МОН въвежда специален софтуер, за да бори плагиатството
Целта е всеки преподавател или студент да може да провери автентичността на определена дипломна работа, дисертация, статия или друга разработка, както и дали авторът е взаимствал съдържанието й, без да цитира коректно източника
Министерството на образованието и науката (МОН) ще плаща около 500 хил. лв. годишно за специализиран софтуер за откриване на плагиатство, съобщават от пресцентъра на МОН.
Той ще бъде предоставен за безплатно ползване на всички заинтересовани - преподаватели, студенти и докторанти, Националния център за информация и документация (НАЦИД) и Комисията по академична етика към министъра на образованието и науката.
Целта на този софтуер е всеки преподавател или студент да може да провери дали определена дипломна работа, дисертация, статия или друга разработка е автентична, както и дали авторът е взаимствал съдържанието й, без да цитира коректно източника.
Софтуерът е разработен в Полша. Към момента той се ползва в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Договорът е сключен с базираната в Румъния Plagiat-Sistem Antiplagiat prin Internet SRL след процедура по Закона за обществените поръчки.
Срокът на договора е за три години, след което ще се направи преглед на ефективността на продукта, за да се обяви нова обществена поръчка.
МОН ще плаща по 2 лева на потребител годишно. Предвижда се системата за антиплагиантство да се използва от над 237 хил. студенти, докторанти, преподаватели и държавни служители. През следващия месец предстои инсталиране и конфигуриране на софтуера в университетите и другите институции. Паралелно с това ще бъдат обучени да го използват системните администратори и координатори по места.
Закупуването на специализирания софтуер е първа стъпка към разширяване на обхвата на проверките за плагиатство. В момента те се правят само за научните трудове, участвали в конкурси за академично израстване. С безплатното предоставяне на софтуера ще се даде възможност за проверка на всички сигнали, свързани с научно плагиатство и публикуване на недостоверни данни.
Идеята е след промени в Закона за висшето образование това да се прави чрез двустепенна система за проверка. На първото ниво ще са институционалните комисии по академична етика в научните организации и висшите училища. Втората степен ще е съществуващата национална комисия по академична етика и ще проверява само сигнали, обжалвани, след като са минали през първа инстанция.
Целта е да се създаде нетърпимост към плагиатството и към фалшификацията на данни в академичните среди, включително сред студентите и докторантите. Очаква се това да има превантивен ефект и системата постепенно да се изчисти от подобни практики.