Учени присадиха човешки ген на муха, българка ръководи екипа генетици

Учени присадиха човешки ген на муха, българка ръководи екипа генетици. Поредно уникално откритие на български учен дава нова надежда на милиони хора в света, страдащи от наследствена периферна невропатия, съобщи БНТ.

Под ръководството на доцент Албена Йорданова от Медицинския университет в София, учени от Университета в белгийския град Антверпен успяха да присадят човешки ген, отговорен за болестта, в организма на дрозофил, по известен като &bdquo;винарка&quot;. Малката муха-модел сега има същите симтпоми на хората, страдащи от периферна невропатия. Това прави възможни неограничен брой тестове за намиране на лекарства срещу болестта. <br /> От година и половина доцент Йорданова работи тук, във Фламандския институт по биотехнологии. Отговорният за невропатията ген и произвежданият от него базов белтък, открити преди 2 години пак от екип с нейно участие, сега са привнесени в муха-винарка.<br /> Доцент Албена Йорданова: &bdquo;Такъв модел не съществува до момента. Ние се опитахме да го направим и за щастие успешно.&quot;<br /> Винарките се съхраняват в лаборатория в друг град - Льовен. Милиони малки същества, които веднъж получили гена, предизвикващ невропатия, показват човешки симптоми.<br /> Ерик Сторкебаум - кандидат на науките: &bdquo;Ако сега помогна на мухата да падне, тя пада и остава на масата. Ходи, но не лети, защото е болна.&quot;<br /> Това пък е снимка на окото на здрава муха. Ако й влеете белтъка, отговорен за дегенерация на нервите, окото също дегенерира и то все повече и повече.<br /> Откритието дава надежда на милиони. Един на всеки 2500 жители на планетата се ражда с наследствена периферна невропатия, т.е. нарушена комуникация между гръбначния мозък и мускулите на крайниците. Резултатът е дегенерация на органи, загуба на равновесие, епилепсия. В България от това страдат членове на над 300 семейства от множество поколения.<br /> Доцент Албена Йорданова: &bdquo;От тук нататък с тези моделни системи, с тези болни мухи, ние можем от една страна да търсим каква е функцията на този променен белтък и по-важното според мен, да търсим лечение на заболяването. Мога да кажа, че сега сме много по-близо до намирането на лечение, отколкото преди 2 години.&quot;<br /> Доц. Йорданова поддържа постоянна връзка със своите български пациенти. А България засега запазва този млад учен, тъй като Медицинският университет в София още я брои сред своите кадри, въпреки работата в Белгия. Защото каузата си заслужава. /БЛИЦ <br /> <br />