Учените от НАСА най-накрая направиха това, за което геолозите мечтаят от десетилетия

Учените от НАСА най-накрая направиха това, за което геолозите (и колкото и да е странно – астрономите) мечтаят от десетилетия. Те се спуснаха на дъното на океана, в сърцето на най-древния ударен кратер на Земята – Чиксулуб. Според по-голяма част от учените този кратер е останал от удар на огромен метеорит, унищожил динозаврите преди 66 милиона години.

При падането на метеорити на планетата често възникват радиални кратери, напомнящи на кръгове от хвърлен във водата камък. Сега учените са публикували резултатите от първата сондажна експедиция в Чиксулуб, най-древния удар кратер на полуостров Юкатан, Мексико.

Смята се, че този кратер се е образувал от падането на огромен метеорит, който е довел до необратими климатични изменения, погубили динозаврите.
 
Откритието на изследователите е потвърдило, че гранитните камъни от недрата на земната кора всъщност се намират на върха на утаечни породи, а това означава, че хипотезата за образуването на радиалните кратери най-сетне е потвърдена. И макар че на Земята Чиксулуб е единственият от съхранените в наши дни кратери от такъв вид, на другите планети от Слънчевата система те са много повече.

Например миналия месец учените от НАСА са установили, че пръстените в ударния басейн Ориентал на Луната вероятно са се формирали по същия начин.

Сега изследователите са се потопили в земните недра, за да изследват епицентъра на един от най-значимите световни катаклизми. За да проникнат в самото сърце на кратера, учените трябвало да направят сондаж на 670 метра в морското дъно, за което изследователите използвали сондажна платформа.

Образците на такава дълбочина съдържат фрагменти от най-коренните гранитни породи, които са излезли на повърхността от удара на огромен астероид. Преди да се потопят в дълбините на морето, учените изпробвали технологията за пробиване на сушата. Това е първият случай, когато изследователите пробиват така наречения пиков пръстен – радиален каменен гребен във вътрешността на самия ударен кратер. Подобни кратери са откривани на Луната, Марс и дори Меркурий, но на Земята подобни изследвания се провеждат за първи път.

Внимателното изучаване на пиковите пръстеновидни породи ще позволи на учените да проверят модела за образуване на кратера и да установят дали това място е било едно от първите, където след удара се е появила микроскопична фауна.

Най-пиковият пръстен се е образувал за няколко минути. Веднага след удара разтопената мантия се е издигнала на около 10 километра, а след това е потънала, образувайки въпросния радиален гребен.

След това породите са изстинали и се е формирал пиковият пръстен, състоящ се от коренни породи. А вече в следващите часове океанското цунами е донесло дънен пясък в огромния кратер, след което е започнало варовиково отлагане, продължило милиони години.

Пълният отчет за разкопките и уникалните находки на учените са публикувани в изданието Sciense.

Източник: Drevnite.com.