Само на 10 години, при първото си участие в международно състезание по английски език, Карим Талип от Сатовча се върна от Оксфорд с два медала. Четвъртокласникът спечели сребро и бронз на TeenEagle, но вместо да прибере отличията само за себе си, има друга идея – да ги остави в училището си, за да вдъхновяват и останалите деца. А медалите посвещава на своите учители, пише "Дарик".
Докато много деца прекарват лятната ваканция предимно в игри и почивка, Карим се подготвя за голямото си предизвикателство.
В началото на август той заминава за Оксфорд, където участва в международното състезание по английски език TeenEagle. И още от първия опит постига впечатляващ резултат.
Карим печели сребърен медал в TeenEagle Spelling – надпреварата по правопис, и бронзов медал в Productive Skills, където участниците трябва да покажат способността си активно да използват английския език.
Той е единственият представител на училището си – „Св. св. Кирил и Методий“ в Сатовча, както и най-малкият в българската група.
Английски още от 3-годишен
Карим започва да изучава английски в училище от първи клас, но интересът му към езика се появява много по-рано.
Майка му Емине забелязва още когато е на три години, че момчето предпочита да говори на английски с братовчедка си, която живее във Великобритания. С времето знанията му започват да изпреварват училищната програма и семейството решава да го запише на допълнителни курсове. Именно там Карим научава за TeenEagle.
„В училище на децата, които са напред, им е скучно, има такива, които пък изостават и за тях е трудно“, обяснява майка му.
Преди да стигне до Оксфорд, момчето трябва да премине онлайн тест. Резултатът му е 92% и му отваря вратата към международния финал в Англия.
Освен останалите дисциплини Карим участва и в дебати. Една от темите е особено близка до него – „Защо е хубаво да имаш добър учител“.
Самият той не е особено доволен от представянето си в тази част, но когато трябва да отговори на същия въпрос на български, няма никакво колебание:
„Добрите учители не правят много забележки и подкрепят децата.“
А как едно 10-годишно момче печели два медала още при първото си участие?
Отговорът на Карим е обезоръжаващо прост:
„Имам дарба да уча бързо.“
Медалите, казва той, „не са тежки“, но го карат да се чувства горд и щастлив.
„Може да не си добър в училище, но ако се стегнеш, можеш да успееш“, казва шампионът. И още по-впечатляващ е съветът му към другите деца, които се притесняват да опитат силите си в подобно състезание.
„Не е нужно да си много добър, всеки може да се подготви, но трябва учене. Може да не си добър в училище, но ако се стегнеш, можеш да успееш и да покажеш добри резултати на състезание, без значение по какво е то. Важно е да се подготвиш.“
Любопитното е, че въпреки успеха му по английски, това не е любимият му предмет. Най-много Карим харесва физическото възпитание и спорта.
Думата „реформа“ все още не му говори много. Но за образованието вече има категорично мнение – според него учителите са сред най-важните хора, защото дават знания на децата, и трябва да получават по-високи заплати.
А какво е необходимо на един ученик, за да ходи с желание на училище?
„Подкрепа и подготовка, както и да се учи лятото.“
Карим има и две доста различни мечти: „Да построя скоростно влакче и да стана метеоролог.“
А между българския и английския вече е избрал кой му се струва по-лесен.
„Българският е малко труден. Английският е по-прост и по-лесен за научаване“, казва четвъртокласникът.
Думата „мотивация“ пък обяснява съвсем точно – „да искаш да правиш нещо“. И веднага я произнася на английски.
За него езикът вече е нещо много повече от училищен предмет. В Оксфорд Карим се сприятелява с дете от Малайзия. Новият му приятел не знаел почти нищо за България, затова момчето от Сатовча му разказало за страната ни. Вече знае и коя е българската столица.
И въпреки че английският му отваря врати към света, Карим няма намерение да сменя дома си.
На въпрос дали би искал да живее в друга държава, отговаря: „Не, харесва ми тук, в Сатовча.“
И ако зависеше от него, двата медала нямаше просто да стоят у дома като лични трофеи.
„Медалите бих ги оставил в моята класна стая или в училищния коридор, за да подкрепям другите деца и те да станат като мен, и те да са добри по нещо". И добавя:
"Ще ги посветя на моите учители по английски език, защото те ми помогнаха и съм им признателен.“
Така пътят на едно 10-годишно момче от Сатовча до Оксфорд завършва не просто с два медала. Карим се връща с нещо, което самият той определя най-добре – мотивацията „да искаш да правиш нещо“. И с желанието неговият успех да накара и други деца да опитат.
