звезда, наречена Ophiocoma wendtii, е едва второто известно същество, което може да вижда, без да има очи - т.нар. извъночно зрение

Братовчедка на морската звезда, която живее в кораловите рифове на Карибите и Мексиканския залив, няма очи, но може да вижда, твърдят учени, изследвали това създание, което променя представите за зрението в животинското царство, съобщават световните осведомителни агенции.

Според учени от Природонаучния музей към Оксфордския университет червената крехка звезда, наречена Ophiocoma wendtii, е едва второто известно същество, което може да вижда, без да има очи - т.нар. извъночно зрение.

Единственият й съперник в това отношение е морски таралеж.

Тази необичайна способност се дължи на светочувствителни клетки, наречени фоторецептори, които покриват тялото, и на пигментни клетки, наречени хроматофори, които са активни през деня, за да улеснят рязката промяна в цвета на животното - от тъмно червеникаво-кафяво на светлина до бежаво на райета през нощта.

Крехките звезди имат пет лъча, които излизат от централен диск. Те са сродни на обикновените морски звезди, морските краставици, морските таралежи и други в групата на морските безгръбначни, наречени бодлокожи. Нервна система имат, но не и мозък. Живеят в светли и сложни хабитати, като са застрашени от много хищници.

Крият се през деня и умението да намерят безопасно скривалище е много важно за оцеляването им. Фоторецепторите през деня за заобиколени от хроматофори, които стесняват полето на регистрираната светлина. Т

ака всеки фоторецептор става като пиксел на компютърен образ, който, комбиниран с други пиксели, изгражда цялата картина. Зрителната система не е активна през нощта, когато хроматофорите се свиват.

Лабораторните експерименти показват, че крехката звезда има рудиментарно зрение. Поставени в кръгла арена, те се движат към бели стени с черна линия, които напомнят на скривалище. Друг експеримент показва, че тези морски звезди не само регистрират светлина спрямо тъмнина.

При сиви стени те пак се движат към черната ивица в средата на бяла - така че да отразява същото количество светлина като сивото.