Препъна всеки пети: Най-злата задача на матурата след 7-и клас по математика се оказа...

Задачата за откриване на еднакви триъгълници в дадена геометрична фигура се оказа най-трудна за всички 55 474-ма седмокласници, явили се на миниматура по математика. Едва 23%, или по-малко от 13 000 кандидат-гимназисти, са успели да се справят с решаването й. Това означава, че всеки пети седмокласник не знае признаците за еднаквост на триъгълници, пише Монитор бг. 

Със знанията си тази година по математика учениците са успели да извоюват скромните средно 33,62 точки по математика, сочат данни на просветното министерство. Преобразувани в оценки, ниските средни резултати влизат в диапазона „среден“-„добър“.

Миналата година имаше отделно точкуване на двата модула спрямо учениците, които са писали по тях, през тази седмокласниците получават общ сбор точки. От министерството обясниха, че именно големият брой ученици, които са решили да не работят по втория модул с отворени въпроси, е причина за ниските средни резултати. „За първи път изчисляваме броя на отворените и затворените въпроси спрямо всички ученици, които са се явили, а не само на тези, които са писали по втория модул на изпита. Това води до  по-нисък процент на правилно отворени въпроси защото част от учениците не са работили по тях”, обясни зам.-министърът на образованието Таня Михайлова.

Статистиката сочи, че тази година 17 501 седмокласници от всички 55 474-ма явили се имат нула точки на отворените задачи по математика. „33 точки са тревожен резултат. Има обяснение, че тази година изпитът е единен. 17 501 не са работили по отворените въпроси и това смъква резултатите”, заяви Михайлова. Тя подчерта, че математиката не се учи с четене на уроците, а с решаване на задачи. Просветният министър Красимир Вълчев също отчете, че имаме проблеми с математиката от години. Според него една от причините пък е, че новото поколение трудно се мотивира да учи математика и природни науки.

Математическите проблеми на седмокласниците не свършват със затрудненията им с откриването на еднакви триъгълници. Експертът в МОН Маня Манева посочи, че учениците имат затруднения и с използването на знанията си от предходните години. Те не са се сетили как да търсят околна повърхнина на цилиндър от материала в 6-и клас, за да успеят да намерят лицето му. Седмокласниците са забравили и кое число е просто. Знание, което им е необходимо за решаването на задача седма, в която трябва да посочат каква е вероятността при хвърляне на зар да се падне просто число. Едва 39%, или над 21 000 явили се, са се справили с тестовата задача. Плътното описание от 5-и клас също е причина голям брой деца да пропуснат тази задача.

Отворените въпроси се оказват най-трудни за хлапетата, като едва 19,2% от тях, или малко над 10 000, са успели да ги решат. Към тях обаче влизат и тези, които просто не са работили по задачи.

Резултатите по български език и литература са по-високи и със среден резултат от 53,06 точки седмокласниците са над средното ниво, отчитат от МОН. Ако бъдат преобразувани в оценки, те ще варират между „добър“ и „много добър“. Почти всички ученици са избрали да не работят по някоя от задачите. Само 3081 седмокласници са получили нула точки на отворените задачи. Средната постижимост при тях пък е 44,3%.

Седмокласниците са се затруднили най-много на задачите, в които трябва да определят ролята на запетаите и да трансформират обособена част в подчинено изречение. Въпреки споровете около задачата с шевиците се оказва, че децата са се справили с нея и средно 65,4 от тях имат по 2 точки. Кандидат-гимназистите имат затруднения и с възпроизвеждането на знания, свързани с граматиката и тълкуването на текст. Експертът в МОН Александър Трингов посочи, че са се справили с извличането на информация и със задачите, отнесени към лексикологията. На преразказа пък седмокласниците имат над средния брой точки. От максималните 35 точки средно са изкарали по 20.