Броим по 2 бона месечно за студент в чужбина

1000 евро струва месечната издръжка на български студент в чужбина. Това казва главният консултант на Darbi Благовеста Евтимова пред "Телеграф".

Тя уточнява, че това е сумата, необходима за наем, храна и консумативи.

"Наемите са високи. Това е скъпата част. Те могат да варират между 350 - 700 - 800 евро", посочва Евтимова и уточнява, че това е в случай, че студентът не плаща учебна такса. 

Много от чуждестранните университети разкриват все повече дисциплини на английски език. Това е първият показател, който ориентира завършилите 12-и клас. По този начин и самите висши училища успяват да си осигурят повече чуждестранни студенти и да направят по-ожесточена битката за мястото.

Не липсват обаче и зрелостниците, които започват специално да учат френски, немски или испански език, тъй като възможностите за прием в по-добра специалност са по-големи, но подчертава, че немският е водещ сред бъдещите студенти. 

Преди беше много лесно – тези, които се обучават на френски, испански, немски, е ясно къде отиват - Франция, Испания, Белгия, Люксембург, Австрия и Германия. „Когато говорим за обучение на английски, ситуацията е коренно различна.

Преди Брекзит едно 70% отиваха директно във Великобритания“, коментира тя. Евтимова заявява, че в момента е трудно да се нареди топ 3 на държавите, в които българите отиват да учат, защото всеки кандидатства навсякъде.

"Извън Великобритания, страната с най-много англоговорещи програми, без да е такава, е Нидерландия. Тя събира най-много кандидатури за обучение на английски език, защото разнообразието е голямо“, казва тя.

Недостиг на места за настаняване на чуждестранните студенти е сред основните в Холандия. Хора наемат квартири и плащат месеци наред, без да са там, само и само за да има къде да отидат, когато започне академичната година.

"Това, което показаха последните 1-2 години заради политиката, която се очертава да води холандската държава, подобно на датчаните за запазване на местата за местни и изтъкване на родния им език пред английския и намаляване на програмите с обучение на английски и заради проблемите с настаняването, много хора кандидатстват, но отиват някъде другаде“, казва тя.

Консултантът добавя още, че все повече програми на универсалния чужд език пускат Австрия, Германия, Италия, Испания. „Франция все още е много назад в този процес, почти няма бакалавърски програми на английски“ и посочва, че малък процент отиват към Ирландия.    

В Австрия и Германия образованието е безплатно, но обучението в 90% от случаите е на немски, като те дават възможност и за професионална реализация. Във Франция е много ниско, в Белгия е 800 евро на година, което е колкото таксите у нас.

"По тази причина все повече се увеличава групата на кандидати, които се обучават на немски. Те идват или от трите немски гимназии в София и в страната, или от самоподготовка и явяване на тест в „Гьоте институт“, посочва Евтимова. От думите й става ясно, че групата на франкофоните също има малък ръст за разлика при немскоговорещите, които бележат скок от 100%.

"Тези, които учат испански, винаги пробват първо на английски, но ако се намери, а има добра програма на испански, си учат. Част от хората са прелели не към друга дестинация, а са сменили езика, но това става еволюционно, защото език се учи за 2-3 години“, коментира тя.

Никой не може да каже колко точно от завършващите отиват да учат в чужбина, но наблюдавайки рекламната кампания в родните висши училища, то броят им е много голям.

"Всеки кандидатства с различна агенция или самостоятелно. Преди време министерството правеше статистики по броя на легализираните дипломи, но това не може да е критерий, защото има деца, които кандидатстват с различни дипломи, а има университети, които не искат легализация на дипломата от средното образование“, коментира Евтимова.

Тя споделя, че препоръчва на зрелостниците да се ориентират към по-фундаментални и по-широки специалности, за да може, ако настъпи промяна в тях, тя да не бъде в техен ущърб.

Попитана дали има интерес към обучение в Русия или Япония, тя казва, че от време на време питат за Корея, за азиатски и китайски програми или Австралия, но според нея няма реален интерес.

"В Русия заради усложнената ситуация в последната година няма и запитвания. Преди имаше  запитвания от специализираните училища, които учат руски“, добави консултантът.

Консултант: Обикновено започват да работят след първата година

Обикновено новопостъпилите студенти започват да работят през ваканцията между първи и втори курс. „Затова съветваме семействата да предвидят издръжката за една година. Първокурсник, който отива и тепърва започва обучението си, не е добре да го впрягаме да работи още от първия семестър“, казва Благовеста Евтимова, която е консултант по образование в чужбина.

По думите й също така трябва да се даде възможност студентът да се ориентира в новата ситуация и му е необходимо време, докато си намери работа.

Не е приоритет: Чуждестранни университети не осигуряват общежития

За чуждестранните университети не е приоритет да поддържат общежития.

"Повечето студенти в Европа живеят предимно в частни общежития или в квартири, което ги пуска на свободния пазар на недвижимите имоти“, коментира Евтимова. В България те са на бюджетна издръжка. Опитите това да се случи и зад граница са големи, твърди тя, но без засега те остават без успех, тъй като за университетите там е по-важно да инвестират в построяването на нова лаборатория, закупуване на нова техника, отколкото решаването на битови въпроси. 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук