Конституционалистите: Мораториумът недопустимо засяга правомощията и функциите на съдебната власт

Днес парламентът ще поиска да ограничи КС да се произнася за противоконституционност на законите, допускат шеговито юристите

Мораториумът на Народното събрание, който от петък вече е обнародван в „Държавен вестник", допуска противоконституционна намеса в независимостта на съдебната власт. Това се става ясно от предвиденото в решението на парламента блокиране на действията на всички държавни органи, какъвто несъмнено е и Висшият съдебен съвет (ВСС), пише legalworld.bg

Правомощията на кадровия орган са допълнително ограничени и от предвиденото в мораториума ограничаване на избори или назначаване на лица, заемащи висши публични длъжности по смисъла на чл. 6 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.

По смисъла на т. 7 на чл. 6 от Антикорупционния закон това са и председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, главният прокурор, техните  заместници,  административните ръководители на органите на съдебната власт и техните заместници, членовете на Висшия съдебен съвет, главният инспектор и инспекторите в Инспектората към Висшия съдебен съвет, съдиите, прокурорите и следователите.

Така например, плануваните за вторник избори за председатели на районните съдилища в Нова Загора, Омуртаг и Самоков, трябва да бъдат спрени от Съдийската колегия до назначаването на ново правителство или служебно такова така, както е записано в обнародваното решение на НС.

Няма да могат да бъдат реализирани и плануваните назначения на зам.-административни ръководители. В сряда пък поредица преназначения на Прокурорската колегия на ВСС също ще бъдат блокирани, в това число и изборът на районен прокурор на Елин Пелин. Блокирани в това число са и повишения на магистрати по приключили конкурси, чиито назначения предстоят в периода на действие на мораториума.

Мораториумът представлява недопустимо ограничение на правомощията на конституционно установени държавни органи – такова е междувременно общото становище на конституционалистите по повод гласуваното от парламента решение.

Пред „Правен свят“ конституционалистите проф. Пламен Киров, д-р Орлин Колев и доц. д-р Борислав Цеков бяха единодушни, че решението на парламента противоречи на основния закон.

Проф. Пламен Киров: Трите власти са блокирани


„В решението се казва общо – държавните органи. А не „органите на изпълнителната власт“. Което означава, че тук включвате президента на Републиката, Народното събрание, Конституционния съд, органите на съдебната власт, тук се включва и ВСС. Това е едно най-вероятно недоглеждане при формулирането на решението, защото вие блокирате цялата държавна администрация, казано най-общо, включително органите на трите власти. Включително, според мен, органите на местното самоуправление, защото там имат двойно качество.

По този начин практически се спира всичко. Така че тогава, когато ми говорят за легитимна цел и за пропорционалност, малко попрекаляват. Използват терминология, на която малко не знаят значението, защото – на кое е пропорционална подобна мярка, да затвориш държавата? Коя е легитимната цел? Спират се всякакви назначения в държавата и то с решение на Народното събрание.

Решението не е нормативен акт. Освен това, слагаш и определяем, а не определен срок – до назначаването на парламентарно правителство или до назначаването на служебно правителство. Като целта е ясна – тя е да може мораториумът да продължи да действа, тъй като, ако КС не разгледа делото за 1 седмица, а за 1 месец, то тогава то, според тях, ще е спряло да действа.

Тъй като след 1 месец, ако и да няма парламентарно правителство, каквито шансове почти няма, то ще има служебно. И тогава КС ще каже- то няма предмет, защото това решение не действа. Само че и тук малко са се пообъркали. Защо – има предмет конституционното дело, тъй като според едно от основополагащите решения на КС от последната година, когато КС обяви едно решение или закон, във формален смисъл, за противоконституционни, то решенията на КС не действат занапред, а от момента на постановяването на това решение.

И се смята, че това решение е приравнено на решение, което е нищожно. Това означава, че ефектът от него се заличава от момента на постановяването на това решение“, обясни проф. Киров.

И даде пример с процедурите по назначаване на административни ръководители и на магистрати в конкурси, които следва сега ВСС да спре: „Представете си сега, ако сте на място на магистрати, които участват в процедури, конкурси и имате легитимното очакване, че като български граждани, спечелили конкурс, можете да бъдете назначени и изведнъж ви казват, че това не може да се случи, защото има мораториум. И вие 2 месеца ще стоите на трупчета.

Ако изобщо тази процедура завърши някога. Но в този период тези хора няма да могат да встъпят в длъжност и няма да могат да получават да кажем едно по-високо възнаграждение. Защото, ако те са за повишение в рамките на магистратурата, те най-вероятно ще получават и по-високо възнаграждение. Тогава се засягат легитимни права и очаквания на гражданите, като се нарушава принципът не само на разделение на властите, но и на правовата държава.

Така че делото пред КС ще има предмет – защото се засягат лица, които са заинтересовани това незаконосъобразно решение да бъде заличено изначално като нищожно, за да могат те да претендират възнаграждение или други неща, които предполага назначаването на съответна длъжност, което е било осуетено от мораториума. Малко прибързано са се пообъркали тези създатели на решението. Това показва, че не е важно количеството – броят на юристите в НС, а качеството“, коментира още проф. Киров.

Д-р Орлин Колев: Утре НС може да реши да ограничи КС да обявява противоконституционност на законите


„На практика това решение има отношение към всяка една администрация, била тя от изпълнителната или съдебната власт. Има отношение и към администрацията, която не може да бъде отнесена нито към изпълнителната, нито към съдебната власт.

В това число се включват различни квазисъдебни органи, комисии, към омбудсмана дори, при едно широко тълкуване. В самия факт, че НС с решение спира дейността на изпълнителната власт, се откриват поне две насоки на разсъждение. Едната е – може ли с решение на НС да бъде ограничена функция или правомощие на конституционно установен орган. Според мен не може.

Това може да се случи при изключителни случаи само и единствено със закон, само тогава, когато се преследва легитимна цел и това ограничаване не надхвърля пределите на пропорционалното ограничаване на правата. Другото е, че с решение на НС не може парламентът да се намесва във функциите на други органи, какъвто е случаят с назначенията във ВСС. В този случай, само като съпоставка – НС може да реши да приеме решение в бъдеще, с което да ограничи КС да се произнася по противоконституционност на законите“, сподели от своя страна д-р Колев.

Той обясни и защо с решение на НС не може да се ограничават правомощията и функциите на други държавни органи: „Решението е юридически акт с нормативен характер, но то, за разлика от закона, не се приема на две четения. В този смисъл няма характера на нормативен акт с ранг на закон. Решението в никакъв случай не може да бъде приравнено на закон, тъй като не се приема по установения ред за приемане на закони“.

Но беше категоричен, че въпреки противоконституционния характер на приетото от НС решение, ВСС и органите на съдебната власт трябва да се съобразят с него, поне до произнасянето на КС, до неговата отмяна с ново решение на парламента или до назначаването на кабинет, бил той и служебен. „Решението е задължително за всички адресати, включително за всички държавни органи.

В този смисъл, въпреки че решението според мен е противоконституционно, то ще прояви своето действие. Дали обаче е противоконституционно само КС може да каже окончателно, така че това решение следва да произведе действието си и всички засегнати от него страни следва да се съобразят“.

Д-р Борислав Цеков: НС изземва правомощията на трите власти


„Това е някакъв конвент – изземване на правомощия на изпълнителната, законодателната и съдебната власт от НС. Това е конституционно нетърпимо. Много е важно какво ще направи сега КС, защото, ако се отвори вратата за подобни действия на новия парламент и занапред, това ще е кутията на Пандора“, коментира и д-р Цеков.

Дали обаче КС ще спре правния каламбур, забъркан от „депутатите на промяната“ още в първите им работни дни, предстои да стане ясно, ако до тогава България вече не се управлява от служебен кабинет.