„Не мисля, че Борисов и Калфин са се скарали. Няма проблем в отношенията между тях. Ако не се състои дискусията, ако се върви в същия вариант и още повече, ако се допуснат по-радикални промени, няма да подкрепим промените в конституцията на второ четене", заяви шефът на правния съвет на АБВ Марин Киров пред БЛИЦ.
- Г-н Киров, АБВ зададе друг тон при подготовката на промените в конституцията, които спечелиха повече от необходимото мнозинство. Разбрахме обаче, че ще правите и други предложения. Какво засягат те?
- Още в самото начало със символичната си подкрепа за промените в конституцията заявихме, че ще имаме и други предложения. Изчистихме позициите си и ги обявихме публично, за да е ясно, че имаме разминавания по квотното разделение на Висшия съдебен съвет. Затова във вторник депозирахме в Народното събрание нашите предложения за промени на конституцията между първо и второ четене. В това няма нищо изненадващо и обхваща всички наши позиции от началото на дискусията за съдебната реформа.
- Какво включват вашите предложения?
- Първо, ние продължаваме да отстояваме нашата позиция, че трябва да стартират дебати за промените в конституцията, защото ние само си говорим за това, но то по никакъв начин не отговаря на очакванията на хората за съдебна реформа. Още тогава коментирахме нашите различия и сме ги включили в законопроекта.
Нашите разминавания са по разделянето на Висшия съдебен съвет и разпределянето на квотите в него. Казвам разминаване, защото никой не ни даде отговор какво по-точно ще допринесе разделянето на ВСС за съдебната реформа и за справедлив съдебен процес и дали това функционално разделяне, което ни предлагат, няма да капсулира още повече общностите и да доведе до други сериозни проблеми.
Затова ние предлагаме в синхрон с действащата конституция колегиите сами да осъществяват своята кадрова дейност, да организират конкурси, процедури, изслушвания, но крайното решение да се взема от пленарния състав. Всъщност ние твърдим, че тези промени във функционалното дълбоко разделяне на колегиите са спорни, тъй като не сме сигурни, че обикновеното Народно събрание изобщо има право да ги прави.
- Тези промени обаче засягат повече кадровата политика в съдебната власт и далеч по-малко бавното правосъдие и изобщо отказа от правосъдие, заради което държавата ни често е съдена в Страсбург. Има ли промени, които да са насочени към това?
- Точно затова, когато дискутираме разделянето на ВСС, обвиняват АБВ, че сме против съдебната реформа. Но се оказва, че срещу съдебната реформа са единствено тези, които искат да овладеят ВСС. Естествено, че това разделяне няма да донесе нищо на гражданите, нито пък делата срещу България ще са по-малко. Още повече, че ние нямаме отговор от министъра колко пари плащаме за забавено правосъдие.
Тези промени в конституцията по никакъв начин не изчерпват съдебната реформа. Затова ние предложихме да се направи Съвет по съдебната реформа, който да начертае план. Да седнат на една маса експерти и представители на академичната общност, защото в момента те са изключени от дебатите. Дебатите се водят през медиите. Този план трябва да съдържа 10-15-20 закона и какво трябва да се промени в тях, за да се гарантира ефективно правосъдие. Това е съдебната реформа, а не подмяната на ВСС с друг състав. Защото чрез предлаганите промени в конституцията се цели единствено това.
- Тъй и тъй правите промени в конституцията, доколко състоятелни и доколко – не, ще се разбере по-късно. Но така и не става ясно защо спасявайки от политически натиск съдебната власт, запазвате парламентарната във ВСС? Защо изобщо трябва да има такава? Откъде накъде депутатите ще посочват хора в една независима власт, която не е свързана с никакво политическо представителство?
- Това е въпрос за много сериозна дискусия. Истината е, че няма модел за конструирането на висшите съдебни съвети. Всички държави имат подобно разпределение. Може би законодателят смята, че чрез представителството на парламентарната квота, чрез избраниците на народните представители ще се гарантира някакъв баланс в управлението на системата. Друг е въпросът как това ще се случи на практика.
- Но това е в политически план. Нуждае ли се съдебната власт от политическа намеса?
- Нуждае се от експертна намеса.
- А какво общо имат с това депутатите?
- Аз затова казвам, че това е въпрос на много сериозна дискусия, но никой не я води. Говори се само за колегии и за разпределения, а сериозната дискусия остава на заден план.
- Г-жа Цачева заяви вчера пред БЛИЦ, че за второ четене отново трябва да се търси баланса на интересите между политическите сили. Вие при какви условия ще подкрепите промените на второ четене и при какви няма да го направите?
- На първо място според мен изобщо не трябва да се търсят интересите на политическите сили, когато говорим за промяна в конституцията, а трябва да се намери баланса между съдебната власт, между прокуратурата и съда и по никакъв начин независимостта на съда да не минава през зависимост на прокуратурата, което ни се предлага към настоящия момент. Ние сме заявили, че ако разумните предложения в резултат на дебати, на дискусия бъдат приети, ще подкрепим. Ако не се състои дискусията, ако няма дебати по предложенията, ако се върви в същия вариант и още повече, ако се допуснат и по-радикални промени, които са извън обхвата на гласуваните предложения, ние няма да подкрепим.
- Какво наричате по-радикална промяна?
- В медиите изтече информация, че колеги от други политически сили имат предложения за сваляне на главния прокурор, за намаляване на неговия мандат. Изобщо, хвърлят се внушения, че главният прокурор е безконтролен – нещо, което ме озадачава, защото и по силата на настоящата конституция той подлежи на контрол от Народното събрание. Тези предложения по никакъв начин не съответстват на приетия проект и те не трябва да бъдат допуснати до разглеждане по правилника на Народното събрание.
- Още ни държи предизборната борба обаче. Дали след нея подкрепата за правителството ще остане толкова стабилна или, ако ГЕРБ набере рязка преднина пред останалите, ще се тръгне към предсрочни парламентарни избори?
- Към настоящия момент мнозинството е стабилно въпреки различните мнения по основни политики. Изборният резултат сигурно ще затвърди някои политически сили, ще отслаби влиянието на други. Аз лично не смятам, че ще има предсрочни парламентарни избори. Най-лошото е, че конституцията влезе като предизборен лозунг. Това не биваше да се допуска.
- Но вече се долавя напрежение между премиера и вицепремиера и социален министър от АБВ Ивайло Калфин. Борисов му се скарал заради тютюнопроизводителите. Това не са ли първи ластовици на раздора между двете партии?
- Не мисля, че са се скарали. Става дума за управленски решения. Доколкото зная, те са се разбрали по конкретния въпрос и не съществува никакъв проблем в отношенията между тях. Просто това са различни гледни точки по социалната политика.
- А какво представителство в местната власт да чакаме от АБВ след 25 октомври?
- Силно представяне в столицата със сериозна група в общинския съвет, имаме много силни региони, където ще имаме свои кметове, ще имаме кметове на населени места, ще имаме общински съветници. Няма да издавам в кои градове, но социологията ни е доста добра.
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
